Клуб ZИзвестната руска писателка Людмила Улицка, която получи в края на юли Австрийската държавна награда за европейска литература, написа есе за Der Spiegel. 71-годишната Улицка е носителка на руския "Букър", на френската награда "Медичи", на италианската "Джузепе Ачерби". Книгите й са преведени на 25 езика, 3 от тях у нас - "Сонечка. Бедни роднини" ; "Медея и нейните деца", "Искрено ваш Шурик", (преведена през 2007 г., а обявена за роман на 2004 година. в Русия). Ето и най-впечатляващите части от есето й:
"Тържествената част започва с австрийския химн. Всички зрители стават, аз също. Добре сте вие, австрийците, мисля си аз с лека завист. Текстът на вашия химн е написала през 1947 г. с нищо неопетнената поетеса Паула фон Прерадович. А ние от нашия руски химн отдавна се срамуваме. Първия вариант на текста върху музиката на Александър Александров през 1943 г. написа придворният поет Сергей Михалков.
В него имаше мощни строфи: "Нас въздигна ни Сталин, за вярност народна, // за труд и за подвиг ни той вдъхнови". След развенчаването на Сталин химнът се изпълняваше без думи... През 1977 г. Михалков поправи текста, оттогава в химна се прославяше Партията.
После дойде ново столетие и през 2000 г. бе утвърден отново поправен текст: все същият Михалков, професионалист до мозъка на костите, замени "Партията" с "Бога", както сега е прието в нашата отново сблъскала се с православието страна. И авторът на текста, и композиторът междувременно "починаха божем", така че ми е сложно да кажа кому ще се падне да редактира химна следващия път. Страната наша в своето развитие извършва такива зигзаги и спирали, че новото издание на химна като нищо ще се върне към Сталин", пише Людмила Улицка.
"Аз живея в Русия. Аз съм руска писателка от еврейски произход, възпитана в християнска култура. Сега моята страна се намира в състояние на война с културата, ценностите на хуманизма, свободата на личността и идеята за правата на човека... Моята страна е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания за величие. Срам ме е за моя невеж и агресивен парламент, за моето агресивно и некомпетентно правителство, за ръководните политици - привърженици на насилието и вероломството, които се правят на супермени. Срам ме е за всички нас, за нашия народ, който загуби нравствените си ориентири", продължава в същия дух писателката.
"Аз не водя активна политическа дейност, но когато ме питат, говоря, каквото мисля. За това мен ме записаха в "петата колона" и ме обвиняват в ненавист към собствената ми страна. Да се оправдавам, според мен, е и безполезно, и глупаво. Никаква навист аз не изпитвам, а само срам и безпомощност. Русия днес провежда самоубийствена и опасна политика, която е опасна най-напред за самата Русия, но напълно е възможно да доведе до трета световна война. А тази война, всъщност, вече е започната. Локалните войни в Чечня, в Грузия и сега в Украйна - те са само пролог. Епилога, обаче, няма да има кой да го напише..."
"Цивилизацията влезе в тупик. На науката, просвещението, знанието и изкуството не им се удаде да укротят свойствената за човешката природа агресия. По-рано ми се струваше, че културата ще победи този стремеж към самоунищожение, но - боя се - на човечеството не му остана време. Цивилизацията и нейните големи технически достижения, колкото и да ми е тъжно, доведоха само до това, че вече имаме възможност да се унищожим един друг в най-сбити срокове... Идеята за адската природа на злото изживя времето си, човек твори злото самостоятелно и в това си занимание доста превъзхожда дявола".
"Моята страна с всеки ден приближава света към нова война... Извинявай, Европа, боя се, че ние никога няма да станем част от европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, актьори, философи и учени днес са в същото безсилие да спрат политиката на облечените във власт безумци, както по-рано не можаха нищо да направят срещу политиката на религиозните фанатици и и комунистическите идеи. 300 години ние черпихме сили от едни и същи източници... и никога не се разделяхме с надеждата.
Днес ние, деятелите на руската култура, тази тяхна малка част, към която принадлежа, можем да кажем само едно: сбогом, Европа!", завършва руската авторка.