Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

7. Безславният финал на големия компроматен сценарий - част първа*

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Пресконференцията на прокуратурата окръгля и довършва сагата с бюлетините в Костинброд, започнала с доносите на Мая Манолова и екстатичните изцепки на Николай Бареков. Зрелищното изнасяне на “истината” (както определя играта на прокуратурата Сотир Цацаров[1]) на практика институционализира вече изречените обвинения от страна на Бареков, Станишев, Местан и още цяла серия политици. По този начин партия ГЕРБ е подложена на нещо като публичен линч – въпреки че е победител в изборите и първа политическа сила в страната, тя е третирана като шайка мошеници, които по никакъв начин не трябва да бъдат допускани до властта. Във всеки момент, когато от тяхна страна се изразява каквато и да било политическа воля, те биват остракирани с подмятания за двете големи афери – тази с подслушванията и тази с бюлетините.

Няма как да не отбележим, че и в двата случая медиатори на публичното обвинение са представители на прокурорската институция. Провеждането на процесуално-следствени действия и завеждането на съдебни дела играе в публичното пространство ролята на потвърждение на аферите от най-висша инстанция, а медийния хор, с който медиите на Пеевски откликват на прокурорското институционализиране на проведените от БСП активни мероприятия, затвърждават обществените нагласи, че при тези казуси наистина има нещо гнило.

Този морален линч над ГЕРБ има своите сериозни стратегически основания. Той служи като завеса при предаването на българската държава в ръцете на олигархията. Зад него се прикрива отровено аморалният характер на новата тройна коалиция на БСП, ДПС и “Атака”, чието основание за съществуване се свежда до две неща: първо – както и си призна придворния социолог на новата власт Андрей Райчев – единствената спойка между тези политически субекти е волята да бъде унищожен Бойко Борисов и неговата партия да остане бе сериозни шансове за властта[2]. И второ: да бъде капитализирана властта – и довършен процесът на прехвърляне на държавни ресурси в частни джобове, наченат още с началото на прехода.

При твърде силния шок от протичането на изборите под знака на черния PR, българските граждани се оказват пред следната политическа картина: пълен блокаж в парламента, невъзможност да бъде съставено правителство нито от БСП и ДПС, нито (както тогава наивно се предполагаше, че е възможно) от ГЕРБ и “Атака”. При положение, че партията на Бойко Борисов беше заклеймена като “лошите” и като “варварите” – и прикована на позорния стълб на публичното говорене, участващите в коалицията на победените не без основание са предполагали, че българите ще преглътнат и игнорирането на спечелилата изборите партия, и техния кръвосмесителен политически брак, ако същия бъде облечен в благовидната формула на “експертния” кабинет.

Този сценарий можеше съвсем реално да успее – той се провали само поради глупостта и алчността на управляващите корупционери. Към този момент малцина виждаха до какви опасни последици може да доведе това управление и как то изпровя пред сериозни рискове не само демократичния статус на страната ни, но и нейната геополитическа ориентация, а в крайна сметка и нейната независимост. Опитът Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС обаче преля чашата – още повече че бе предприет зад гърба на президента и с очевидно реваншистки намерения[3]. Тази наглост породи най-дългия протест в цялата българска история – и оттам нататък бе ясно, че правителството на Орешарски е пътник, а дългата му агония се удържа едниствено с ресурса на стоманените заграждения и полицейските палки.

Напълно логично редом с този провал на властта започнаха да се провалят и компроматните сценарии, с помощта на които тази власт бе похитена. Делото за подслушването пропадна безславно – и стана видно, че прокуратурата не може да докаже нещо невъзможно – очертания в анонимката на Станишев “български Уотъргейт”, свързан с подслушвания на политици, журналисти и кого ли не. Просто в един момент стана  безпощадно ясно, че визираните в този сигнал кетчери изобщо не са пригодени за подслушване на реални разговори. По-особен беше случаят с аферата “Костинброд”, съдебното дело по която продължават да тече, след като веднъж вече беше върнато на прокуратурата от съда.

Доколко мощно бе лансиран и използван този компромат, личи от един скандал, белязал ранната история на почившото година по-късно 42-ро НС. В опит да се защити от постоянните нападки, ГЕРБ излиза с декларация, която бива прочетена от трибуната на паламента от Цвета Караянчева – на 17 октомври, повече пет месеца след изборите. Декларацията обговаря тъмните страни на компроматната история, като в нея нея между другото се задават и някои важни въпроси, останали без отговор при политическата експолатация на този компромат. Текстът е следният:

“Предсрочните парламентарни избори преминаха в сянката на скандал, който в деня на размисъл повлия пряко на вота на българските избиратели. Намерените бюлетини в склада на печатницата "Мултипринт" още не бяха преброени и окачествени като годни или брак, когато бе обявено, че има опит за подмяна на вота в интерес на ГЕРБ.
Един непроверен и неизяснен сигнал стана повод за недопустима политическа атака в деня, в който законът изрично забранява политическа агитация. Репортажите на една медия, изявленията на политиците, които не спечелиха изборите, но днес управляват, пряко обвиниха ГЕРБ, че иска да подмени вота, без да изчакат окончателното разследване и без доказателства. Това обвинение, хвърлено в деня за размисъл, повлия на вота, като помогна на БСП. И това бе признато от Сергей Станишев в изявление пред собствената му партия. Без този скандал неговата партия нямаше да има и сегашния си втори резултат.

Сигналът, по който Прокуратурата предприе действия, бе подаден от кандидат на заинтересована да дискредитира опонента си партия. Защо вместо това ДАНС не използва всичките си средства, за да провери дали реално тези бюлетини са били годни и предназначени за разпространение? Защото днес организаторите на публичната акция – Мая Манолова, Сергей Станишев и БСП, Лютви Местан и ДПС, Волен Сидеров и Атака, Николай Бареков и ТВ7 са главните печеливши от недоказаните обвинения, които изсипаха върху ГЕРБ. Днес всеки от организаторите и изпълнителите вече е получил своята награда – висок пост, участие във властта, пари. И всички заедно разчитат на разследващите органи и институции да се оправят някак си с последващото доказване на техните клеветнически твърдения. Отговорността на съдебната система е изключителна. Ако тя не намери факти и доказателства, че има преднамерени действия за подмяна на вота от ГЕРБ, всички, които направиха изявления в деня за размисъл, трябва да бъдат обявени за най-големите лъжци, подвели българските избиратели в своя пряка лична полза.

Пет месеца по-късно все още няма яснота как и по какъв начин бюлетините в склада на печатницата са могли да повлияят на изборния процес. Няма отговор дали техният брой е нарочно завишен или е в границите на естествената за такива обеми и специфика на отпечатването документи. Няма маркирани бюлетини. Няма пряка връзка между намерените бюлетини и извършване на противозаконно действие с тях.
Обвинението, което Прокуратурата повдигна преди дни, е за „неупражнен контрол върху служители на МС, които е трябвало да осъществят контрол върху изпълнението на поръчката по отпечатването на бюлетините“. Всеки трезво мислещ човек разбира, че това обвинение е несъразмерно на клеветническата кампания в деня за размисъл, че то не доказва умишлени действия за подмяна на вота от партия, която в този момент не е на власт. По-мащабна, клеветническа и безсрамна кампания в страната ни не се е случвала. Тя може да бъде измислена и осъществена само от хора, които познават и създават задкулисните схеми. Точно те предприеха действия с „немаловажни вредни за обществото последствия“, опорочиха вота на избирателите, подведоха ги и днес консумират ползите от тези си действия, пренебрегвайки гласа на общественото недоволство от техните безобразия.

Разследването по случая с надпечатаните бюлетини в печатница Мултипринт не успя да установи престъпление по отношение на изборния процес. Събраните до този момент факти и експертизи не доказват по никакъв начин, че ГЕРБ е имала намерение или че е предприела действия, с които е искала да опорочи вота на българските избиратели. За това призоваваме разследващите органи за разследват законността на действията на всички участвали в този публичен скандал лица и да се произнесат и по тях.

Настояваме да се дадат отговори и на следните въпроси: Откъде и по какъв начин Мая Манолова е получила информация за случващото се в печатницата, охранявана, докато печата изборните бюлетини. Кой е съобщил за нередности в печатницата Мултипринт и какви доказателства има тя, за да сезира за тях? В кой момент Манолова е научила за тях и след колко време е подала сигнала?

Кой е отговорен за изтичане на информацията за акцията на Прокуратурата? И направено ли е необходимото разследване как е изтекла информацията?
Кой е отговорен за разсекретяването на акцията и появяването на информацията за нея в точно определена телевизия? Защо журналистът Бареков е отишъл там, преди да има представители и на други медии? Разпитван ли е журналистът Бареков, от кого и кога е получил информация, каква точно е била тя и защо той е допуснат до място, където се провежда акция на прокуратурата?

