Свободата днес и тук 15 Октомври 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Русия е давала указания на българския законодател

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Интервю на президента Росен Плевнелиев пред Франкфуртер алгемайне цайтунг, Де зората

 

Пълен текст на интервюто на президента Росен Плевнелиев пред Франкфуртер алгемайне цайтунг

Днес най-реномираният и голям от качествените всекидневници в ГерманияФранкфуртер алгемайне цайтунг публикува необичайно обширно и съпроводено с подробни биографични бележки интервю на българскияпрезидент. Тъй като достъпните ми български медии се ограничиха с кратко резюме от казаното и тъй като публикуваният на сайта на Президентството текст на интервюто не се отличава с особена грижливост в пренасянето на български на водения на немски разговор реших да преведа целия текст от германския вестник.

Нужно ли е да подчертавам, че досега в Германия не е публикувано никога тъй решително и конкретно интервю на български държавен глава що се отнася до агресивния руски натиск спрямо страната ни – както политически, така и икономически.

Авторитетът на вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг е гаранция, че откровените и загрижени думи на президента ще се възприемат с нужното внимание в германските и в европейските политически среди. Всички по-големи печатни медии вече препечатват резюмета от интервюто.

М.Р.


Господин президент, говорител на Газпром заяви наскоро, че Москва очаквала България да възстанови замразените строителни дейности по проекта за газопровод Южен поток след парламентарните избори на 5 октомври. Какво ще се случи в България след изборите?

Ние желаем Южен поток, но като член на ЕС България няма да допусне газопроводът да бъде построен в противоречие с Европейското право. Русия се опитваше непрестанно да сключва директни междудържавни споразумения с участващите в Южен поток страни.

Разбира се, че всяка държава има правото да сключва двустранни споразумения, но Русия допуска голямата грешка винаги да подценява Европейската комисия. Сега на Русия ще й се наложи да научи, че в Европа има силна Европейска комисия и съществува силна воля за спазване процедурите на правовата държава.

Вярвам, че в края на краищата Южен поток ще бъде построен, но това може да се случи само при условията на Европейската комисия.

Мислим ли е Южен поток без решаване на украинския конфликт?

Аз бях един от първите европейски президенти, който ясно осъди руския подход спрямо Крим. Русия се обръща към Европа и САЩ и им казва, че великите сили трябва да решават съдбата на Украйна. Това е политика от XIX век. Опасно е.

Украинският народ трябва сам да решава своето бъдеще, а не някакви велики сили.

Да приемем, че конфликтът се изостри. Колко дълго може да издържи България без руския газ?

Нашето хранилище за газ в Северозападна България е заредено до 80% и може да покрие нуждите за 40 дни. В момента го допълваме колкото е възможно. Освен това хранилището ще бъде разширено. Но това не променя факта, че ние получаваме 87 до 90 % от нашия газ от Русия. Малките отклонения се получават от нашите собствени добиви в Черно море, които са ту по-големи, ту по-малки, но без друго ще бъдат изчерпани след няколко години. Отдадохме много концесии за търсене на залежи от газ пред нашите брегове и сме много оптимистични, че компаниите-изпълнители като Total от Франция или OMV от Австрия ще имат успех, но това разбира се не променя нещата в краткосрочен план.

Има ли България стратегия за диверсифициране на своята зависимост?

По времето на голямата европейска газова криза през януари 2009 г. доставките за България напълно прекъснаха за почти три седмици и ние се изтеглихме поуките от това. Все още зависим от една тръба и от един доставчик. Искаме да променим това. Искаме да разполагаме с колкото е възможно повече тръби, проводи и връзки – за газ, нефт, електроенергия. Приветстваме всичко, което допринася за диверсификацията на нашето енергоснабдяване. Подкрепихме европейския проект за газопровод Набуко, подкрепяме също така и Южен поток – но само при условия, които са съвместими с европейското право.

Голяма част от договорите между Газпром и България е все още секретна. Известно ли Ви е ли какво би дал Южен поток на България и колко би струвал?

Споразумението за Южен поток бе подписано през 2008 г. Освен договор за изграждане на тръбопровода, трябваше да се подпише и споразумение за пренос на газ. Както се установява обаче, такова споразумение няма. Епто защо когато през лятото отиващото си правителство на бившия премиер Орешарски с един от последните си служебни актове разреши строителството на Южен поток – и то въпреки дадените противоположни обещания на ЕС – се оказа, че нашите разходи са фиксирани твърдо, но приходите на България от преноса на газ не са сигурни до днес.

Служебното правителство, което управлява страната след оставката на правителството на Орешарски, публикува части от българския договор с Газпром. От тях става очевидно, че Газпром е давал указания на българското Министерство на икономиката, как България да формулира закони в сферата на енергетиката, за да може Южен поток да заобиколи европейското право. Това точно ли е?

Точно така стоят нещата. Имало е съответна кореспонденция между Газпром и Българския енергиен холдинг, който предава всичко на Министерство на икономиката, а там след това са подготвени съответните проектозакони. Това се случва по времето на правителството на БСП и неговия министър председател Орешарски. Пред очите ни в периода от февруари до май 2014 г. се опитаха да прокарат тези проектозакони през българския парламент. За щастие това не им се удадае.

Как ще продължат нещата сега?

Първо трябва да има цялостно решение на Европейската комисия и на всички участващи в Южен поток държави. След това Русия и България трябва да договорят и подпишат споразумение за пренос на газ. Въпросът е какво ще получава България за преноса на газа и как това ще се гарантира юридически.

Може ли „южният коридор”, през който трябва да тече газ от Азербайджан и евентуално също така от Туркменистан през Турция на запад, да стане допълнение за България и Европа?

Абсолютно. Това е истинска диверсификация на газовите доставки за Европа. Подписали сме договор, съгласно който от 2020 г. България ще може да закупува един милиард кубически метра газ от Азербайджан през интерконектор с Гърция. Това представлява над една четвърт от българското годишно потребление на газ.

Българската социалистическа партия (БСП) поощрява строителството на втора атомна електроцентрала с руска техника. Вие го отхвърляте. Защо?

Една втора атомна електроцентрала би произвеждала 2000 мегавата ток и би струвала на България 10 милиарда евро. За само 1,5 милиарда евро обаче ние бихме могли да започнем програма за повишаване на енергийната ефективност и санирането на сгради, с която страната ще спести същите 2000 мегавата ток. За такива цели съществуват дори европейски фондови средства. Половината от българите живеят в лошо изолирани панелни сгради от комунистическо време. Като министър на регионалното развитие и благоустройството разпоредих пробно саниране на 50 такива сгради. Разходите за отопление намаляха с 40% благодарение на вграждане на двойни прозорци и на термоизолацията на външни стени. Същевременно една широкомащабна програма за саниране на жилищни сгради ще осигури и създаде много хиляди работни места в малки и средни предприятия в строителния сектор. Но за съжаление в България все още има политици, които вместо Европейска програма за енергийна ефективност предпочитат да напомпат 10 милиарда евро в руска атомна електроцентрала, от която българското население няма да има почти никаква полза.

В доклад на българското министерство на отбраната, който Вие неотдавна представихте на срещата на върха на НАТО в Уелс, става въпрос за „тотална пропаганда на руската политика” и „открита информационна война” срещу България. Какво означава това?

Всички ние бихме искали да виждаме страната, дала на света Чайковски, Толстой и Достоевски, като наш партньор. Но фактите показват, че днес сме изправени пред една различна Русия – тя е националистическа, агресивна държава, подчинена на президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник.

Всички европейци спечелиха от падането на Берлинската стена – свобода, демокрация, перспектива. За Владимир Путин напротив, падането на Стената и рухването на Съветския съюз са катастрофа. Оттук произтича неговата интерпретация на историята, която принципно противоречи на Европа и на нейните ценности. ЕС е иновативен проект, при който голяма страна като Германия и не толкова голяма като България стоят равноправни една до друга.

В света на президента Путин обаче нещата се развиват както през XIX век, когато са съществували Велики сили и периферия, която трябва да им се подчинява.

Но нали най-важният урок от Втората световна война все пак бе, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупации и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и поданици.

През март 2007 г. Владимир Путин и тогавашните премиери на Гърция и България, Костас Караманлис и Сергей Станишев подписаха споразумение за изграждане на дълъг 280 км тръбопровод, през който руски нефт трябваше да бъде доставен от българското черноморско пристанище Бургас към Александрополис на гръцкия бряг Егейско море. По времето на правителството на министър председателя Бойко Борисов България този проект бе спрян. Защо?

Защото бе вредно за България от икономическа гледна точка. Приходите на България от този проект щяха да възлизат максимум на 35 милиона евро годишно от транзитни такси. За сметка на това щеше да ни заплашва екологична катастрофа в Бургас, центъра на българския туризъм на черноморското крайбрежие. Трябваше да се строи специално пристанище с достатъчна проходимост за гръцките 200-хиляди тонни нефтени танкери. И всичко това в един регион, който е от основно значение за нашия туристически сектор, осигуряващ 12% от годишния ни стопански продукт и през летните месеци повече от 200 000 допълнителни работни места.

Често се казва, че приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. е станало твърде рано, че страните не са били достатъчно зрели. Колко голямо щеше да е влиянието на Русия в България днес, ако страната Ви не бе членка на ЕС? Преди се казваше, че България всъщност е 16-тата съветска република?

Като президент от първия ден заявих, че България не е някаква 16-та съветска република, а че нашата страна и Румъния са приети през 2007 г. като равноправни членове в ЕС. Освен това с пълно убеждение принадлежим към НАТО и искаме да станем членове на Еврозоната.

Искате да въведете страната си в клуб, в който Гърция вече е член?

Естествено, че искаме. Гърция прокара няколко смели реформи и днес стои по-добре в сравнение с преди пет години. Това показва, че след известно време реформите дават и резултати. Само не трябва да се заблуждаваме, че растежът се създава по натискане на копче или само благодарение на европейските фондове от Брюксел. Растежът не може да бъде финансиран трайно и чрез дългове. Без друго смятам, че прогресът е по-добра цел от растежа. Виенската филхармония е един от най-добрите оркестри в света и никой не очаква от тях растеж. Не е нужно Виенската филхармония да расте постоянно, а тя трябва да поддържа високото си ниво и да се стреми евентуално да стане малко по-добра. Фиксирането върху растеж на всяка цена е погрешно – особено, когато той трябва да се финансира чрез кредити.

Дори 7 години след присъединяването към ЕС България и Румъния са подложени на механизма за сътрудничество и контрол, чрез който в двете страни се наблюдава правосъдната реформа, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Много българи не вярват на своите политици и казват, че механизмът трябва да остане в сила колкото се може по-дълго.

Като президент на България и аз казвам същото. Този механизъм трябва да остане толкова дълго в сила, колкото е необходимо за страната ни. Той ни помогна да наложим някои смели реформи, но реформата на нашата правосъдна система още не е завършена. Тя трябва да продължи, като механизмът за контрол играе важна роля.

Някои хора в България казват също така, че структурните помощи на ЕС повече вредят на България, отколкото да помагат, защото подхранват една корумпирана система.

Фактите, получавани от Европейската сметна палата показват, че нередностите при използването на средствата от европейските структурни фондове в България са сравнително малко. В Испания, Чехия или Италия например, те са значително повече. По-голямата част от съфинансирани от ЕС проекти в България са ефективни и разумни. Ето че сега имаме автомагистрала Тракия, която свързва София с отдалечения на 370 км Бургас на Черно море. Това оживи българския туризъм, защото пътуването от София до черноморското крайбрежие сега трае само 4 часа.

България наваксва и сравнена в европейски план. Когато през 2007 г. се присъединихме към ЕС БВП на глава от населението тогава възлизаше на 35% от тогавашния среден за всички държави членки, днес той възлиза на 47%. Това се дължи на усилената работа на българите, но и на умно вложените средства от структурните фондове. ЕС има много силни механизми за контрол върху тяхното използване. Комисията може да проверява проекти далеч назад в годините и да налага санкции за погрешно използване на средства. Би ми се искало държавните финанси на България да бъдат контролирани също толкова внимателно както средствата от европейските фондове. За държавните средства за съжаление контролът е много по-слаб, това е просто друг свят.

От седем години България е член на ЕС, но – с цялото дължимо уважение трябва да се каже – понякога тя е доста странен член. Голямата протестна вълна в България през изминалото лято събуди вниманието на цяла Европа. Тя се запали от един скандален инцидент, който би бил немислим в повечето държави-членки на ЕС. Правителството реши да даде поста на шеф на тайните служби на ползващия се с лоша слава медиен магнат Делян Пеевски. Как е възможно въобще такава идея да хрумне на правителство на държава-членка на ЕС?

За съжаление това е много лош знак за качеството на политиката, която досега често се водеше тук. В същото време обаче този случай е и добър знак за качеството на българското общество. То е добре организирано, то се противопостави на тези планове, излезе на улицата и не прие решението. Хората реагираха бързо и предотвратиха най-лошото. Вследствие на подобни машинации на политиците обаче ние в България се сблъскваме с исторически най-ниското доверие в българските институции. Само 6 % от българите се доверяват на парламента – това е драматично! Напротив, много високо е доверието в Европейската комисия. По принцип е винаги над 50 %.

Но все пак, как може правителството на държава-членка на ЕС да стигне до идеята, да направи един медиен магнат шеф на тайните служби?

Това решение бе взето от Сергей Станишев, шефът на Партията на европейските социалисти и тогавашен председател на БСП, която до скоро бе на власт в София. Това означава, че не само българите, но и европейските социалисти би трябвало да се запитат каква политика всъщност провежда или се опитва да налага техният лидер в собствената си страна. Коалицията от социалисти и ДПС, която бе създадена без писмено коалиционно споразумение през 2013 г. бе политика на тайните договаряния. Такава потайна политика води до подобни кадрови решения.

В Европейския парламент ДПС се числи към Фракцията на либералните партии, тя се самоопределя като проевропейска партия, която поддържа членството на България в НАТО. Защо тогава тя се опита да назначи за шеф на българските тайни служби един медиен магнат, който не се ползва с доверието на службите на нашите западни партньори? Нашата специална служба всекидневно обменя информация със службите на други западни държави. Ако кандидатът на предходното правителство бе станал наистина шеф на тайните служби, това би бил грандиозен скандал, който щеше да се отрази негативно и на членството ни в НАТО.

Тази двойна игра трябва да бъде прекратена. Потайната, задкулисна политика трябва да остане в миналото.

Въпросите зададе Михаел Мартенс


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional