Свободата днес и тук 24 Февруари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Реформатори под омраза

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александра Гюзелева, http://reduta.bg

 

Как да мразим най-добре Реформаторския блок е нова обществено практикувана дисциплина. Тя се разгърна и стана особено популярна след изборите, когато политическата сила все пак постигна резултат и има представителство в новото Народно събрание, за разлика от предишни откровени провали на разпарчетосаното синьо пространство. Дисциплината има утвърдени традиции и похвати още от управлението на Иван Костов. Днес подмятането на неговото име дава достоверност на говорещия или пишещия, че по този начин доказва правотата си и всякакви изказани нападки не подлежат на съмнение. Достатъчно е само да се намекне, че сянката на Командира се привижда върху ДСБ и  Реформаторския блок и това дава гаранция, че те се готвят да извършат големи злини.  Фигурата на  бившия премиер отдавна е  извадена от контекста на историята на прехода  и  упорито демонизирана от различни медии и обществено значими фигури, още откакто разярени шофьори протестираха пред Народното събрание, заради убийството на малкия Пепи.  

Гаргамел или,  както е наричан  на галено във форумите,  „циганинът от Драгалевци”  се оттегли от политическия живот и освен, че разочарова част от най-верните си привърженици с влога си в  КТБ, нямаше никаква публична изява около изборите. Влиянието на Иван Костов върху ДСБ се приема като аксиома и когато  в публичното говорене темите се поизчерпват, най-лесно като аргумент е да се извади фигурата на Командира.  И без него,  краткото управление на сините на фона на целия двадесет и пет годишен преход  отдавна е дамгосано, въпреки предхождащите и последвалите демонстрации на корупция, безнаказаност и безпардонност.  Отглежданите години наред техники на мразене легнаха като естествено наследство върху новата формация.  СДС и ДСБ като остатъци от онова дясно правителство и синя еуфория отнесоха най-много негативи. Те, от своя страна,  не направиха нищо, за да спечелят следващо управление и  всичко възможно, за да загубят колкото се може повече избиратели. Роенето на малки формации, невъзможността им за по-дълго обединение и бързата смяна на коалиционни партньори отблъсна привържениците и доведе партиите до процент, който е в рамките на статистическата грешка, клонящ към 0,001. Различните нюанси на синьото се превърнаха в електорална подкрепа на малки градски компании, не наброяващи повече от любителите на шах в България, и  на онези, които не познават лукса да бъдат извозени с автобус до центъра на София, но с носталгия си спомнят енегрията на митингите през 90-те.  Отборът, определил се като” ляв”,  ликуваше при всяко следващо роене и чертаеше хрониката на една предизвестена смърт, а ГЕРБ зае мястото в дясното пространство, след като Царят си замина обратно за Мадрид. Така е и днес.  „Чудесно! Самоизяжте се!”  е един от често срещаните и сравнително добронамерени коментари във форумите, които се появяват винаги, когато някой от бившето или настоящо синьо изрази мнение, различно или критично към провежданата политика на Реформаторите. Естествено, за  „лявото” публично изразеното различно мнение се приема не като право, а като пуч.  Освен, разбира се, ако не става дума за БСП и АБВ. Тогава деликатно  се замълчава.

Очакванията са Реформаторският блок да се разцепи, точно след като е получил девет процентно доверие от избирателите, за да се докаже веднъж завинаги, че нито една от партиите , наследници на синьото от 90-те, не заслужава доверие и че всички са маскари, играчи на задкулисието. Впрочем, не само „лявото” се е подредило на трибуните и чака зрелището. „Лявото” е най-гръмогласно със своите отработени техники на мразене. То мрази Реформаторския блок,  както е мразело всичко, извън своите партийни и комсомолски кръгове след 1989-та, смятайки, че властта и парите им принадлежат по право. То ненавижда Реформаторския блок, тъй като причислява една част от протестърите към него. Тук в омразата настъпва леко раздвоение  - кои от потестърите искат да възвърнат ГЕРБ на власт, а кои са подръжници на Блока не е много ясно, но важното е, че са   „умните и красивите” и най-вече „ситите”. Матрицата на ненавистта съединява ГЕРБ и Реформаторите, като отрежда на вторите мястото на  сателит на следващата  власт. Решението изглежда предначертано – съюз и  поредното разцепление.

Как изглежда ситуацията за избирателите? Съдейки по реакциите във форумите и социалните мрежи, част от тях не биха искали Реформаторите да влязат в коалиция с ГЕРБ. Привържениците на Бойко Борисов също мразят силно Блока и неговите „претенции” за евентуално управление. Реформаторите поискаха политики, а не личности. Веднага бяха упрекнати от своите, че отстъпват от позициите си. Отвън бяха призовани да се държат национално отговорно, а разговорите за подновяване на преговорите за съставяне на правителство продължиха предимно  със статуси във Фейсбук между Радан Кънев и Бойко Борисов.  Изглежда, че какъвто и ход да предприемат Реформаторите, ще предизвикат гняв или разочарование у своя електорат. Част от него иска да има представителство в следващото управление, а други не желаят и да чуят за каквото и да било споразумение с ГЕРБ.  Избирателите изглежда също гледат като публика на мач какво ще е случи и кой пред кого ще склони глава. Така са склонни силно да любят и мразят отбора, за когото са гласували.  

Опитите на Реформаторския блок да акцентира върху своята програма на предварителните преговори се тълкува като измяна от обещаното или отстъпление. Където и да стъпят Реформаторите, все ще попаднат на мина. Те се превърнаха в основна тема на деня. Поведението им в преговорите се гледа под лупа. През това време имат възможност да си починат от общественото внимание големи величини от скалата на Остап Бендер, някои откоито претендират, че с тях е  Бог,обещават  милион работни  места или таблет за всеки ученик. На тях никой не им придиря дали ще се обръснат или ще се обесят. Защо?  Реформаторите единствени били дали заявка, че са за промяна на статуквото. Тогава имат нужда от възможност, за да го направят.  Независимо от  фразата за „триковете” на Лукарски , която се превъна в нарицателно. Независимо, че на разцеплението им се гледа като на предизвестен мач. Може и да не е купен. Реформаторите ще си останат обградени от омраза, каквото и да направят, въпреки че всяка партия би трябвало да бъде оценявана според  програмата и според реализациата й в последствие. Както и всички управления на прехода. Колкото до избирателите – все едно ли ви е дали ви бръснат или ви бесят? 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional