България може да последва КТБ

Твърдението, че Цветан Василев е виновен за случилото се с КТБ, е фолклорно опростяване на случая. КТБ не беше в режим на военна диктатура, в който всеки несъгласен да си внесе парите в нея, да анализира състоянието й или да й наложи санкции можеше да бъде изправен до стената. КТБ оперираше в демократична среда със смислено законодателство, всеки, който искаше, можеше да плое и ругае по нея и по Цветан Василев, медиите можеха да я разнищят до последната стотинка (и някои го правеха), а БНБ и правителството можеха да я вкарат в пътя. Цветан Василев може да е глупак и некадърник, компетентността му да не надхвърля тази на чейнджаджия пред "Магурата", може да е крадлив, лош или зъл, но той не би могъл да вирее и да завлече банката си на дъното без подкрепата на системния разпад.

Лошото е, че случилото се с Корпоративна търговска банка може да сполети и България. Не защото България я управлява Цветан Василев или някой като него, а защото

точно като КТБ,
България е неуправляема

И проблемът не е в Орешарски, Станишев или Доган. Проблемът е системен. Или както пишеше на неработещия сайт на Българската народна банка: "Възникна системна грешка!"

Затова, колкото и да е любопитно да отговорим на въпроса "КОЙ?", по-важно е да отговорим на въпроса "КАКВО?". А също и на въпроса "ЗАЩО?".

Отговора на въпроса КАКВО може да започнем да търсим в многобройните класации, на чието дъно се намираме. Те ни потискат, понякога дори забавляват, но ние правим малко, за да се отлепим от последното място на един или друг списък. Най-ниска степен на грамотност в Европейския съюз? Какво ни е наред, че образованието да ни е наред? Най-висока корупция. Какво друго да очакваш от тия? Най-бедната страна. Кога пък сме били богати. И така нататък, примиряваме се с поредната класация. Вратовете ни дебелеят от постоянно свиване на рамене.

Проблемът с КАКВО не е толкова в това, че образованието ни се разпадна, че здравеопазването не работи или че КТБ се срути. Проблемът е в критичното състояние на много неща наоколо. Всички те

предвещават кризи,
които ни сполетяват редовно

Но ако ни сполетят едновременно или ако не успеем да се възстановим от една криза, преди да ни сполети друга, държавата може да рухне.

Миналата година "РискМонитор" публикува доклад за реалните заплахи за националната сигурност на България. Понеже в него не ставаше дума за "Ал Каида" или турски орди, които се струпват на границата, докладът не предизвика паника. Той кротко предупреждаваше, че именно струпването и взаимодействието на рисковете могат да доведат до национален срив.

Напоследък видяхме как няколко кризи се приближиха опасно близо една до друга. Наглед те може да нямат нищо общо. Потопът в Аспарухово и колапсът на КТБ сякаш идват от противоположни посоки – единият - от небето, другият - от тъмните недра на българския корпоративен и политически живот. Сблъсъкът на правителството с Брюксел около "Южен поток" и спирането на еврофондовете може да изглеждат като някакви други, несвързани с останалото кризи. Постоянните трусове около енергийния сектор може още да не са довели до катастрофа на енергетиката, но всеки по-разумен наблюдател знае, че вероятността това да се случи не е малка.
 
Рисковете, заплашващи оцеляването на България,
опасно се натрупват

Сред тях демографският риск и националната идентичност са вероятно най-обсъжданите и същевременно най-незначителните. Ако всички се втурнат към спалните с развети български байраци, шансовете за оцеляване няма да се подобрят ни най-малко.

Проблемът с кризите, които, ако се струпат, могат да ни отнесат, е, че те са непредвидими. Никой не очакваше, че КТБ ще се срине сега и по този начин или че Аспарухово ще го отнесе водата. Мнозина обаче знаеха, че много неща не са наред с КТБ и че много неща не са наред с деретата из България. Но продължавахме да вдигаме рамене.

Вдигаме рамене пред абсурдното нарастване на прогнозната цена за "Южен поток" и пред упорството му да не се съобрази с конкурентните правила на Европейския съюз. Така създаваме условия за може би над 2 милиарда евро да се насочат в практики, които сринаха КТБ. Блокираме изграждането на газови интерконектори с Гърция и Румъния, които биха ни осигурили реална газова сигурност. Настояваме цената на електричеството да бъде под онова, което може да осигури стабилност на системата, и не ни интересува как подобно нещо може да бъде постигнато. Вдигаме рамене пред неграмотността на напускащите училище, тоест пред неспособността им да се справят с елементарни малки житейски кризи.

Свиваме рамене и пред неграмотността на институции, които осъществяват финансов надзор или изготвят съдебни документи (като оня дълбинно неграмотен обвинителен акт за пазарджишките имами например). Оставяме неразплетени казуси като алармата с бюлетините в Костинброд, която остави злокачествен тумор в политическата ни система. Заливаме се от смях пред факта, че здравното министерство е неспособно да напише грамотен бюджет и че Министерският съвет пише на сайта си, че здравното министерство е неспособно да напише грамотен бюджет. Обвиняваме циганите за дъжда и кражбите на тока. Вдигаме рамене пред опасно замърсения въздух и на чаша бира обвиняваме НАТО или някой военен полигон за онова, което дишаме.

ЗАЩО вдигаме рамене пред всичко
е трудно да се каже

Дали слънцето ни е силно, отоманското ни наследство ли ни идва в повече или комунизмът не ще да си отива, но нещо ни пречи. А заплахата над страната нараства.

Кризите се движат като коли по магистралата. Катастрофи стават. Ако обаче колите са много, гумите и накладките им са износени, всички карат с по 160 км/ч, пътят е осеян с дупки, а мостът над Витиня се клати, вероятността да стане мегакатастрофа става все по-голяма.

Затова как ще се овладее кризата, предизвикана от КТБ, е въпрос, далеч надхвърлящ интересите на вложителите, колкото и невинно глупави да са някои от тях или да са ни близки и мили роднини. Това може да се окаже въпрос на оцеляване на силно разклатената България.