Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Руското наказание връща българските съветофили към мълчанието им от август 1939 г. след сговора на Сталин с Хитлер

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
ИВО ИНДЖЕВ, http://ivo.bg/

Следя с нарастващ интерес липсата на позиция на българофобите за руското наказание срещу България под формата на отказ да приеме произведена за огромния руски пазар българска селска продукция. Та нали ни проглушиха ушите от близо четвърт век насам, че трябва да си възстановим съветския пазар, за да цъфнем пак като по времето на НРБ!

И сега какво? Руският пазар не само не ни иска продукцията, но безцеремонно я бойкотира. Това е като изстрел в гръб без предупреждение. Да бяха обявили бойкота за следващата година или реколта, производителите можеха да маневрират. А зеленчуците не са като сърповете и чуковете- не можеш да си ги туриш на знамето и да си ги развяваш десетилетия наред.

Ситуацията е буквално повторение не само на руския газов изстрел в българския тил от януари 2009 г., когато в най-големия студ без предупреждение ни спряха руския газ (именно Москва „врътна” кранчето по лична заповед на Путин заради спор с Украйна- България има договор с Русия, а не с Украйна). Не само този господарски маниер се разиграва повторно на наш гръб, но и още нещо (не) става пак: повтаря се липсата на българска реакция или поне на имитация на елементарно самоуважение чрез някаква форма на възмущение.

Русофилите мълчат българофобски. Нямат официална позиция. Изправени са пред невъзможността да си признаят мазохизма, ако проявят откровеност и ожалят огромната Русия като жертва на малката България, която си заслужава да бъде бита от „големия брат”.

Москва спонсорира безчет русофилски структури в България, които разполагат тук не просто с медийно влияние, а със собствени медии. Във в. „Дума” например изливат пари по пряка държавна линия чрез една платена от руския бюджет (чрез техния „Държавен вестник”) рубрика.

Обаче нито в афишираните им като русофилски сайтове, нито в ръководения от Шаренкова вестник „Русия днес” (нещо като официоз на Кремъл в България), нито в прикрито русофилските сайтове можете да прочетете нещо като позиция, нещо като редакционна статия във връзка с наистина значимото събитие в историята на двустранните ни отношения.

Русия бие публично шамар на България, а русофилите потискат радостта си, имитирайки въздържаност, каквато не можаха да изиграят например през август 1991 г. при преврата срещу Горбачов. Тогава на „Позитано” 20 се черпеха с шампанско. Във външно министерство, по разкази на очевидци, радостната възбуда сред съветофилите е бликала не по-малко пенливо. За неосветените и до днес коридори на тайните служби можем само да си представим какви фойерверки са били…

Днес българските путлеристи конспиративно пазят „радиомълчание” като на война, за да не бъдат разпознати и прихванати от врага, т.е. от българския народ, сред които българофилите все пак са мнозинство. Мълчат защото много трудно ще обяснят и отрекат своята роля в предизвикването на правоСлавния гняв на Путин.

В интерес на истината недоразумението Вигенин се опита и направи каквото може да се разграничи от себе си в това отношение. На партиен форум, дни преди да си тръгне от Външно министерство, той се разкая за онова свое посещение в Киев, където положи венци на Майдана в памет на убитите там жертви на режима на Янукович. Сега Вигенин си направи другарска самокритика със забележката (спрямо себе си), че бил подценил тогава „медийните реакции” , които се получили след посещението му. Един единствен правилен ход (от европейска гледна точка) направи, но побърза да се отрече от него пред строгите си партийни русофилски съдници.

Сега партийната пропаганда е замлъкнала пред безизходицата да се зарадва от душа на симпатичното й руско наказание защото няма как да се разграничи (като Вигенин) от факта, че България е шамаросана от Москва заради политиката на солидарност с ЕС, която никак не беше приятна на проруското ни правителство, но му се наложи да мрънка в полза на ограничените европейски санкции, наложени на Русия заради агресията на Путин в Украйна.

Другарите пропагандатори обаче не могат да преживеят спокойно наложеното им мълчание по невъзможния казус и намират начин да намигнат окуражително на аудиторията.

В. „Дума”, издаван от висшия партиец Николай Малинов (шефът на Национално движение “Русофили” в БСП, който поздрави православните и славяните по по случай “победата” на Путин в Крим) му е намерила цаката! За целта публикува интервю с 94 годишен другар, бивш военен. От разговора с него са изведени в заглавие тъкмо думите му, че не бива да се делим от Русия - заглавие, което подвежда, че вестникът е нарушил омертата и хвали руските санкции. Радостният трепет в душите на русофилите, който предизвиква заглавието, е подкрепен със следното разсъждение в последните думи на пенсионера в самия край на интервюто:

“Дума: Имаш ли идеи как ще се оправим?

- Никой не ме пита, ама мисля за това. Не бива да се откъсваме от Русия. Ние сме кръвно свързани с нея! Тя притежава несметни богатства. Има си цялата Менделеева таблица. Разрушихме си икономиката, загубихме си пазарите. Трябва да имаме здрави връзки с Русия, с Китай. Но, освен друго, нужна е и пропаганда. Баща ми казваше: “Народът е като водата в градинската вада – на където я завърнеш, натам върви!”

Толкоз за Русия, пазарите и пропагандата- откровено и ясно послание за другарите, които се чувстват днес като след подписването на пакта между СССР и националсоциалистическа Германия през август 1939 г., когато от Москва рязко обръщат палачинката и започват да хвалят другарите фашисти като идеологически съмишленици в рамките на дружбата с германските работници и селяни. В резултат на това уж големите български антифашисти си налягат парцалите до второ нареждане и забравят антифашизма си за цели две години.

Сега българските слънчогледи, за които сибирското слънце е ориентир, чакат по стара традиция нови инструкции и запълват празнотата с празни приказки , в които е закодирана кухата идея да се „държим” за чужда държава каквото ще да става и това да ни е национален приоритет, универсално лекарство дори за раните от побоя, който въпросната държава ни нанася.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional