Свободата днес и тук 20 Април 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как да се откажем от реформите в името на реформите или трикуване с Бойко.

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Беров, http://www.ivremena.com


Вече месец, ако не и повече предизборно и следизборно обществото ни обсъжда какви са били исканията на Реформаторския Блок към възможния властови съюзник /ГЕРБ/, и доколко са смислени предложенията им за преобразувания /реформи/ в България.

Така и би трябвало да бъде. Предлагат нещо хората – нека се обсъди какво е то, бива ли да се приеме, какви ще бъдат последствията, ако се приемe и доколко са смислени предложенията на Блока.

В същото време обществото ни като цяло дума : „Ама тия какво се натискат със своите виждания и изисквания, след като народът, /каквото и да означава това/ е дал доверието си на Бойко Борисов, не на тях”

В последното разсъждение, при цялата му противоречивост и оспоримост има и нещо съвсем вярно.

Съвсем вярно е, че мнозинството българи /дали пък това не е определението за „народ”  /не са се доверили никому, а мнозинството от онези, които са решили все пак да гласуват, са дали доверието си на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Дотук никакво особени чудатости няма, нито дори признаци за споменатото малоумие.

Те започват оттук нататък. Защото се появява съвсем неизбежния и разумен въпрос.

Добре, да ги зарежем реформаторите с техните жалки 20 депутата.

Ама какви са вижданията на ГЕРБ за бъдещето на България. Какви са изискванията на ГЕРБ за управление на страната.

Какви промени и преобразувания ГЕРБ се готви да направи. За какво точно търси подкрепа у възможните си властови съюзници.

Само да не каже някой, че тия неща ги има в политическата им програма. Защото е съвсем сигурно, че никой стотиците хиляди гласувалите за ГЕРБ избиратели не чел програмата на ГЕРБ. Малко по-малко сигурно е, са я чели ония, на които това им е уж длъжност – разните там журналя, политолози, социолози и партийни деятели. Почти съвсем сигурно е само това, е са я чели ония, които са я написали. Почти съвсем, но не изцяло съвсем.

Така, че един от най-непосредствените и убедителни отговори на разумния въпрос „какви са вижданията на ГЕРБ за бъдещото управление на България” би бил :

„Па Еба ли го”.

По-малко непосредствен и привидно по-задълбочен би бил отговорът :” Той Бойко си знае, той мисли за народа и прави магистрали”

Всичко това с нещо напомня вица за циганина, циганката и малкото цигане. Пътували тримата в каруца, примерно, а цигането непрекъснато тормозело баща си с разни въпроси от рода на : „Тате бе, какво е туй нещо луната бе, тате бе, какво са туй нещо звездите бе, тате бе, какво е туй нещо това и онова, бе. На всичките тия въпроси бащата чистосърдечно отговарял „па Еба ли го ?”  Накрая циганката се сопнала на детето да не досажда на баща си. На което бащата щедро, благородно и най-вече възпитателно отговорил : „ Нека пита бе, нека знай…”

Та и обществото ни пита Бойко Борисов какви са му намеренията. И знай….

Клисавите журналЯ, убогите политолози и социолози, махленски тълмачи и наблюдатели, да не говорим за политиците, успяха дотам да докарат и без това ошашавеното ни от всякакви нелепици природонаселение, та то вече дори и да не пита : „Абе какво възнамерява да прави победилата на избори партия с властта, която й дадохме ?... „Па Еба ли го кво ша праи. Той Бойко си знай. А реформаторите няма какво да се натискат с виждания, предложения и изисквания. Те са малцинство „…

Хайде сега да се дръпнем малко от ръба на малоумието. Да се отдръпнем от ареала /областта/ на налудните видения, изродени от среднощните безпокойства на мрачно някое поетическо въображение, в които загнездилият се в тъмните си лабораторни чертози зловещ Костов клати алхимичните епруветките на поредните си кознИ и попълзновения, за да може чрез куклата си на конци Радан да овладее финансовото министерство и така-вампири-таласъми, клан, клан недоклан, дран, дран, недодран и -дрън, дрън, недодрън ярина, отново да открадне милиарди като разпродаде България.

Нека се опитаме да мислим, сякаш верно сме представители на вида „разумен човек”, развил, след стотици хиляди години естествен отбор присъщи само нему мозъчни способности, а не натъпкани с медийни нелепици фенки и почитатели на вождове и генерали / и решили да се боядисат в русо депутати от бюлетина 13/13/.

И така. Кои са основните проблеми /задачи, грижи/ пред страната ни. Кой как ги определя, кой как ги вижда и как се наместват те в преговорите за съставяне на правителство.

На първо място – това е олигархичният модел / образец /- то ще рече съсредоточаването на икономическа, политическа и медийна власт в едни и същи ръце - образецът може да се нарече Пеевски, може и инак да се нарече, няма голямо значение – важното е че този образец е в основата и на и корупцията, и на забавено икономическо развитие, и на безправието в държавата ни. Точно това е моделът /образецът/, който ни обрича на бедност и ни поставя на последно място в Европа по всички почти показатели.

И сякаш всички са съгласни, че този образец трябва да бъде премахнат, вече няколко години наред кой къде стане и седне все него проклетисва. И би било съвсем естествено чрез избраните на последните избори народни представители обществото ни да настоява, да изисква и да вопие за унищожаването му.

Точно тази неотложна задача, която България трябва да разреши би трябвало да обедини ако не всички, то поне повечето партии за коалиционно управление.

Не би, обаче.

Точно моделът Пеевски, или както там го кръстят, се явява не като обединителна задача пред партиите, а като разединителна пречка.

Първо, защото освен Реформаторския блок, никой не предложи и не предлага законодателни и управленски мерки срещу него.

Второ защото – още една нашенска причудливица извън пределите на разума – всичкото това съвкупно природонаселение, което години наред проклетисвА олигархията,  вместо да подкрепи единствената партия /коалиция/ - РБ, която предложи законодателни мерки срещу олигархичния модел, започна да мрънка срещу тази партия. И то тъкмо защото Реформаторския блок предложи законодателни мерки срещу олигархията. Вместо да се откаже от обещанията и намеренията си в името на…"В името на…" - този калъп отдавна е изчегъртан и в него вече удобно са се наместили разни шумотевични изрази като „национални интереси, общо благо, политическата стабилност, народа, България” и каквото там решите да донадите като гръм, пукот, дрънчене, дунанма и безсмислие.

И още – партията, която спечели изборите кой знае защо не предложи никакви законодателни мерки срещу олигархията. И, разбира се, не ги предложи на другите партии в преговорите за съставяне на правителство.

И когато РБ постави тъкмо това условие пред ГЕРБ, то преговарящата от страна на ГЕРБ Бъчварова го отхвърли, защото не било съставено както трябва и приличало на обикновен постинг, не на законодателно предложение.

„ Добре де, госпожо Бъчварова – би трябвало да възразят както от РБ, така и от оревалото орталъка с оплаквания от олигархията природонаселение – тия като нямат опит и са предложили някакви недообмислени и недонагласени законодателни мерки, то кажете какви са вашите – обмислените и донагласени”

Но нито от РБ, нито от природонаселението никакви питания и възражения не бидОха. Отново започна охулване на РБ затова, че им хрумнало било чудатата прищявка да изпълнят предизборните си обещания.

...

А всъщност всичките тези чудатости, недомислици, нелепици и неразумици най-вероятно отразяват едно огромно и всеобщо лицемерие.

Може би обществото ни като цяло няма нищо против олигархичния модел /образец/. Няма нищо против корупцията и несправедливостите и не желае никакви промени. И не може да се договеди като как така правовата държава и липсата на олигархия са основа за  напредък и благополучие.

Защото изборите отново пак спечелени от старите партии –  партиите на статуквото,  партиите, които създадоха и поддържаха олигархията – ГЕРБ, БСП и ДПС.  А партиите, които отразиха обществените нагласи за промяна виждат тази промяна по толкова различен начин /къде ти РБ, къде ти ББЦ/, че взаимодействието между тях е невъзможно.

И тогава какво да правят ония, които искат промени ? Ония от малцинството ?

...

Такова понятие като „народ” в политиката няма. Има го в художествените селения. Има го в читанките и в „Под игото”. В политиката има хора, граждани и прослойки с различни виждания и мнения за развитието на обществото в което живеят. Като начинът по който протича сблъсъка между тези различия е записан в основния закон на държавата им.

И когато някой се отказва от различията в името на каквото и да било, се отказва и от Основния закон на обществото и от съвременната държавност.

...

Не са чак толкова много оправданията за политическо предателство. Те са най-много пет. Ето ги, натъпкани в калъпа, за който вече споменахме : 1. Националните интереси. 2. Общото благо 3. Стабилност. 4. Излизане от кризата. 5. Спасението на държавата.

Смисълът и съдържанието на тези пет оправдания са същите като в твърдението „ Отказваме се от реформите в името на реформите”

...

Тук, разбира се има един хитроват оттенък. Нещо като хитър трик с който хитро трикуващият хитро изтриква самия себе си, за да заглавичка незрялата си съвест.

„ Ние  ще се присламчим към олигархията, ама не за друго, а за да я накараме да се откаже от олигархията”

То е като вече познатото „ Ние ще се намърдаме в системата, за да я борим отвътре” . И „ние ще се набутаме във властта, за да я обезвластим”. Така де – отказваме се от реформите в името на реформите. Трик…

....

Не можете, мили момченца и момиченца да трикувате с батето си Бойко Борисов. Дето рекъл народа „ ще учат баща си как се правят деца и ще продават краставици на краставичаря „

Батето ви Бойко Борисов ще ви смачка, ще ви смеле, ще ви сгняви, ще ви нищи и разнищва, докато замязате на прососурляк, а накрая  ще ви сдъвче и ще ви изплюе .

По стария, познат, изпитан начин. Постове, кресла, службици, съблазни, тарикатлъци, завери и разбира се париии.И костеливият орех, и него ще го мине и ще го прекара.

...

Костеливият орех Радан, разбира се. Няма да го смели, няма да го счупи, само ще го прекара. През стомашно-чревния си тракт. И просто не ми се мисли на какво ще мяза прекарания през стомашно-чревния тракт на Бойко Борисов и изхвърлен навън костелив орех.

Е, все пак остава някаква надеждица. Поне Радан Кънев и Петър Москов да не се напъхат в дребния, но иначе уютен калъп на българската властова битийност /щото оказа се, че в България всичко е дребно, дори и Костов, между другото/. Другите около Москов и Радан отсега „ги пиши бегАли”. Много шуплеста им е коалицията. Отвсякъде поддава. Затова иде реч не за надежда, а за някаква си надеждица.

Надеждица за какво ?. Ами поне съдебната и административна реформа да натрапят на Бойко, след като за всичко друго отстъпиха. И нов закон за обществените поръчки. И ако Бойко откаже, да оттеглят подкрепата си за правителството му. Като го направят по правилата на политиката – с искреност, прозрачност, почтеност и разум, а не с игрички, завери, грешки, трикове и грешни трикове – области в които Бойко, ако не е всемогъщ, поне „яката се е изпедепцал”. Трикуването с Бойко е обречено дело.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional