Свободата днес и тук 12 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Предизвикателствата пред съвременна Европа

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Огнян Минчев, http://kafene.net/

Обединена Европа се разви в период от модерната история, в който разделението на Стария континент между Съветската империя на изток и западния свят, воден от САЩ създаде уникални условия на защита над западна Европа от страна на Америка по логиката на двуполюсния свят и Студената война.

Европейската интеграция се осъществи почти като лабораторен експеримент, ограден и обезопасен от нестабилността и влиянията на външния свят.

От едната страна бе ядрения чадър на САЩ и почти естествената тенденция към европейски пацифизъм - след кошмарите на двете световни войни.

От другата страна бе репресивния режим на Кремъл, заградил източна Европа с бодлива тел и създаващ непреодолима привлекателност на западно-европейския свят за пленниците на съветския комунизъм.

Именно тази уникална ситуация в продължение на четири десетилетия създаде идентичността на това, което днес наричаме обединена Европа.

Толкова по-силни са предизвикателствата пред Европа днес, когато светът е вече коренно различен - все по-нестабилен, опасен и неподчиняващ се на традиционната политическа логика.

Отвътре Европа се променя чрез интеграцията на освободилите се от болшевишки плен източни европейци, които носят друга политическа култура, друго чувство за опасност и имат различни от западните европейци приоритети за опазване на новопридобитата си свобода.

Отвън ислямският радикализъм, достигнал уродливите измерения на днешните главорези от ИДИЛ дестабилизира цялата южна европейска периферия и арогантно навлиза все по-масирано на европейска територия чрез многолюдната имиграция от Средния изток и Северна Африка.

На изток Русия забързано се опитва да компенсира за пореден път своята стагнация, неудачите на вътрешната си модернизация чрез външна експанзия - за Путин контролът върху пост-съветското пространство и бивша източна Европа е единствения път за съхраняване на статут на "велика сила" чрез класическите инструменти на имперския експанзионизъм от 19 и 20 век.

Отвъд океана Америка е изпаднала в само-блокада на стратегическата си роля в началото на едно столетие, което уж трябваше да бъде "Американски век".

След неудачите на администрацията Буш в Средния изток и полу-прикрития изолационизъм на администрацията Обама, фокусирана върху вътрешно-политическия си дневен ред за реформиране на Америка, ролята на САЩ от световен лидер бе редуцирана до неясния стратегически статут на "пръв сред равни", в който отсъствието на Вашингтон от основните световни кризи се превръща във все по-очевидна детерминанта на променящия се световен ред или безпорядък.

В този нов контекст Европа среща сериозни трудности да се справи с предизвикателствата пред днешния и утрешния си ден.

Първо, Европа не може да преодолее вътрешното си стратегическо разделение и неспособност за обединено ефективно действие - особено в по-"твърдите" аспекти на своята сигурност и външна политика.

В енергетиката нещата започнаха бавно да се променят, но са далеч от ефективната обща позиция, която може да защити интересите на целия ЕС.

Второ, Европа продължава да бъде в плен на пацифисткото пост-модерно левичарство, което не е в състояние да излезе от идейния аквариум, наследен от Студената война.

В този аквариум Америка е империалистическа сила, усилията за укрепване на армията и отбраната са заговор на войнолюбци, а вътрешният ред на аквариума - мултикултурализмът - воюва непримиримо със собствената идентичност на традиционния европеец в полза на всяка, коя и да е култура или общност на пришълци.

Така ислямизмът намира топло гостоприемство в Европа - кога маскиран като "умерен ислямизъм" (какво понятие само, а), кога открито манифестиращ претенциите си за въвеждане на халифат и шериат от Шефилд до Варна.

От другата страна саморедуциралата се до газово-петролна автокрация Русия се ползва с инерционната симпатия на европейското левичарство, наследена от десетилетията, в които всеки, който е против американския империализъм е почти приятел - включително петолъчния Кремъл.

Дори рухването на съветската империя не се оказа достатъчно за да демонтира този примитивен психологически механизъм на европейска подкрепа за безобразията на Москва.

А безобразията нарастват - след Грузия идва Украйна, след Украйна... Да не говорим за фактите на собствено европейска територия - като пристанище "Росенец", например...

Европа среща най-силното предизвикателство пред съществуването си от времената на световните войни насам.

Ако разширена Европа не съумее да обедини изтока и запада, севера и юга на Стария континент в едно цялостно концептуално и териториално стратегическо пространство, враждебните глутници на възродения глобален традиционализъм, примитивизъм и авторитаризъм ще повторят успеха на варварското нахлуване от преди две хилядолетия, завършило с дългия период на "тъмните векове."


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional