Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ямата КТБ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Има неща, които са наистина нетърпими – и премълчаването на процеси, които са съдбовни за бъдещето на нацията, е едно от тях. Премълчавания на постепенното криминализиране на обществения живот претърпяхме доста, но – струва ми се – нищо не може да се сравни с това, което може да бъде разчетено между редовете на тъй наречената актуализация на бюджета, предложена от служебния кабинет.

Цифрите в нея са стряскащи. Повече от стряскащи дори – направо са апокалиптични.

Предлага се например увеличаване на държавния дълг с нови 4,5 милиарда лева – с които неговото нарастване в рамките на една година достига рекордните 8,9 милиарда лева.

Не знам дали си давате сметка за какво става дума. Българският комунизъм приключи жизнения си път с малко над десет милиарда външен дълг – и това се оказа достатъчно, за да фалира държавата. Сега става дума за нарастване на външния дълг с почти девет милиарда само в рамките на една година. Различното съотношение на външен дълг спрямо БВП не е причина да преглътнем безропотно тази огромна сума. Нито пък казването, че – видите ли – сме имали твърде малък външени дълг – в сравнение с Гърцияу например.

Ако някой се е питал колко струва на България правителството на Орешарски и модела КТБ, да знае – цената вече е калкулирана: около девет милиарда лева. И не само – има ред допълнения и утежняващи обстоятелства, които могат да увеличат значително тази цена. Едно от тях е дереджето на българската енергетика, по повод на което президентът днес предупреди, че е възможно да се стигне до фалит.

Малко закъсняло предупреждение: при дългове от над три милиарда и приходи от само един милиард годишно, фалитът е вече факт. Това, че държавата не го признава, не променя нещата по същество. Нещастните десет процента, с които ще поскъпне цената на тока, едва ли ще спасят НЕК – недостатъчни са, колкото и да бесуват февруарските протестиращи. Замерянето с яйца не помага: трябваше да ги хвърлят по досегашните шефове на регулатора, които изкуствено задържаха и дори понижаваха цените, в изпълнение на “социалните” заръки на БСП, които успешно закопаха не само енергетиката, но и държавата.

Но и това е само част от истината: енергетиката всъщност фалира заради налудните, антибългарски и по същество криминални проекти като АЕЦ “Белене” например, стартирал дори без окончателен договор – за което днес май всички старателно избягват да говорят. При което – забележете – практическия фалит на българската енергетика въобще не пречи на БЕХ да продължава работата по друг подобен проект – “Южен поток” – пряко решенията на ЕС и на самото правителство – и дори да взема заеми от в размер на стотици милиони от “Газпром”.

Вероятно дереджето на държавата, което наследяваме от правителството на Орешарски, е до такава степен драматично, че дори очевидните победители в предстоящите избори търсят варианти да споделят отговорността за бъдещото управление и говорят – засега с половин уста – за консенсусни варианти и за “правителство на спасението”. Тези приказки обаче не помагат на нормалните българи да направят своя информиран избор, за да излъчат такова – по простата причина, че апокалиптичните аспекти на това дередже са грижливо пазена държавна тайна.

Актуализацията, предложена от служебния кабинет, е най-убедителното доказателство за това. В нея се предвиждат цели 5,6 милиарда лева за подкрепа на банковата система, без обаче да се дава яснота защо са необходими тези огромни суми – както и кой е отговорен за наличието на такъв огромен дефицит.

Очевидно е, че става дума за КТБ. Ала публичната информация за ставащото в тази банка е не просто оскъдна – тя е буквално никаква – въпреки че от юли насам това е неизменния център на общественото внимание – и въпреки че този проблем е най-обговаряния на политическо равнище – включително и в хода на кампанията за предсрочните парламентарни избори. Никой не знае какъв е мащабът на финансовата дупка, отворена в “банката на властта” – не се знае дори има ли я изобщо или става дума за изкуствен фалит, под чието прикритие един млад и успял човек иска да придобие на безценица някои контролирани от банката активи.

Това незнание е най-нетърпимото в този драматичен казус, който най-сетне свали маските и оголи марионетния характер на уж легитимната власт – и пълната нейна зависимост от задкулисните криминални играчи. Моделът КТБ и коалицията Василев – Пеевски, приключила като безмилостен политически кеч, са събирателен фокус на всички недъзи в държавата и обществото ни, които изстрадваме от четвърт век насам – през подлите времена, наричани кой знае защо “преход към демокрация”.

Вероятно ще се запитате дали пък това незнание няма своите рационални корени – например в банковата тайна, или в грижата да не се създаде паника сред вложителите и в други банки. Само че няма да бъдете прави. Проблемът е, че тези 5,6 милиарда, с които държавата се кани да запушва дупката, зейнала под пирамидата КТБ, няма да ги плаща нито Орешарски, нито Станишев, нито Доган, нито който и да е от виновниците за налагане на този модел.

Ще ги плащате вие – всички обитатели на тази територия, и ще ги плащате солидарно – от стареца до пеленачето и от клошаря до милионера. Фактът, че искат от вас да се съгласите с това плащане – в качеството си на суверен на властта в тази малоумна държава – без избощо да знаете за какво по-точно става дума, деградира вашето качество на граждани и ви превръща в поданици.

Който не иска да бъде поданик, трябва да пита – и да настоява за отговор. Например кой, защо и срещу какво търпя тази банка да си разиграва коня – например да прибира в трезорите си авоарите на държавните предприятия, да раздава кредити без покритие на свързани с политическите й покровители фирми, а накрая и да предлага нереални лихвени проценти, събирайки по този начин вложенията на огромен брой вложители.

Кого и как е финансирала банката – и включва ли това финансиране сделки с определен политически интерес – като продажбата на “Булгартабак” например?

Ползвала ли се е банката и свързаните с нея фирми с политическа протекция при получаването на обществени поръчки и услуги – например от страна на ДПС и конкретно с помощта на младия успял човек Делян Пеевски?

Как между впрочем е успял този млад човек, и кой и защо е финансирал това успяване – включително и контролираната от него и майка му медийна империя?

Включва ли това финансиране компании, свързани с проекти от геополитически характер – като консорциума за строеж на “Южен поток” например?

Кои политици и политически партии са имали влогове в КТБ – и кои са получавали преференциални лихвени проценти за тези си вложения – примерно от 11,5% лихва – каквато, както се говори, е получавал Ахмед Доган за своите влогове?

Как можем да си обясним странната активност на главния прокурор по отношение на тази банка – като знаем, че скандалите с нея започнаха след показното тарашене на свързаните с нея фирми на Цветан Василев и с абсурдното обвинение, повдигнато от прокуратурата към трима българи, на които уж било поръчано убийството на Делян Пеевски – а после цялата тази афера се оказа грешка – и завършиха със странни конфиденциални срещи в кабината на г-н Цацаров, който накрая дори пророкува необходимостта да се “надскочи” законът. И прочее, и тъй нататък – въпросите се безброй – и са пропоционални на това наистина нечувано премълчаване.

Известно е, че българинът може да приеме и преглътне почти всичко. Експлоатацията на това му качество обаче не е здравословна – особено по отношение на бъдещето на нацията. И ако някой му казва, че трябва да приеме нарастване на външния дълг с близо девет милиарда лева, от които 5,6 милиарда ще отидат за оправяне на бакиите в КТБ, финансовото сърце на българските олигарси, то нека бъде така добър да обясни и поради каква причина се налага чак такава жертва.

Нека каже: тази банка е източена чрез лоши кредити от тези и тези фирми, свързани с тези и тези политици; нейната безконтролност се дължи на политическия чадър, разпънат от тези и тези властници; с парите на нейните вложители банката е финансирала тези и тези проекти, свързани с определени политически интереси. И ако това не бъде направено, самата подкрепа за банковата система, реализирана с тази огромна сума, ще придобие криминален характер. Няма да се знае кой пие и кой плаща – както винаги е ставало в дългата серия от грабежи през последния четвърт век.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional