Кичът БСП

 Току-що отминалия конгрес на БСП може да бъде изразен само с една дума – кич.

Два дребни детайла в потвърждение на това определение. Десетина дни преди да бъде избран за лидер на бившите комунисти, Михаил Миков, председател на НС, бе заснет в родната му Кула да се наслаждава на знойна певачка, хвърляща гюбеци върху масата. Бившият лидер Сергей Станишев, под чието мъдро тринадесетгодишно управление партията претърпя към десетина изборни поражения – и който публично излъга съпартийците си и се спаси от отговорност в Брюксел, произнесе емоционално прощално слово, в което спомена, че сред най-скъпите на сърцето му спомени ще останат терличките, плетени от членовете на БСП за свидните му дечица.

Направо сърцераздирателно, няма що. Кич от най-висока, платинена проба. Може ли след казаното някой да си представи, че неговото голямо комунистическо сърце не прелива от обич и благодарност към благородния лумпен-електорат, към социална България и нейното светло социалистическо бъдеще? Че този майчин син, припознал страната ни като своя родина през 1996 г., този труженик за добруването народно, дето няма и един ден трудов стаж, наистина моли да му бъдат простени грешките – от партията, която винаги е права, когато съгреши дори?

Няма какво да говорим повече за него. Биш трябвало да говори прокуратурата, длъжна да му потърси отговорност за милиардните щети, които България понесе и при предишната, и при тази тройна коалиция. За нарастналия външен дълг, за далаверите на аверите му от КТБ, за банкрутиралата енергетика, за дупката в държавния бюджет и тази в здравната каса. За АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”, за опорочените избори и неимоверната наглост, с която крепеше сламения кабинет на Орешарски, за аферата Хохегер и за Пеевски като шеф на ДАНС. И за много още неща, за които споменатата прокуратура от години достолепно мълчи.

Бъдещето пред БСП? То е такова, каквото са си го избрали сами. Безликият нов лидер най-добре илюстрира това бъдеще. Мечтата на Сергей Станишев за самостоятелно управление ще си остане само мечта, предстоящите парламентарни избори ще бъдат пълен провал, опитите да се направи римейк на Костинбродската лъжа, които Бареков лансира в момента, ще пропаднат безславно. Въпреки всичко обаче българските неокомунисти няма да се разпаднат и няма да изчезнат.

Сигурно ще се запитате защо. Отговорът е елементарен: защото са еманацията на малоумието българско и българската простащина. Те за съжаление скоро няма да изчезнат. А докато са налице, ще ги има и разните Станишевци и Миковци – да ни тровят живота.