Цената на безнаказаната криминалност

Цената на безнаказаната криминалност в България? Не е възможно да се оцени бездействието, престъпното съучастие, масонското шушукане и отказа от правосъдие, произвеждани от празно развяващите непраните си тоги из съдебната система т. нар. магистрати. Това не е директният ефект от точещите се по 20 години предсъдебни производства. Той даже не е в сълзите на неполучилите справедливо отсъждане жертви на безбройните престъпления, на обраните, изнасилените, пребитите и роднините на убитите от вечно "неизвестните извършители". Цената е много по-висока и тя тежи на съвестта на всички, които се преструват, че в България е имало и има правосъдие. Цената е в тоталното безверие, че се живее в цивилизовано общество, където плащането на данъци към държавата означава контракт, че тя е длъжна да изпълнява своите функции. Държавата не е работодател, освен в ограничен смисъл и онези, които се хранят от бюджета осигурен от данъкоплатците са служители на гражданите, а не на скрити в подземието мафиоти. Това особено важи за магистратите. Нищо не деморализира толкова, колкото озъбеното и безпардонно беззаконие практикувано от съдебно-наказателната система на едно общество. Това е равносилно на тяло оставено без имунна система, обречено да загине в недалечно бъдеще. Това е състоянието на системата в България и всеки гражданин на тази страна, все още не избрал пътя на емиграцията, знае онова свиване под лъжичката, което постоянно го подсеща, че е безправен и безгласен в собствената си родина. СОТове, катинари, железни винкели промушени през вратите на мазетата, грубо заварени ръждясали врати преграждащи студените циментови коридори на блоковете в Младост и Люлин, безутешни решетки задънили ниските етажи на сградите, мрак и подозрение под ниско нахлузените шапки и такета на мизерно живеещите обитатели на беззаконната пустиня в която е превърната България. 

Каква стопанска активност, какъв бизнес, какви индустрии и работни места? 

Какво бъдеще и какъв просперитет се очаква от такава държава, която се управлява от мрежите на бивши агенти на комунистическото Гестапо с последващата им еволюция и трансформация в масонски ложи с постсъветска путинска аура? Защо никой не се появи с прашка и камък подобно на Давид срещу скритият зад колоните на Съдебната Палата Голиат, Октопод, Килър, защо никой досега не се осмели и не въстана срещу съдебните рептилии? Срещу прокурори убиващи с топори, други пиещи и пеещи македонски песни с престъпниците, трети газещи по заповед из банкови трезори подобно на слонове в стъкларски магазин? Срещу съдии, осребряващи имоти по морето, спиращи лустрацията, отхвърлящи присъди от по-долната инстанция с простичкото предложение към престъпниците: "Оферирай!" 

Смях, Господа Съдебни Заседатели!

Представлението отива към трагичното финално действие с труповете и падането на завесата, която никога не беше даже и повдигната.