Свободата днес и тук 17 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Антоний Гълъбов: Бюджетните капани са заложени още от "лондонското лоби", протежирано от Русия

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доц. Антоний Гълъбов

 Докато спекулацията на Милен Велчев облагодетелстваше ясно определени финансови кръгове, то тласването на цялата страна в нов, още по-голям дълг от Орешарски вече не изглежда като действие в услуга на отделни корпоративни интереси, твърди политологът

В своя коментар за сайта vevesti.bg по повод публикувания Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет политологът доц. Антоний Гълъбов твърди, че е време да се запитаме: в чия услуга, с ясното съзнание за последствията от своите действия, правителството Орешарски изправи България пред нов, неизбежен дълг?

Още когато бяха формирани парламентът и правителството Орешарски, малцина очакваха те успешно да завършат мандата си, коментира доц. Гълъбов. Всъщност, може би точно това е била и целта – властта да бъде удържана на всяка цена, докато бъдат обслужени определени интереси, след което страната да бъде тласната в нов цикъл на нестабилност. Във всеки случай, бюджетът за 2014 година бе направен така, че да не може да бъде изпълнен, убеден е политологът.

Никой няма право да подценява социалния залог на този дълг, казва още той. Когато правителството Сакскобургготски си позволи да подкрепи спекулативните сделки на своя финансов министър Милен Велчев (който в момента представлява официално това, което обслужваше и тогава, като представител на Външнотърговската банка на Русия), нямаше гражданска реакция. Спекулацията на Велчев, която обогати чувствително кредиторите на България, (които му се отблагодариха с награда за финансист на годината!) костваше допълнителен дълг, който продължаваме да плащаме повече от десет години. Цяло ново поколение български граждани бяха задължени да платят за лековерието на своите родители и спекулативните сделки на протежираното от Русия „лондонско лоби”. Много съществена част от именно този дълг трябва бъде изплатена в началото на 2015 година.

Един от най-компетентните му критици тогава беше Пламен Орешарски, напомня доц. Гълъбов. Именно той изчисляваше и обясняваше щетите, които сделките с дълга ще нанесат на българската финансова система. През годините никой не се е съмнявал в професионалната подготовка и компетентността на Орешарски. Но докато спекулацията на Велчев облагодетелстваше ясно определени финансови кръгове, то тласването на цялата страна в нов, още по-голям дълг, вече не изглежда като действие в услуга на отделни корпоративни интереси.

Според доц. Гълъбов, независимо от партийните симпатии и антипатии, нямаме основания да се доверим докрай на тезата, че правителството Орешарски е било некомпетентно. "Ако само това беше причината, най-вероятно реакцията на експертните среди щеше да успее да възпре поне част от поразиите, които бяха извършени. Тогава остава другата хипотеза – ако не е некомпетентност, то тогава е продажност в полза на чужди интереси. Най-тежката формулировка за подобно действие или бездействие е национално предателство", коментира още доц. Гълъбов.

В коментара си той задава и въпроса: Кой печели от дестабилизирането на България?

Отговорът е: във външнополитически план, без съмнение, това е Русия. Загубата на ритъм в реформите и необходимостта от нов държавен дълг, ограничават възможността България да задълбочи европейската си интеграция. В условията на променената среда за сигурност, пред новите рискове, които ни заобикалят и в условията на задълбочаваща се вътрешнополитическа криза, единственият възможен изход бе страната ни да положи още повече усилия за пълноценната си интеграция в НАТО и Европейския съюз, убеден е политологът. " Българският национален интерес може да бъде отстояван пълноценно и да се реализира успешно само в пространството на евроатлантическата солидарност. Но подобно развитие би извадило България от ролята й на европейска периферия на Евразийския съюз, която ни отреди Русия", казва още той.

Можеше ли да бъде избегнат този риск?

Краткият, бърз и правилен отговор е – да. Състоянието, в което остави публичните финанси кабинетът Борисов, можеше да бъде подобрено при умерено консервативно управление, което би дало приоритет на необходими реформи. Доказателство за това е напредъкът, който успя да постигне служебното правителство Райков, което подготви и започна предварителни консултации в енергетиката за намаляване на цените на тока, произведен от „американските” централи и възобновяемите енергийни източници. Но, още актуализацията на бюджета от 2013 година, с която започна дейността си кабинетът Орешарски, показа, че този разумен подход ще бъде напълно изоставен в полза на социалния популизъм.

В своя проект за бюджета през 2014 година правителството Орешарски заложи нереалистично високи приходи, за да удовлетвори амбициите на социалния популизъм чрез разходната част на бюджета. Показателно е, че през осемте месеца на тази година, разходите се движеха близо до планираните, което означаваше само, че тези средства трябваше да бъдат изхарчени, независимо от това, как се движи приходната част на държавния бюджет. Резултатът от тази политика е налице – дори и най-яростните поддръжници на проваления мандат на 42-рото Народно събрание са принудени да признаят огромния дефицит в публичните сметки и необходимостта от актуализация, която на свой ред предполага поемането на нов държавен дълг.

Цената на този дълг изглежда поносима от макроикономическа гледна точка, но той ще окаже съществено влияние върху структурата и динамиката на развитието ни през следващите години. Неизбежната процедура за свръхдефицит, която ще бъде задействана при подобно развитие от страна на Европейската комисия, ще се отрази върху крактосрочните перспективи на България да започне процедура по присъединяване към Еврозоната, а това на свой ред ще остави финансовата ни система в състояние на по-ниски равнища на защита пред предстоящите изпитания.

Според доц. Гълъбов, следващото Народно събрание ще трябва да обсъди и одобри закона за актуализация на бюджета. Независимо от предизборните крясъци, народните представители ще бъдат принудени да приемат реалността и да подкрепят тегленето на нов държавен дълг, прогнозира доц. Антоний Гълъбов. Неговият конкретен размер най-вероятно ще се доближава до прогнозата на служебното правителство. Всичко това вече е заложено и ще се случи, въпреки разнопосочните критики. Най-важният въпрос ще бъде как ще бъдат използвани занапред средствата от актуализацията и в бюджета за 2015 година, казва още той.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional