Свободата днес и тук 18 Август 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Мишките и въжето

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Тони Николов, http://www.dnevnik.bg

 


 

 
 "Дневник" препечатва текста от портала "Култура"

Оплетоха се, здравата се оплетоха обществените ни дела и никой като че ли не знае откъде да ги подхване.

Допреди година нещата бяха поне що-годе прости. Гражданите излязоха на протест (не всички, разбира се, а само тези, осъзнаващи се като такива), защото предусетиха най-лошото. Не че преди това държавата ни беше цъфнала и вързала, изобщо не, ала онова, дето се зададе като "политическа градушка" на 14 юни 2013 г., не можеше да не стряска. В ръцете на "един успял мъж на 33 г." бяха поверени службите за сигурност, които трябваше да изиграят ролята на бухалка, а това в съчетание с овладяно МВР и познат главен прокурор откриваше неограничено и безконтролно поле за самовластие (плюс подкрепата на една медийна империя и на една все по-разрастваща се банка). Ключът към проектираната безконтролна власт според запознати лица бил в "едни сараи", където по принцип цари дълбоко мълчание, ако се изключат крясъците на развъжданите там пауни.

Гражданите усетиха, че първо се опитват да им вържат ръцете, а скоро след това и напълно да им запушат устата. Започна едногодишна позиционна война, в която "едни хора" бутаха напред жалките си марионетки-орешарки, психонационалисти или алкохолно зависими законодатели, а пък други граждани възпираха набезите им с телата си.

Властта се ограждаше все повече и повече в степента, в която се разграждаше държавата

Днес това е видно с просто око.

Сергей Станишев нагло ни убеждаваше, че Орешарски (или Пеевски) са катарзисът на свободата, защото сме се "разделили със страха и подслушванията от времето на Цветанов", а ДПС перфидно мълчеше. В същото време МВР навестяваше късно вечер или рано сутрин домовете на ранобудните студенти за "кратка справка" (печално известна практика от по-стари времена), службите пък се позоваваха на подслушвани разговори, за да се затварят цели километри от центъра на столицата.

А докато течеше кризата, лица "зад кадър", продължиха да навързват възелче по възелче от нови зависимости – финансови, икономически и политически.

"Успелият мъж" продължаваше да печели търг след търг в държавата, без да смята за нужно да се вясва в парламента, а "една банка" продължаваше да поглъща все нови и нови сектори, докато логично се стигна до "задавяне".

Някъде там веригата от зависимости даде накъсо – дали вследствие на изострилата се криза, дали заради договорките по "Южен поток", разпалили прекомерно алчни апетити, или най-вероятно като комбинация от двете.

"Успелият мъж" и "банкерът на държавата" влязоха в чутовна схватка, която световната преса днес определя като "война на тронове" (или "на тролове", въпрос на гледна точка). Просто всеки от тях, запретнал ръкави, задърпа плетената от десетилетия верига от тайни възли и трудно проследими зависимости, за да активизира "своите" и да печели предимство на терен.

Резултатът е, че държавата е пред асфиксия, защото плетеницата от зависимости минава като клуп през врата й. И всеки прибързан или непремерен ход на политиците само затяга примката все повече и повече. Първите конвулсии се усещат.

Ето защо трябва да си дадем сметка, че в момента не става дума само за съдбата на една банка (КТБ), превърнала се в "държава в държавата", или за загуби от няколко милиарда лева, които политическата класа по стар навик се опитва да изтръска от джобовете на гражданите.

В момента присъстваме на развръзката на събития от миналата година и на престъпления, заченати от десетилетия.

Лъсна в цялата си срамота онова, срещу което хората излязоха да протестират

Лъснаха порочни (финансови) зависимости между политици, магистрати и сенчести играчи от света на капитала.

Който има очи, няма как да не го види.

Лъснаха силни обвързаности сред политическата класа, което хвърля нова светлина върху събитията със задна дата, а и върху предстоящи решения на парламента.

Лъсна истината защо родната Темида е не само със завързани очи, но и със завързани ръце, че и за по-сигурно – със запушена уста.

Лъсна горчивата истина защо държавата ни е блокирана и кой я държи за гърлото.

Лъсна и още по-горчивата истина, че държавата на практика ни е отнета, че тя си има "властелин", който решава всичко на принципа "право седи, криво съди стар кадия".

Заради тази отнета им държава хората излязоха да протестират, защото пред очите ни е унизена, че и съсипана България.

Можеш да похитиш една държава, но не можеш да отнемеш на хората страната, в която са се родили. Връзката между родина и държава минава през индивидуалната и колективна история на всеки от нас.

Един ден хората се пробуждат и няма как да не излязат да потърсят правата си

Да откажат да плащат за чужда алчност, глупост или корупция.

Законите са за това, за да се спазват.

Няма едни закони, които да важат за обикновените граждани, и други, които да важат из разни "сараи".

Някои самозабравили се "властелини" скоро ще се убедят, че е така.

Безвремието свърши.

Алчността и некадърността на самозваните политически кукловоди направи видима цялата им сенчеста комбинаторика, тези възли и зависимости, които днес лъсват от документацията на КТБ.

Държавата е силно отслабена, но пък сега гражданите имат силен ход: те трябва да настояват да се спази законът, който е валиден за всички.

Идват избори и гласът на хората няма как да не бъде чут.

Ако това се случи, ако се спази законът, клупът около гърлото на България ще се охлаби, а възлите от зависимости ще почнат да се разплитат едни след други.

От Василев към Пеевски. И от Пеевски към Василев. С всички политици, магистрати, медии и предприемачи, брънки по веригата.

Ако това се случи, ако се спази законът, ще си върнем онази справедливост и свобода, която търсехме по площадите.

Ситуацията в България много напомня на една прочута китайска притча:

В една страна властвал непреклонен Властелин. Никой не бил го виждал и чувал отдавна, но той издавал присъди, които покорните му служители привеждали в действие безотказно.

Веднъж, когато положението в страната силно се изострило и била извършена поредната несправедливост, избухнал бунт. Верните на властта служители задържали голяма група недоволни, сред които и гениален художник.

Властелинът искал първо недоволните да го молят на колене, а едва по-сетне да им бъде наложено жестоко наказание.

За целта вързали недоволните с много дълго въже; всеки от тях бил хванат с таен китайски възел.

Големият художник, който се подпирал на две патерици, вдъхнал смелост на събратята си с думите, че на тяхна страна е правдата и истинският закон.

За да им го докаже, той се подпрял за миг на едната патерица, а с другата нарисувал в пясъка мишки.

Мишките били толкова добре нарисувани, че оживели, покатерили се по тях  и изгризали въжените им примки.

И докато властите си мислели как ще накажат хората, разбунтуваните граждани с тихи стъпки се отправили да възцарят справедливост.

И мишките ги последвали.  

Ако законът оживее и се спази, колко много обвързаности и зависимости ще паднат от само себе си…


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional