Печалбата от падането на тоталитарния режим

Според българите политиците и престъпниците са спечелили най-много от прехода. След тях - "нахалните, безскрупулните, нагаждачите, интригантите". Загубили са "обикновените хора".Това е един от резултатите от голямо изследване на "Алфа Рисърч", което беше представено на 9 ноември.

Смятам се за един от печелившите от падането на тоталитарния режим.

Защото вече не се налага да премълчавам, извъртам и да говоря с недомлъвки.

Защото си спомням срама от скандиранията "Винаги верни на партията" или "КПСС - БКП" на всеки студентски празник и се питам наистина ли е било необходимо да се правя, че скандирам.

Защото мога да кажа на глас, че баща ми е бил изключен от Политехниката, точно понеже не е можел да се накара да скандира, нито да се прави, че скандира. И да обясня защо децата от "вражески семейства" са завършили висшето си образование с голямо закъснение, а някои - изобщо не са били допуснати до висше образование.

Защото младите вече не учат задължително "История на БКП", независимо от университетската специалност. Не им обясняват всяко събитие с "непрестанно влошаващото се положение на народните маси". За съжаление в училище, а изглежда и у дома не им обясняват и нищо за комунистическия режим.

Защото вече не се дразня от състуденти, приети да следват с привилегии като внуци на активни борци против фашизма и капитализма.

Защото стана възможно да разказвам като забавна история как колега получи статут на "активен борец" през 80-те години. Носеше прякора Тайната, защото в редакцията отговаряше за опазване на държавната тайна. Държавна тайна беше, например, че в Созопол има Дом на флота. Ако тя бъде издадена, империалистите и ястребите от НАТО ще разберат най-накрая - Созопол е на Черно море и там има флот.

Защото вече не е възможно хирургът, когото търсите, след като близък си е счупил ръката на бригада за прибиране на реколтата, също да е пратен на бригада в помощ на селското стопанство. Защото трябваше "С всички сили да приберем хляба на народа".

Защото беше весело отмъщение, когато приятел написа в автобиографията си "Произхождам от богато градско семейство", след като дълго време беше отстъпвал пред хора от "бедно селско семейство".

Защото можех да забравя неудобствата от това да не си член на БКП, както и страха от отказ да членуваш в БКП. 

Защото нямаше вече идеологическа цензура, забранени книги и филми.

Защото щяхме да гледаме филми, постановки и да четем книги тогава, когато са излезли, а не 30 години по-късно и със съкращения по идеологически причини.

Защото вече нямаше нужда от специално ходатайство, за да тръгне човек да пътува. Нямаше нужда от "открит лист" (нещо като виза вътре в страната), за да отиде в Синеморец. Дори не мечтаехме за Солун и Бяло море.

Защото не се налагаше повече след командировка в чужбина да се пише отчет пред началника на отдел "Кадри".

Защото човек може да се извини на помаците и турците за насилието над тях и за собственото си мълчание.

Защото приятели и колеги можеха да останат на работа в София, без да имат софийско жителство, вече беше отпаднало това своеобразно крепостничество, наречено "жителство", заради което хората сключваха фиктивни бракове.

Защото никой вече не ме нарича "другарке".

Защото мъртвилото свърши и хората излязоха на улицата.

Защото стана възможно на 18 ноември 1989 г. "Джендема" да изпее не в малка зала, а на препълнения площад: Свободата, брат, е нещо изключително...