Кои аргументи накараха председателите на трите управляващи в последствие партии – БСП, ДПС и Атака, да предприемат недопустимото – нарушаване на закона в деня за размисъл? Имаха ли безспорни доказателства за предполагаеми действия на ГЕРБ за подмяна на вота?

Очакваме отговор на тези въпроси, за да не се допускат подобни ситуации и за в бъдеще. Призоваваме в разследването да се включат широк кръг лица и техните показания да станат публично достояние. Защото има едно твърдение, по което има обща политическа оценка – вотът на избирателите на 12 май 2013 година беше съзнателно опорочен. И резултатът от това виждаме всеки ден в невъзможността Парламентът и създаденото от него по спорен начин правителство да работят нормално, във възгласите на хората, които вече 125 дни остават на софийските улици за да искат „Оставка“. Те са доказателствата за това кой опорочи и подмени вота на българските избиратели.”

Тази декларация предизвиква нечуван скандал – като едва не се стига до бой и физическа разправа с Караянчева, която е обкръжена от депутатите на “Атака” начело с Волен Сидеров. Сблъсъкът между депутатите на ГЕРБ и тези на националистите се разминава като по чудо. Сидеров изразява отношението си с думи като “Срам и позор за вас. Вие сте срам и позор за гражданите. Повече не излизайте тук да говорите от тази трибуна.” Мая Манолова пък твърди, че написаното в нейния сигнал се било потвърдило[4] – и определя казаното от Караянчева като по-подходящо за селата в нейния избирателен район, отколкото за трибуната на парламента. Истеричната реакция на управляващите в пленарната зала показва много ясно колко важна е за тях митологемата с тези 350 000 бюлетини в Костинброд – и как всяко посегателство върху тази митологема им въздейства като червено на бик.

Тази декларация обаче съдържа основния въпрос, на който партиите, спечелили властта благодарение на костинбродския компромат, не могат да дадат отговор – и той е: има ли доказателства, че има преднамерени действия за подмяна на вота от страна на ГЕРБ? На този въпрос нямат отговор не само вилнеещите в НС управляващи – няма отговор и прокуратурата. Нейните последващи действия по делото обаче доказват по много категоричен начин отговора: няма такива доказателства. И затова декларацията на ГЕРБ с право посочва, че “всички, които направиха изявления в деня за размисъл, трябва да бъдат обявени за най-големите лъжци, подвели българските избиратели в своя пряка лична полза”.

Най-красноречивото доказателство за краха на този компроматен сценарий е факта, че прокуратурата изобщо не повдига обвинение по чл. 169 г. – за престъпление срещу политическите права на гражданите. Вместо това, след като и Цацаров, и Сарафов помпат публичното напрежение със съобщения, че следващата седмица ще бъде повдигнато обвинение по случая с бюлетините, в крайна сметка такова е повдигнато единствено срещу бившия главен секретар на МС Росен Желязков – за това, че не е осигурил строг контрол върху отпечатването на бюлетините, като с това била настъпила имотна облага за управителя на “Мултипринт” Йордан Бончев, който си бил спестил “организационни и производствени дейности за изпълнение и обезпечаване на изпълнението по описаните задължения”.



[1] Имам предвид неговите думи: “Ако играта е такава – а тя явно ще е такава, ние ще играем с истината.”

[2] Това желание е разбираемо – политическите мародери не искат някой друг освен тях да определя геополитическото бъдеще на България и да им се бърка при разпределянето на “порционите”.

[3] Участвали в заседанието на лявата парламентарна група споделят, че ставайки шеф на ДАНС, Делян Пеевски е поел ангажимента още от следващата седмица да започнат арести.

[4] Което е пълна лъжа. Нека припомня, че централно място в нейния донос заемаше обвинението, че “вече отпечатани бюлетини са изнесени и разпространени с цел манипулиране на изборите”, и че “по този начин може да бъде подменен и контролиран вота на избирателите, като те бъдат принудени да гласуват с внесена отвън бюлетина с предварително отбелязан знак “Х” срещу ПП ГЕРБ”.

*Част от седма глава на книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата Костинброд", чиято премиера ще се състои на 13 септември от 18.00 ч. на мястото на бившия мавзолей.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional