Коста Радев За разлика от разните му там западняци, ние българите не чакаме веднъж годишно да видим вампири, вещици, караконджули и цялата гама зловещи обитатели на паралелните светове. Ние постоянно живеем в такъв паралелен свят. Измислили сме го, създали сме го, свикнали сме с него. Може би някои си го харесват дори. Е, понякога пищим, когато ни ухапят по кесията; но само тогава. Да те хапят по меките и други части и да пищиш – това е гевезелък. Ние сме народ корав. Не можеш и да ни уплашиш. Денонощно от екраните ни преследват разни партийни вещици, от които същите тия западняци биха пропищели на секундата – но ние не. Мълчим насреща им, героически мълчим, свикваме с тях и тогава те стават вече съвсем безопасни. Стават част от нас или ние от тях – все едно. Наши хора. Може да е лошо, но от всяко лошо има и по, и най-лошо. Тъй че ще търпим. Един хелоуин е, ще се издържи, пък ако ще и да е цял живот.
Не вярвам някой търговец да предложи маски на любими политици, наред с обичайните призраци, сатани и свински глави. Твърде травмиращо би било, дори и за тези, дето са свикнали да зяпат телевизия. Представете си – звъни се на вратата в тъмна доба, отваряте – и насреща ви Пеевски. Или друго обичано име – по избор. Не, не; по-добре се заключете и не рискувайте. Колкото и да сте корав, човешкият организъм има предел на поносимост. Едно е да ви дели стъкленият екран, друго е среща на прага ви. Такава психическа травма може да докара непоправими увреждания на калени, железни терминатори – какво остава за обикновения гласоподавател като вас и мене.
Що се отнася до вампирите – че кой в България им обръща вече внимание? Енергийните вампири тъй са ни засмукали, че ни оставят кръвчица само колкото да функционира тялото ни, за да ги храни. Затворете очи и си ги представете – пълзят, гърчат се отгоре ви и смучат ли, смучат, а зад тях се спотайват същите ония партийни сатани, дето денонощно мислят за вашето благо. Обикновеният вампир пие, пие кръв, пък си оближе устата и ляга в ковчега да спи няколко месеца и да смеле храната. Българските вампири не спят. Те смучат непрекъснато, и колкото повече смучат, повече ожадняват. Те са прокълнати никога да не усетят ситостта и нейната сладост. Вечен глад и жажда – това е тяхното състояние. Вампирус булгарикус е описан от един стар флорентинец, Данте се казва; а той даже не е чувал за България, камо ли да е стъпвал в българския парламент. Ей това му се казва гениална прозорливост. Браво, Данте, ашколсун, Алигиери!
Хелоуин вече е въведен като реална българска действителност. Нека западняците да му се радват и да се смеят, да си дупчат тикви и да плашат демоните с тях. След хелоуина всичко пак ще им е нормално. А при нас и през съботата, и след нея все ще си бъде хелоуин. Вечен. Българско изобретение.
Хелоуин на живо.