Свободата днес и тук 19 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

С какво да запомним Орешарски?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Неговото време изтече. Все едно е дали ще подаде оставка утре, във вторник или след една седмица. Вече е не просто пътник, а направо политически труп. Браненият с толкова маразмено упорство кабинет удържа всичко на всичко една година. Потърпевшите обаче ще ви кажат: много е. Почти се чу облекчената въздишка на целокупния български народ, когато стана ясно, че кабинета оттича в небитието.

С какво можем да го запомним? И още – трябва ли изобщо да бъде помнен?

Със съжаление трябва да констатираме: трябва. Защото липсата на памет може да ни докара някое сродно чудовище, за което пак да се чудим и маем как е възможно да съществува.

Няколко неща трябва да бъдат помнени. На първо място – факторите, предопределили неговата поява. Днес на мнозина не им се ще да си спомнят, че властта на новите Нагли, която произведе това недоразумение, беше пряко следствие от объркването на представите за добро и зло в българската политика. Формулата “всички срещу Бойко Борисов” доведе до парадокса БСП и традиционната десница да заговорят в един глас – въпреки че беше пределно ясно, че – както писах още през 2012 г. – отстраняването на ГЕРБ минава през идването на власт на БСП – във формата на още по-перверзна коалиция от тази, която беше на власт до 2009 г. Вакуумът вдясно, зейнал с превръщането на парчетата от синята коалиция в извънпарламентарни сили, беше една от основните причини да се направи коалиция от победените – и да се стигне до етно-национал-социалистическото съглашение, лишено от каквито и да било ценностки и мотиви освен самата власт.

На второ място – властта на новата тройна коалиция не бе спечелена, а заграбена. Беше постигната с помощта на черен PR и куп измами – в които основна роля играеше и уж независимата прокуратура. Само съчинената афера с бюлетините от Костинброд, благодарение на която БСП и нейните клонинги лансираха откровени лъжи в самия ден за размисъл, струваше на ГЕРБ 7% от гласовете на потенциалните им избиратели. Без тази злоупотреба марионетното правителство на Орешарски не би могло да се състои.

На трето място определянето му като експертен кабинет се оказа чист камуфлаж. По-лошо – кабинетът Орешарски измести кабинета Беров като емблематичен пример за марионетно правителство. Дори само казването на премиера, че ще остане на власт докато БСП иска това, е достатъчно красноречив пример в това отношение.

На четвърто място – порочната формула, върху която се градеше парламентарната му подкрепа, предполагаше сама по себе си пълната му неспособност да реализира каквито и да било позитивни намерения. Фактът, че оцеляването му зависеше от гласовете на партия като “Атака”, го поставяше в незавиден вътрешнополитически, а още повече и външнополитически контекст.

Не по-малко обричаща бе позицията на ДПС – като коалиционен партньор, който може да си позволи всичко, без да носи отговорност за своите действия. Сложните коалиционни баланси се изродиха в олигархични зависимости – и ако трябва да си отговорим кой всъщност е управлявал страната през последната година, най-верният отговор би бил: Цветан Василев + Делян Пеевски + Моника Станишева.

На пето място – кабинетът тръгна с толкова драматичен фалстарт, че още от самото начало беше лишен от обществено доверие. Наглият опит за назначаване на Пеевски като шеф на ДАНС го демаскира като правителство на олигархията, а отвратителната кампания за туширане и омаскаряване на протестите по този повод ясно показа, че управляващите са лишени от морал и скарани с всякакво приличие – и че нямат ни най-малко намерение да следват демократичните ценности, както и че всъщност разчитат в много по-голяма степен на стоманените ограждения и полицейските палки.

На шесто място – стотиците скандални назначения, които произведе този кабинет, са неотменно доказателство за партизанската и шайкаджийска природа на неговите крепители. Стана безпощадно ясно, че истинската цел и този път е партийната далавера и сключването на мащабни корупционни сделки – както и живеенето на кредит – за сметка на избирателите.

На седмо място – никога в годините на прехода изпълнителната власт в България не е била толкова жалка и толкова убога. Най-убедителният пример за това отново е самият Орешарски – със сигурност най-унижаваният премиер в цялата българска история. Но и най-лишеният от собствено достойнство – нека само си спомним как се измъкваше от задните входове на телевизии и институции, за да се спаси от народната любов.

На осмо място – именно в годината на Орешарски паднаха маските – и БСП окончателно се разконспирира като партия на националните предатели. Голямото увъртане около скандалното предизвикателство на Русия срещу световни мир с анекса на Крим и подклаждането на гражданска война в Украйна е едно от доказателствата за това (спомнете си как издателят на “Дума” поздрави Путин с победата във втората Кримска война!). Друго – и още по-категорично доказателство е неистовото активизиране на петата колона в страната ни във връзка с антибългарския проект  “Южен поток”. В същото време – сам по себе си – този проект е и най-крупната корупционна сделка в България, на която може да съперничи само неуспелия опит за строеж на АЕЦ “Белене”.

На девето място – кабинетът Орешарски произведе още един парадокс – култът към личността на Станишев в БСП. Няма друг прецедент в нейната сто и кусур годишна история, в който тя да е побеждавана единадесет пъти поред от основния си политически противник – и въпреки това да е защитавала своя очевидно нелеп и негоден за нищо лидер.

И на десето място – този малоумен кабинет бе толкова скандален, че успя да събуди дълбоко заспалото гражданско чувство у българина – и да произведе усещането за гражданско достойнство, солидарност и самочувствие – които да заставят гражданите да застанат срещу подмяната и лъжата. И ако Орешарски падна, а бившите комунисти понесоха незапомнено поражение, то това се дължи най-вече на продължаващите в хода на цялото това управление протести – те именно пометоха тези наглеци, те промениха България така, че от днес нататък нито един властник не може да гледа на своите правомощия като на бащиния.

Следователно има надежда. И преходът към демокрация може да бъде рестартиран.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional