Христо Иванов, служебен министър на правосъдието: Съпротива ще има, но промените са неотложни

Миналата седмица Министерството на правосъдието представи актуализирания вариант на Стратегията за реформа на съдебната система.

Съпротива ще има, но политическите лидери, ако имат наистина чувство за отговорност, както всекидневно се кълнат, трябва да осигурят консенсуса за това така нужно национално усилие - за установяване на върховенството на закона и чисти държавни институции, призовава министър Христо Иванов. И оставя  на следващото правителство готова конкретна програма за действия, която то може да приеме или отхвърли.

Но министърът предупреждава: Ако на 15 декември нямаме ясен и кохерентен план за промени в управлението на съдебната система, подкрепен със силен парламентарен консенсус, рискуваме лошо начало на диалога между новото правителство и новата Европейска комисия. И още по-силно свличане на България в ролята на страна-парий в ЕС, която зорлем се самоизтласква към периферията. 

Защо според Вас е необходим международен одит за прокуратурата и какви промени предвиждате за нея?

- Необходимостта произтича от логиката на Стратегията. А логиката на Стратегията е проста: да направим съда реално независим, прокуратурата – ефективна, и да въведем добро управление на цялата съдебна система.

По отношение на прокуратурата  предвиждаме значителен комплекс от мерки, който цели да реформира нейната институционална структура, така че тя наистина да заработи както трябва. Става дума за въвеждане на изцяло нов бюджетен модел (ръководили сме се от примера на планиране и отчитане на работата в прокуратурата на Англия и Уелс), при който работата е обвързана с ясни ежегодни приоритети и дейността на всяка отделна структура става прозрачна и отчетна на гражданите по места.

Също толкова важно е въвеждането на реални атестации, за разлика от сегашните, при които наистина се отчита спецификата на прокурорската роля. Преоценката на обема на т.нар. надзор за законност ще спести залитания в квази-политически роли, като опитите за намеса в регулирането на цените на тока и ще икономиса много ресурси. Самото разделяне на ВСС на две колегии ще има ефект колкото да елиминира една институционална предпоставка за външно влияние върху съда, толкова и да изясни модела на управление на прокуратурата, като за първи път обособи специализиран колегиален орган, който да взима най-важните решения.

Как може да се постигне всичко това?

- Всичко това трябва да се случи не кампанийно, а на основата, от една страна, на нова национална наказателна политика, която да разработи основните цели, или иначе казано, да формулира "мисията" на прокуратурата и следствените органи, така и на редица изследвания, които да ни дадат липсващите нюанси в диагностиката. И също – да артикулират гледната точка на прокурорите, защото те рядко правят това по своя инициатива.

По същество, става дума за постепенното формулиране на цялостен проект за модернизация на държавното обвинение. Подобна инициатива изисква не само познаване на българския закон и опит, но и международните стандарти и добри практики, както и – това е много важно – да стъпва на постиженията на модерния мениджмънт, организационната психология и други дисциплини, за които рядко чуваме в контекста на съдебната власт.

Въпросната международна експертиза е само част от пакета изследвания, които трябва да обосноват конкретните мерки, в направленията, за които говоря и на база на които да можем най-сетне да започнем безкрайно отлагания разговор за реалното състояние на прокуратурата – спокойно, на база на данни.

Международната експертиза трябва да компенсира сериозната вътрешна липса на теоретични разработки относно организационния модел и стандартите на прокурорската институция.

Като много по-задълбочена от обичайната "сонда", тя трябва да отговори и на периодичните оплаквания от страна на прокуратурата, че външните експерти, които идват в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК, не прекарват достатъчно време тук и не могат да вникнат в дълбочина.

Изключително важно ще бъде подобна експертиза да даде балансиран отговор по темата за наличието на политическо и друго неправомерно влияние в работата на прокуратурата и от нейна страна, като въпросът не е дали го има – то е констатирано и от самата прокуратура -  а да се посочат конкретните му механизми. Тук участието на авторитетни евпорейски експерти, първо, ще донесе опит от демокрации, които имат много по дълга практика от ежедневното демаркиране на границите между правосъдието и политиката и, второ, ще помогнат да преодолеем неизбежните вътрешни свади, които почват веднага при засягане на подобни теми.

Статусът  на главния прокурор занимава обществото, но се обсъжда под сурдинка - Вашето мнение?

- Стратегията не се фокусира върху статуса на главния прокурор, както мнозина вероятно са очаквали. Същевременно трябва да се знае, че една институция и нейното ръководство са система, нещо като уравнение. Която от двете страни да промениш – променяш крайния резултат. Но когато подходиш към институцията, ти всъщност можеш да постигнеш много по-значителна промяна, отколкото просто като промениш положението на един човек, бил той и толкова овластен, колкото е главният прокурор у нас.

На второ място – около темата за главния прокурор има едно от най-силните политически табута. Решихме да почнем "от долу" – от там, където всъщност може да се постигне много повече, без да се предизвика често ирационалната съпротива, която блокира всякаква реформа вече десетилетия.      

Казвате, че разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две не означава  автоматичното прекратяване на мандата на настоящия му състав. В същото време обаче приемате, че разделянето на съвета е необходимост, която следва от международни ангажименти, по които България е страна. Означава ли това спoред Вас, че неспазването на тези ангажименти е търпимо още две години?

- Разделянето на ВСС следва  както от международните стандарти, така и от многократните констатации за наличието на политически и други влияния в съвета и неговият провал в основната му функция – да брани независимостта на съда. Докладите на Европейската комисия  от 2007 г. насам  отразяват неефективността на администриране на съдебната власт.

Дори от чисто организационна гледна точка – съдът е хоризонтална институция, прокуратурата вертикална: как можем да очакваме да имаме единен механизъм за тяхното управление?!

Разделението на две колегии цели да осигури основната гаранция за независим съд: решенията за съдиите да се вземат от орган, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии, но наред с това ще избистри управлението на прокуратурата и ще осигури по-ясна отговорност и в двете отношения.
Продължаването на сегашната ситуация наистина е нетърпимо.

Как ще стане разделянето на ВСС при наличието на парламентарната квота?

- Когато казах, че разделянето на две колегии не влече по необходимост предсрочно разпускане на ВСС, имах предвид, че съветът може да се подели и в рамките на настоящия си личен състав: освен професионалната квота , поделя се и парламентарната квота и частите й се придават съответно съм съдийската и към прокурорската колегия, осигурявайки необходимата гаранция срещу капсулиране.

Казах това и защото наистина не съм привърженик на предсрочните "разгонвания" на ВСС – никое от тях не доведе до добро, а само задълбочаваше политическата подчиненост на съвета. Споменах и че, в крайна сметка, ако има политическо решение за това, поделянето може да влезе в сила за следващия съвет: да изчакаме година или две е доста, но на фона на поредния безсрочен блокаж на реформата, защото няколко души се боят за креслата си, е направо пролетна ваканция.   

Очаквате ли с организираното от ВСС обсъждане на стратегията от магистрати да се стигне до бламиране на предложенията - такава беше позицията на Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите?

 - Стратегията не може да не бъде подложена на широко обсъждане, особено сред магистратите. И точно в техните среди ще има противопоставяне. От една страна, в годините на полу-реформи, имитации и злоупотреби, се е натрупало напълно разбираемо недоверие. Неговото изчистване е въпрос на много време. Ще има и среди със съвсем конкретни интереси подобни реформи да не се случат.

Един от основните вектори на реформата е издигането ролята на съдийските събрания и, съответно, намаляване тежестта на председателите. От една страна, това се прави, за да се възстанови автентичният егалитарен модел на съдилищата. От друга, поради обстоятелството, че в съда корупцията и неправомерното влияние в огромна степен разчитат именно на йерархичните взаимоотношения: фактът, че огромният брой скандали в съдебната вляст е свързан все с назначенията на председатели, показва определен "нездрав" интерес към тези позиции. Интересно е, че ВСС се обърна именно към административните ръководители да организират изразяването на становища от магистратите.

 Важно е да се имат предвид няколко неща. България трябва да излъчи много ясен политически и експертен сигнал, че има конкретен план, който отговаря на дългогодишните критики на ЕК и на обществото ни като цяло: неефективност, корупция и политически влияния. И това трябва да се случи до 15 декември 2014 г.

Становища, които просто казват, че (тези) реформи не трябва да се случват, но не посочват адекватна алтернатива или пък се застъпват за още една порция семинари, воаяжи до Испания или Бавария и вътрешни преструктурирания на енигматични отдели в администрацията, ще изложат страната на сериозните последици от липсата на план за реформи пред един все по-ясно очертаващ се като решителен доклад на ЕК. Трябва да разберем, че сериозните реформи са политическа неизбежност и да поемем отговорността да водим зрял и конструктивен разговор как да ги направим.

Стратегията дава своя ясен и конкретен отговор на тези критики. Докато съм министър, ще работя по инкорпорирането в нея на всички добри и конструктивни идеи. На 15 декември, моят наследник ще трябва да вземе политическо решение, от което ще зависи много. Моята задача е да има добра основа.
 
И последно, много ясно трябва да се почертае, че реформата е съдебна, но не е от интерес само за магистратите. На адрес strategy@justice.government.bg всички граждани са добре дошли да дадат своите коментари. Казах на ВСС, че когато от магистрати чуем, че предложенията са твърде много, а от много граждани – че са прекалено малко, ще знаем, че сме някъде около точката на възможния компромис.

Какво ще се случи според вас, ако актуализираната визия за реформа в системата последва съдбата на предшественицата й?

- След няколкогодишна стагнация и все по-видимо изоставане от Румъния, ако на 15 декември нямаме ясен и кохерентен план, подкрепен със силен парламентарен консенсус, рискуваме лошо начало на диалога между новото правителство и новата Европейска комисия и още по-силно свличане в ролята на страна-парий в ЕС, която зорлем се самоизтласква към периферията и си затваря вратите към Шенген.

Обричаме се и на поредното отлагане на така нужното национално усилие за установяване на върховенство на закона и изграждане на чисти и подчинени на обществения интерес институции.

Излагаме се и на все по-сериозните рискове, които произтичат от конфликтите по границите ни: всяко от тези огнища е източник на криминализация и вълни от корупция.  

Виждате ли ясни ангажименти от политическите сили, че са готови да припознаят посоката на реформа, която сте задали?

- Реформата е неизбежна! И това се разбира от все повече хора в правосъдния естаблишмънт и по върховете на политическите партии. Надявам се, че постепенно, но скоро, ще има и адекватни външни проявления на този процес.

Интервюто е взето съвместно с вестник "Капитал"