Избори 2014: лумпенизация, разпад и тържество на "Корпорацията"

(По повод заглавието: дори всички български телевизии, радиа и вестници да спрат в пълен сговор да споменават името на реалния политико-икономически субект в България днес - "Корпорацията "Пеевски", винаги ще има един луд, който ще продължи да говори за въжето в къщата на обесения, сочейки с пръст реалния печеливш на тези избори. Дори всички сутрешни блокове да посочват в хор интригата на тези избори в изравнените позиции на БСП и ДПС и да молят за коментар на "резила на БСП", винаги ще има някой да покаже реалната интрига - "Корпорацията" се изгаври от следизборния екран със здравия разум и политическата логика: със заканата, че който не подкрепи проектозакона за КТБ на Пеевски и Цонев, е поддръжникът на задкулисието, понеже точно Пеевски ще демитологизира властта зад кулисите чрез своя закон за КТБ, с който щяла да се даде публичност на обвързаностите. Докато "Корпорацията" си разпределя придобивките.)

Избори 2014 дадоха

безпощадно доказателство за отчаянието и безверието, плюс лумпенизиране и оскотяване на големи слоеве

от тъй нареченото общество: всеки втори отказа да гласува, а пазарът на гласове се разпростря от ромските гета през миньорските забои до студентските общежития. Там, където се люпят нашите бъдещи духовни, икономически и политически лидери.

Реалността, която блесна с цялата си безпощадност в неделя вечер  - парламент с осем партии, изправи победителя пред невъзможност да се зарадва на победата с двоен резултат над БСП.

Достатъчно беше да видим с каква неприсъща търпеливост отговаряше Бойко Борисов на журналистите при първото си появяване пред тях в неделя вечерта и как за малко не приши смъртоносната трагедия в Горни Лом към предизборните номера на враговете си, за да усетим неувереността на безспорния победител.

Овладяната от задкулисието държава отврати хората от изборите

Логично беше да се стигне до задънената улица, в която тези парламентарни избори с най-ниско участие за 25-те години преход ни вкараха. По две причини.

Първата е класическа: хитростта се наказва. (Макар и не винаги.)

Когато на 20 февруари 2013 Бойко Борисов подаде оставката на правителството си, мнозина се възхитиха на неговата изобретателност (хитрост) да си уреди завръщане на бял кон. И той се върна - спечели предсрочните избори на 13 май 2013, но - изолиран от всички - не управлява. Сега - отново спечели, и то с двойна преднина пред БСП, и пак няма да управлява - няма сам, каквато беше мечтата му.

И втората причина - непростимото снишаване, премълчаване и примиряване на политическите водачи, на първо място Борисов, пред страшната истина - че институциите на държавата са пробити и овладени от "Корпорацията".

Българският парадокс: след цяла година протести срещу "Кой", днес "Той" по-силен отвсякога!

Кабинетът "Орешарски" ( БСП и ДПС) си спечели най-продължителните протести в историята на прехода именно заради "явлението Пеевски" като символ на политически подплатената далавера. Но днес Пеевски е на още по-високо ниво - водач на две депутатски листи на ДПС, победител в съзаклятието КТБ, нов горд собственик на последната си мащабна придобивка -  Полиграфическия комбинат... И колко ли още, за които не знаем...

Всичко това е гавра с гражданското общество в България

- с извинение за клишето - щом сме приели да смятаме, че то, гражданското общество, е било двигателят на продължилите цяла година протести! Пред това възмутително тържество на мафията Борисов не е изрекъл нито дума като конкретна оценка, камо ли възмущение, камо ли план за елиминирането й. Нито Михаил Миков, нито предшественикът му Станишев. Партията ГЕРБ просто мълчи за престъпленията на задкулисието в лицето на ДПС и се възмущава единствено от БСП. А БСП се е примирила, че ще плаща греховете от съучастничеството си с "Корпорацията" и напуска (осветената) сцена.

 Е, за кого да гласуват хората пред тази очебийна липса на реален политически избор?

Как да дадат на Борисов цялата власт, за да управлява сам, или да гласуват доверие на БСП, след като   далаверата в лицето на ДПС остава не само непокътната, а придобива мощ, все по-жилава и непробиваема.

Как няма да гласуват за Атака, за самозвани патриотични групи, за демагогски безцензурни недомислия, като виждат наглостта на "основните" играчи, които са самодоказали своята алчност и непукизъм, тъй като вече са въртели кормилото на държавата?

Как искаме политическа нормалност и грамотност в страна, в която се е самонарекла либерална - забележете - точно партията (ДПС), която черпи силата си от сочения за най-беден и безработен електорат? А Лютви Местан преди часове обяви, че бил много горд либералната му партия да представлява интересите и на... ромските общности (на "малкия човек"!), чиито гласове -  е публично известно - най-откровено се купуват!

Как да се роди доверие в политическата система, като никой от малките водачи, които се добраха да заветния праг на парламента, не поставя пред ГЕРБ условието за подкрепа - да бъдат прочистени институциите от мафиотските обръчи на "Корпорацията".

Затова - каквито и договорки да бъдат постигнати, с каквато и роля на мъдър помирител и съгласувател (на интереси) да се нагърби пред камерите президентът, след тези избори е ясно едно: няма да имаме стабилно правителство  формирано на ясни, прозрачни, предварително написани черно на бяло и обявени програмни цели. Ще имаме просто някакво договаряне между победителя и възбудените от мириса на властчица водачи, спазарени само и само "да имаме правителство",  така налагало "носенето на отговорност".

А пък ДПС дали ще подкрепя Борисов видимо, невидимо, със споразумение или без - вече няма значение. Движението се е обявило за незабиоколим фактор и гарант на етническия мир, завладяло е своите капии в институциите на държавата, а и никой не се кани да му ги отнеме...

По-страшното е, че перспектива няма - защото сред всичките хипотетични и реалистични коалиции не се очертава съюз, който да даде категорична и безпощадна битка на мафията.