Свободата днес и тук 22 Февруари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Избори 2014: Кой?... С кого?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петър Щурм Константинов, http://www.dnevnik.bg

 

 

 

С правителството на ГЕРБ от 2009 година се очерта нов минипериод в най-новата политическа история на България. Период, доминиран от неизпълнени докрай правителствени мандати, редувани от чести президентски правителства и значителна политическа нестабилност. По всичко изглежда, че вчерашните парламентарни избори за 43-ото Народно събрание не вещаят промяна на тази тенденция.

Миналата година Бойко Борисов се оплете в собствената си игра. Не разчете нито своите, нито противниковите карти навреме. Подаде оставка, очаквайки, че слабостта на противниците му ще компенсира слабостта на управлението му, и направи грешка. Остана в изолация. Сега Борисов си премери силите значително по-точно и не сгреши по същия начин. Малко като в огледалния свят, в изолация обаче изглежда останаха всички други.

Представителност vs фрагментираност

Доколкото можем да се доверим на актуалните данни в 43-ото Народно събрание, най-вероятно ще има 8 политически партии и коалиции. На опашката остават "Атака" и АБВ, за които до окончателното излизане на резултатите с всички протоколи, включително и тези от чужбина, няма да е напълно сигурно дали са във или извън парламента. Ако приемем, че наистина и двете партии са преминали бариерата, това би означавало рекорд на броя на партии в българския парламент. Повече от това и друг по-трудно забележим рекорд би бил ударен – този за минимален процент на хора, упражнили правото си на глас, но останали практически без представителство в парламента, защото партията или коалицията, за която са гласували, не е преминала съответната бариера. Най-вероятно това ще представляват по-малко от 5% от избирателите.

И докато предишният парламент чупеше всички рекорди по непредставителност, този отива в обратния полюс – пълната представителност, потенциално водеща до прекомерна фрагментираност. Парламент, който с големи мъки би могъл да излъчи ефективно мнозинство, а когато евентуално го направи – още по-трудно би го задържал.

Предизборни заявки

Фрагментираността на парламента в голяма степен и е първопричината за изолацията, в която силите, представени в него, се самопоставиха. Ако трябва да обобщим предизборните им заявки, те биха прозвучали така:

Борисов е готов да се коалира с всеки без ДПС, за да спасява държавата. Комунистите са длъжни да го подкрепят и без да участват в управление, защото просто са си зле. Реформаторите нямат право да му поставят условия. За другите няма официална версия, но предполагам, че Първанов все още е неговият президент, а би било повече от логично "правителството на националното спасение" да се направи с Националния фронт за спасение на България. Колкото и динамични да бяха love-hate отношенията между Борисов и Сидеров, би могло да се предположи, че още едно затопляне трудно ще има.

Социалистите са нещастни, че никой вече не гласува за тях, и малко в костовистки стил изглеждат леко обидени. Официално искат да останат в опозиция, но физиономиите им на сърдити първолаци намекват, че по-скоро не знаят точно какво искат. Когато се осъзнаят, биха могли да променят позицията си.

ДПС - там са готови да подкрепят напълно прозрачно, безкористно и самопожертвователно всеки, който иска да управлява. Повече от това, имат и готов план за спасение на България от кризата, в която я постави предишното правителство. За съжаление нямаха план за това да не я поставят в кризата като за начало. Интересното при тях е, че дори не изключват експлицитно и управленски формат с някоя от формациите, които се делегират като техни основни и непреодолими противници, като Патриотичния фронт например.

Реформаторите - поне докато Радан Кънев ефективно лидираше тази коалиция, отказват напълно сътрудничество с ДПС, БСП, и ако допускаха, че "Атака" можеше да влезе, и с нея. С Патриотичния фронт не изглежда да имат някакви напълно непреодолими различия, а за АБВ по презумпция би следвало да се смята, че влиза в графата с партията-майка. По отношение на ГЕРБ позицията е по-комплексна – според официалната декларация на Блока, евентуална коалиция между него и ГЕРБ не трябва да бъде водена от Бойко Борисов като премиер, и не трябва Цветанов и вече позабравеният Дянков да повтарят министерските си мандати.

Или поне такава беше позицията до изборите. Само два-три часа след края на изборния ден разбрахме от Божидар Лукарски на официалната пресконференция и в интервюто му в "24 часа", че всъщност това с условието Борисов да не е премиер е малко като трик и малко на шега?!? Допълнително Лукарски потвърди, че твърденията "Борисов да не е премиер" и "ние нямаме нищо против Борисов да е премиер" са всъщност едно и също нещо казано с различни думи.

А истинската история прозира от километър. Радан Кънев беше лидер и идеолог на Реформаторския блок при създаването му. Той пое инициативата да събере малките партии в дясно след електоралните им провали, да ги преобрази и да ги докара до някакви напълно приемливи резултати, като 9-те процента от вчера. В момента обаче на кормилото на Блока се наместват бавно, но стабилно Кунева и Лукарски. Предстои да видим кое крило ще надделее на очертаващия се конгрес, на който реформаторите трябва да си изберат председател. Това би дало отговор и каква ще бъде финалната коалиционна позиция на блока.

В тази ситуация разделителната линия е дали трябва да се спазят принципите и идеите от предизборната декларация (доминирана от Радан Кънев), в която се заяви, че с Борисов премиер реформи не могат да станат, или да се заеме по-флексибилна позиция. На едната страна стоят Радан Кънев, Петър Москов, повечето десебари и Гражданският съвет. От другата са Меглена Кунева и Божидар Лукарски с респективните си партии. Досега останалите партии в коалицията – земеделците и НПСД, заставаха по-скоро на страната на Кънев, но е напълно възможно в по-малките и нови партии в да се промени водещото мнение.

Патриотичният фронт също страда от известни противоречия в позициите си за възможни партньорства. Сигурно е, че с ДПС не може да има сътрудничество, на основата на това, че Движението е етническа партия, а по продължение на същата логика сътрудничество не може да има с БСП (заради ромските партньори на столетницата) и с реформаторите (заради НПСД).

"България без цензура" стои малко по-встрани от категоричните предварителни заявки. Доколко може да се вярва на обещанията, че с ДПС няма да сътрудничат е под въпрос. От друга страна Бареков обеща, че с БСП ще работи само, когато Станишев не е начело, което вече е факт. По всичко личи, че реформаторите също не се разглеждат като евентуални партньори.

Възможностите

При така очертаните предизборни заявки практически съставяне на правителство е невъзможно. Затова да видим сценариите, в които в най-малка степен се нарушават предварителните обещания и в този смисъл са най-силно вероятни.

Вариант 1: Борисов казва: "Подкрепете ме или се опра‘йте без мене"

През 2009, когато на обичания кмет и генерал не достигаха неколцина депутати за пълно мнозинство, беше сравнително лесно да се осигури подкрепа за еднопартийното правителство на ГЕРБ. В новия парламент това ще е значително по-трудно. Тук Борисов може, вместо да говори от позицията на силата, както през 2009, директно да изнуди другите политически сили за подкрепа. В замяна на това може да им осигури: относително поемане на отговорността на властта, което не е малко в кризисните условия, в които страната се намира; къшеи от ниските и не толкова видими етажи на властта; алиби за това, че не спазват предварителните си заявки за отношенията си с други партии.

При подобен развой парламентарната подкрепа може да идва от различни, разнообразни и променящи се места. Най-вероятно от ДПС, ББЦ или АБВ на първо време, а след това, когато парламентарните групи започнат да оредяват, и от независими.

Вариант 2: Дясно-патриотнична коалиция – ГЕРБ, РБ, Патриотичен фронт

Логиката на подобна схема би била, че идеологически партиите имат споделени ценности. Включително НФСБ са със западна ориентация и не са особено евроскептични. Допълнително част от напрежението може да се премахне ако официално патриотите останат извън изпълнителната власт. Със сигурност това е и предпочитаният вариант за тази част от реформаторите, които са по-податливи към коалиране с ГЕРБ. За да се случи това, трябва допълнително Радан Кънев да бъде изолиран, а Борисов да е в авантюристично настроение, в което му се поема сравнително по-тясна отговорност.

Вариант 3: Голяма коалиция – ГЕРБ, БСП, (АБВ).

Голямата коалиция би спестила на Борисов доближаването до ДПС, което има все по-голямо значение за него с наближаването на президентските избори през 2016 г. Подобна формула играе за Борисов и по друга линия – спокойно ще забие и последните пирони в ковчега на столетницата, което ще го постави вбъдеще в завидната ситуация да има ДПС като своя опозиция (в действителност ДПС може и на тези избори да се окаже втора сила, когато бъдат обработени всички протоколи от чужбина). Стои отворен въпросът доколко социалистите са се поучили от грешките си и биха ли влезли в подобна самоубийствена схема. Опитът от последните години показва, че всеки път го правят.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional