Свободата днес и тук 14 Ноември 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Казусът „Красимир Гергов” и СЕМ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Мария Дерменджиева, Йонко Грозев, Александър Кашъмов

 

 

 

В началото на август комисията за досиетата обяви принадлежността на Красимир Гергов към Държавна сигурност като бивш щатен служител на УБО. Основанието за проверката на Гергов според решението на комисията е наличието на негова собственост в „Кантус Фирмус” АД (новото име на „Класик ФМ Радио” АД след август 2007 г.).

Според Закона за радио и телевизия (ЗРТ, чл. 105, ал. 4, т. 7) притежател на рекламна агенция, какъвто без съмнение е Красимир Гергов, няма право да има собственост върху електронни медии. Казусът постави под съмнение работата на Съвета за електронни медии (СЕМ) – органът, който би трябвало да контролира изпълнението на закона.

На 12 август СЕМ излезе със становище по казуса, уточнявайки, че към настоящия момент оператор по смисъла на ЗРТ с наименование „Класик ФМ Радио” АД („Кантус Фирмус” АД) не съществува. Дружеството „Класик ФМ Радио” АД (сега „Кантус Фирмус” АД) е имало качеството радиооператор до 21.11.2005 г., на която дата е прехвърлило всички притежавани от него лицензии на Радиокомпания „Си Джей” ЕООД. Последва бурен дебат, излъчен в предаването “Неделя 150” на БНР на 13 август, в който Васил Димитров, директор на “Класик ФМ радио” и “Кантус Фирмус” АД, отрече основанията на комисията да оповести принадлежността на Красимир Гергов към ДС. Председателят на СЕМ Маргарита Пешева също потвърди отново, че съобразно ЗРТ Красимир Гергов не притежава нито един от обсъжданите в студиото радиооператори.

Сп. „Обектив” на Българския Хелзинкски комитет (БХК) обаче поиска от комисията за досиетата по силата на Закона за достъп до обществена информация писмата до “Класик ФМ Радио” АД, до “Кантус Фирмус” АД, както и съответните отговори.

И лъжата на Васил Димитров лъсна. От електронното му писмо (вх. № КВ-08-4264) става ясно, че Красимир Гергов е едноличен собственик на капитала на “Финлаб” ЕООД , който пък е собственик на “Фючър Профайл” ЕООД, а “Фючър Профайл” ЕООД на свой ред е акционер в “Кантус Фирмус” АД (виж факсимилето).

Във връзка с казуса „Гергов” беше проведена дискусия с участието на Александър Кашъмов, юрист, Програма „Достъп до информация“, Йонко Грозев, член на БХК, и Мария Дерменджиева, журналист, в. „Гласове”, която препечатваме от сп. „Обектив” (бр. 167).

 

Дискусия в Клуб „Обектив”

 

7 септември 2009 г.

 

“Обектив”: Решение № 72 на Комисията по досиетата оповести имената на хората от електронните медии, които са били сътрудници на Държавна сигурност. Това трябваше да хвърли повече светлина върху неясните мрежи на влияние в българските медии. В един интернет-форум прочетох следния коментар „Големият Брат не ви гледа, Големият Брат ви казва какво да гледате и какво да слушате, цялата информация, която получавате идва от Големия Брат”.  Разкриха ли тези данни генезиса на медийния бизнес у нас?

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА:

От таблиците, които Комисията по досиетата публикува в интернет-пространството, хората трудно могат да се ориентират какво точно означава принадлежност на някого към дадено управление на Държавна сигурност.

Освен това прочитът на списъците е все още непълен. Това е така не само поради влизането на закона в сила от декември 2006 г., но и защото Комисията все още не си е свършила работата. Затова мрежите на бившите сътрудници и щатни служители на Държавна сигурност не са докрай изяснени в публичното пространство.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Журналистите, които в момента четат в архивите към Комисията по досиетата, в най-голяма степен информират обществото. Списъците не могат да дадат нужната информация. Със закона трябва да бъдат обхванати всички години на прехода. Друг негов дефицит е, че в него не е направено ясно разграничение на хората, които са сътрудничели на бившите служби и които сътрудничат на днешните служби.

“Обектив”: Анализаторите обобщиха, че по-голямата част от собствениците на частните електронни медии са кадри на бившата Държавна сигурност. Покрай Решение № 72 в медийното пространство изплува казусът “Красимир Гергов” и информацията, че собственикът на голяма рекламна агенция е същевременно и собственик на частно радио, което противоречи на Закона за радио и телевизия и може да се определи като конфликт на интереси. После се оказа, че контролният орган на медиите – СЕМ, не знае това. Как ще коментирате този казус?

               ЙОНКО ГРОЗЕВ: Фактът, че най-силният играч на рекламния ни пазар е и собственик на медии, нещо което сега се обявява официално, но се знаеше полу-публично, в „разговори на кафе”, е откровено нарушение на основен принцип залегнал в Закона за радиото и телевизията, и изричната разпоредба на чл. 105 ал. 4 т. 7. Смисълът на такава забрана е, че тя дава възможност за сериозно задкулисно влияние върху медийните послания, заплашвайки адекватното информиране на обществото и в крайна сметка функционирането на демокрацията. Това не е някаква дребна бюрократична прищявка и това, че медийният съвет е допуснал подобно нарушение, е доказателство за фундаменталния провал на този орган. Съветът за електронни медии отговаря, че видите ли, когато са издавали лиценза, такава собственост не е имало, и явно трябва да се подразбира, че те нямат ангажимент да следят по-нататък какво става със собствеността на медиите. Подобно оправдание е крайно неубедителен опит да се излезе някак от ситуацията.

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Мрежите на зависимост не обхващат само медийния пазар, а всички сфери с икономически и финансови интереси. Конкретният случай с Красимир Гергов показва, че той се занимава с твърде доходен  бизнес от началото на промените и е монополист  в рекламния бизнес в медиите. Повечето от хората в списъците на Комисията по досиетата са на позиции, където има големи икономически и финансови интереси. Мрежите на зависимост се преплитат във времето и пространството.

При промяната на закона трябва да бъдат равнопоставени различните категории хора от публичните дейности, които подлежат на проверка. Консултантите, например, влияят на финансовите потоци и икономическите интереси и също трябва да бъдат обект на проверка. Публична тайна е, че именно това е вратичката в Закона за радио и телевизия, за да се избегне задължението, който е собственик на рекламна агенция, да няма право да бъде собственик на медия.

  АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Дали човек е бил собственик на рекламна агенция или медия в настоящия момент или в минал момент не би трябвало да има голяма разлика с оглед правото на информация. Смисълът е да се разберат връзките на влияние, чрез които хората с повече информация са успели да реализират  власт и  влияние върху човешките съдби.

За да бъде избегнат монопол в тази сфера,  Законът за радио и телевизия не позволява съвместяването на функции по работа на електронна медия и извършване на реклама. Ако СЕМ извършваше реални проверки, щеше да взема по-мъдри решения. Съществува обаче формалистичен подход – на едни се отказва даването на лицензии, без да има реална опасност да станат монополисти, докато за други  - монополисти на рекламно-медийния пазар, които са били принадлежни към  бившите служби за сигурност - съществуват даже претенции, че това не бива да бъде оповестявано.

Освен това най-важният въпрос, който трябва да бъде решен с изменението на Закона за досиетата, е как да се публикува документацията, за да може обикновеният гражданин да разбира какво означава един човек едновременно да е собственик на медии и на рекламни агенции. Когато собственици на една медия са “Хикс” ООД или “Игрек” АД, то няма как ООД-то и АД-то да са сътрудници на бившата Държавна сигурност. Духът и смисълът на закона е да се стигне до конкретния човек. Данните, че някой е сътрудничил или работил в бившите служби на Държавна сигурност, не представляват лични данни. Тук не влизаме в чувствителна сфера, при която едно широко тълкуване би създало големи проблеми. То би създало големи проблеми, ако се насочи към обектите на следене.              

“Обектив”: Оповестяването на Красимир Гергов като сътрудник на бившата Държавна сигурност скара Комисията по досиетата и СЕМ. Не стана ясно коя от двете институции казва истината за това спазен ли е законът и има ли едновременно осъществяване на рекламна дейност и медийна собственост.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Документацията, която видях, показва наличието на собственост. Щом като има собственост, налице е и основанието по Закона за обявяване. Наличието на позиции в рекламния бизнес също е основание по закона, в точка, която още не е приложена от комисията.

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Оказа се, че г-н Гергов съди Комисията по досиетата. Очевидно е, че не може да я съди за обявяването на принадлежността му към Държавна сигурност, след като е бил щатен офицер в Пето управление – УБО. Той я съди, че го е огласила неправомерно, тъй като  СЕМ е обявил в свое решение, че към момента, в който законът разпорежда проверката за публичните дейности, декември 2006 г., той вече не е собственик на фирмата, която има лиценз за оператор. За нас обаче е важно какви и кои са хората, които имат влияние върху медиите и които в крайна сметка определят общественото мнение.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Кореспонденцията на Комисията по досиетата категорично показва наличието на собственост в търговско дружество, което извършва медийна дейност и чрез което се държи собственост в друго дружество.

“Обектив”: Какво се случва обаче, когато контролният орган на електронните медии не изпълнява своите функции? Кой контролира СЕМ?

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: СЕМ трябва да контролира дейността по издаването на лицензиите. Това е част от процедурата по допускане в рамките на конкурс по издаването на лиценз. Ако такава проверка не е направена, то възниква въпросът за функционирането на СЕМ, който има огромна власт в това отношение. Правната логика сочи, че единствено Народното събрание може да бъде този контролиращ орган. Съответни правомощия би могла да има парламентарната комисия, отговаряща за медиите. В Закона за радио и телевизия обаче подобно нещо не е записано. Парламентарният контрол би могъл да бъде извършван в момента единствено по инициатива на народните представители. Това е основание за нова дискусия.

             ЙОНКО ГРОЗЕВ: В истерично политизираните начални години на демокрацията, заложихме много надежди на „независими” регулаторни органи, за които се надявахме, че няма да изпълняват поръчките на партийните централи. Последните десетина „корумпирани” години, обаче, показаха че независимите органи са нож с две остриета. Дори и да дават някаква отстраненост от партийно политически пристрастия, те за съжаление стават лесна плячка на частни интереси и напълно забравят, че са саздадание да защитават обществения интерес. Така че на дневен ред е не само осветяване на собствеността на медиите, налага се и преосмисляне на механизмите за прилагане на Закона за електронни медии.

“Обектив”: Гарантира ли българското законодателство правото на обществото да знае кой притежава и контролира медиите в България?

ЙОНКО ГРОЗЕВ: Принципът за публичност на собствениците на медии е залегнал в Закона за радиото и телевизията, но съществуват някои пропуски, а има и сериозен дефицит в ефективното му прилагане. Това е съществен проблем от гледна точка на гарантирането на пълноценна медийна среда. Съвсем очевидно е, че без точна информация за собствениците на медиите, обществото трудно ще се оринетира, кога медията действа безпристрастно и кога манипулативно. Сегашното положение ражда цинизъм и апатия. Липсата на ефективно прилагане на закона е в най-голямя степен вина на Съвета за електроннни медии, който много удобно се е свил в позиция на минимално действие, и на практика не изпълнява законовите си функции.

             АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Прозрачността на собствеността върху медиите е стандарт на Съвета на Европа. Това обаче не се осъществи в България.

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Стигна се до парадокса Комисията по досиетата да ни осветлява относно собствеността върху медиите.

“Обектив”: В същото време СЕМ се сърди, че Комисията по досиетата не се е допитала до тях!

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Комисията по досиетата е писала до тях и е получила отговори, че това са компании. Понеже Комисията по досиетата е искала да стигне до физическо лице, стига именно до Красимир Гергов.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Комисията по досиетата работи публично, докато СЕМ се оказа абсолютно непрозрачна институция. Доскоро нямаше никаква публичност за най-елементарни критерии, свързани с раздаването на лицензии. Навремето големият дебат  беше за това, че СЕМ трябва да бъде обществен, а не държавен орган. Обществен означава да се отчита на обществото, тоест да е прозрачен.

“Обектив”: До каква степен регистърът на електронните медии разкрива реалната картина на собствеността?

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Не я разкрива по никакъв начин. По наименованието “Болкан нюз” или “Болкан нюз корпорейшън” не може да се разбере чия е собствеността.

Важен е и въпросът за произхода на капитала. Това е важен елемент за прозрачността в една държава.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Проблем са не дружествата, регистрирани в България, а офшорките. Търговският регистър е публичен и могат да се правят справки, но там, където са невъзможни контролът и публичността, започват големите въпросителни.

“Обектив”: Възможно ли е проблемът с  подставените лица и компаниите, регистрирани в офшорни зони, да бъде решен с правни средства?

               ЙОНКО ГРОЗЕВ: Няма правен проблем с решаването на въпроса за офшорни собственици, стига да има политическа воля.  С подставените лица въпросът е по-различен, няма правна техника, с която да може да бъде забранено формалното вписване на един собственик вместо друг. Това е въпрос на лично доверие между тези хора и готовност за сто процентово изпълнение на волята на реалния собственик, явяващ се като „консултант” или каквото и да било друго. Ако се подобри като цяло режима на прозрачност на собствеността и прилагането на действащото законодателство, обаче, подобна „подмяна” ще бъде практически много по-трудна и дори невъзможна. Подобна подмяна е възможна единствено в сегашния сумрак на медийна собственост, когато не се задават много въпроси и затова не се и налага да се дават отговори. Започнат ли да се задават активно въпроси, подобна подмяна ще бъде поставена на много сериозно изпитание.

          “Обектив”: Тогава всичко остава отново в полето на медиите и разследващата журналистика, така ли?

          МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: Ролята на медиите от гледна точка на процеса за разкриване на архивите на Държавна сигурност е много малка. Причината  е липса на интерес. Медиите не публикуват нищо, ако не е сензационно.

           Сериозен е въпросът за произхода на капиталите, с които са създадени частните медии. Първите частни медии са на хора, които са имали нещо общо с Държавна сигурност.

След като Министерският съвет качва в интернет всичките си протоколи от заседания, решения и т.н., нека застави и СЕМ да качи всичките си протоколи от заседания. Това ще бъде правилна крачка от  страна на ГЕРБ, за да се спре със спекулациите, че някой някому прави политически чадър.

Интересно е да поразсъждаваме относно СЕМ.  При писането на законите с лустрационни текстове имаме два парадокса, които не са атакувани пред Конституционния съд.

Първият текст се отнася до членовете на СЕМ. В Закона за радио и телевизия пише, че нямат право да бъдат членове на СЕМ лица, които са  били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Заради този текст Людмил Стайков е освободен от СЕМ. Поради това, че не е добавено РУМНО (Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана), Милен Вълков си остава председател. Това е противоречие между законите. По сега действащия закон РУМНО фигурира.

 Вторият текст се отнася до Правилника за организацията и дейността на 41-ото  Народно събрание.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Когато у нас нещо се променя, то става главно под натиска на някаква политическа воля, без да се държи сметка какво е било преди това. Новият закон се прилага и спрямо РУМНО, но никой не се е сетил, че в стария Закон за радиото и телевизията е пресъздадена норма  от отменения Закон за досиетата, който действаше през периода 1997-2002 г. За съжаление това не е единствен случай.

През 2006 г. редица хора на ръководни постове в медиите, застанаха на позицията да има достъп до досиетата – интересен факт, доста важен за обръщането на общественото мнение.

“Обектив”: Новото парламентарно мнозинство демонстрира  готовност да разшири  обхвата на Закона за досиетата и да включи целия период на прехода, т.е. и преди 2006 г. Можем ли да проявим оптимизъм? В какви срокове  да очакваме това да се случи?

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: В дългосрочен план съм оптимист, но в краткосрочен план не особено. Не бива да забравяме, че в предишните години настоящото парламентарно мнозинство направи немалко, за да попречи на приложението на Закона за досиетата. В последните три-четири мандата е много трудно да прогнозираш, когато законопроект влезе в парламента, в какъв вид ще излезе. Не е уместно да се прокарват изменения в закона, без да са ясни нагласите на управляващото мнозинство. По-добре е да се направи прогноза какви са шансовете, за да не се извадят очи, вместо да се изпишат вежди.

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: По-голяма е опасността да се извадят очите.  Първият ми аргумент е, че лустрационният текст в Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание обхваща само секретните сътрудници. Щатните служители на бившата Държавна сигурност не попадат в лустрационните ограничения. Например Божидар Димитров като агент на Държавна сигурност, но нещатен сътрудник, не може да стане председател на парламентарна комисия, но Павел Димитров, депутат от ГЕРБ, един от тези, които бяха завели дело против обявяването и щатен служител - може; Румен Иванов и Стефан Дечев, щатни служители на бившата Държавна сигурност – също могат. Това показва позицията на ГЕРБ – да дели хората с принадлежност към бившата Държавна сигурност не на добри и лоши, а на щатни и агенти. Чували сме репликата на Бойко Борисов, че те са били щатни служители, служили са на държавата, тоест те са от добрите.

Продължава много сериозен натиск по отношение на дипломатите на Първо главно управление – и от страна на НРС,  и от страна на Военното разузнаване. Опасявам се, че следващите промени ще засегнат дипломатите от Първо главно управление, които неслучайно до този момент не са огласени, както и хората от Военното разузнаване. Най-вероятно те ще излязат от обхвата на закона.

“Обектив”: Възможно ли е да се осъществи широка дискусия за бившите тайни служби, досиетата, мрежите на влияние и лустрацията в големите медии, тези които формират в най-голяма степен общественото мнение?

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Не виждам желание от страна на големите медии за подобна дискусия. Според мен дебати  по този въпрос ще има, когато на всичко това започне да се гледа като на история.

МАРИЯ ДЕРМЕНДЖИЕВА: За да влезе темата за Закона за досиетата, включително за лустрацията, в големите медии, трябва да има граждански натиск. Процесът е двустранен.  Има граждански организации, които в момента се занимават с тези проблеми, но предвид обстановката, в която живеем, вероятно този натиск няма да бъде сериозен. Песимист съм по отношение на големите медии. Необходимо е темата за досиетата да влезе в образованието. Растат поколения, за които БКП и Държавна сигурност не означават  нищо.

       

                                      *         *         *

 

 

Разговора води

ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional