Да играеш по руските правила, или колко струва мълчанието на Европа

Съгласието на европейския елит да се наложи табу върху най-деликатните елементи на темата за кризата в Украйна и ролята на Русия в нея е цената, която плаща за достъп до руската тръба, коментира Антон Олейник от Централния икономико-математически институт на Руската академия на науките (ЦЭМИ РАН).

На страниците на московския вестник "Ведомости" той казва, че едно от табутата е да се признае, че става дума за военен конфликт и фактически за чуждестранна агресия във все по-открита форма. Под табу е и темата за ангажиментите на Лондон и Париж, поети през 1994 г., за гарантиране териториалната цялост на Украйна. Последното табу е обсъждането на санкции срещу цели сектори от руската икономика, т.е. срещу големи и важни компании, изрежда авторът.
 
"Жозеба Зулайка и Уилям Дъглас, автори на една от влиятелните на Запад концепции за тероризма, обясняват налагането на табута върху обсъждането на социалните (за разлика от военните и политическите) източници на тероризма с това, че иначе би се наложило да се признае наличието на корени на тероризма в самите устои на съвременното общество. Табуирането на тази тема отразява според двамата социални антрополози нежеланието да се поставят и решават сложни въпроси (което е неизбежно при рационален подход към въпроса).

Ако налагането на табу върху анализа на социалните корени на тероризма може да се разглежда като нерационално решение на сложна задача, то отказът да се назовават нещата с истинските им имена в украинската криза напълно може да се окаже резултат на рационален избор на европейците. Табуто в дадения случай възниква в резултат на рационален стремеж да се избегне сериозен конфликт или конфронтация с Русия."

Олейник, който е и преподавател в канадски университет, подчертава, че европейските политици не са станали русофили, а просто са се съгласили

да играят по правилата, наложени от Русия, защото отказът означава загуби

При това не става дума за опасност от поява на "зелени човечета" в Берлин или дори оставане без руските енергоресурси.

"Отказът от играта по руските правила заплашва единствено привилегирования им достъп до скъпи, но надеждно доставяни руски ресурси и най-вече газ. Отказът заплашва само достигнатото ниво на комфорт и благосъстояние."

Авторът припомня, че икономисти опитват да обяснят действието на хората с модели за рационален избор и в този контекст пита какъв е изборът на европейския елит. "Те избират между статуквото, при което се играе по руските правила, и опита да се променят тези правила."

Статуквото е удобно и комфортно в икономически смисъл, още повече че за 10 години Русия е увеличила от 17% на над 21% дела си в задоволяването енергийните нужди на ЕС, а при газа пропорциите са още по-впечатляващи. Алтернатива няма и скоро не се предвижда.

"Запазването на статуквото не иска много. Трябва просто да се съгласиш да играеш по правилата, наложени от Русия. В сегашната обстановка това е равносилно на отказ от това да наричаш нещата с истинските им имена, т.е. да има табу над украинската тема. Това е цената за достъп до руската тръба."

Авторът саркастично продължава с напомняне, че все пак никой не се кани да разположи танкове и зенитни комплекси "Бук" на Шан-з-Елизе. Пък и вече има прецедент – конфликтът на Русия с Грузия през 2008 г. "Руските другари много щяха да се разстроят, ако европейските им клиенти бяха заели твърда позиция и бяха назовали нещата с истинските им имена. Но европейските клиенти не ги подведоха. Дори при гласуването на осъждаща Русия резолюция в ПАСЕ тя бе подкрепена основно от представителите на държави, които не са едностранно зависими от енергоносителите от Русия."

Днес също се вижда, че

колкото по-голям е делът на руския газ в баланса на една държава в Европа, толкова по-активна е тя против въвеждането на строги санкции срещу Русия

твърди Олейник. Той акцентира върху ролята на именно на руския газ, "защото на пазарите на петрол и въглища има повече конкуренция и е по-трудно да бъдат манипулирани".

Колкото по-положително е салдото в търговския баланс на една държава на вътрешния пазар на ЕС, толкова по-настоятелна е тя в спирането на нови санкци исрещу Москва, твърди още Олейник. "Тръбата заобикаля тези, които се правят много на герои – а и без това мнозина се борят за нея – пък и цената на газа може да се окаже доста по-солена за "героите". Така може да ти се наложи да купуваш стоки и услуги от европейците, които са били по-сговорчиви спрямо Москва", аргументира твърдението си той.

"Така интересите на европейския и на руския елит се комбинират. Засега руснаците не искат много (да не би налагането на табу да струва нещо?), докато удобството и комфортът от техните енергоносители са скъпи.

Танковете и зенитните комплекси са за онези, които са зациклили на тема свобода и достойнство. Прагматиците просто не познават тези думи.

Прагматиците предпочитат да си затварят очите и да се договарят

Преди всичко с Русия. И нищо че договорът се сключва според нейните условия. Главното е да няма съвсем очевиден натиск.

Такъв натиск наистина няма.

Засега."