Свободата днес и тук 21 Септември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

30-те сребърника на подмяната

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ралица Ковачева, http://reduta.bg

 

 

„Разследваният за подкуп Станимир Флоров гласен за шеф на ДАИ” (Медиапул)

„Смениха шефа на Фонда за гарантиране на влоговете” (Банкер)

„Продължава да си командва човекът, вие си мислите, че е в опозиция” (Веселин Пенгезов за Делян Пеевски, в Дневник)

„Върховният административен съд застана на страната на "Булгартабак" и срещу закона” (Капитал дейли)

„Кои са неосветените герои в „тефтерчето Златанов"?” (БТВ)

Такива заглавия прочетох в медиите, докато най-дискутираната тема в държавата е полицаят, взел 30 лева рушвет. Новината даже не е, че полицай е взел подкуп, а че някой най-после го е заснел. Възмущението на хората е основателно и не е от вчера. Макар от стенограмата от заседанието на правителството да изглежда сякаш корупцията на пътя е избухнала епидемично онзи ден, подобно на еболата. Подобна случка е удобна топка, която Бойко Борисов добре знае как да отиграе. Следва познатият сюжет „МВР пикчърс представя”, показни акции, министри плъзнали по селата да демонстрират борба с битовата престъпност и пр.

А междувременно текат други, паралелни сюжети, които са симптоматични, че корупцията по високите етажи на властта си вирее в живителна сянка. В мониторинговите доклади на ЕК може и да пише, че корупцията е проблем. Онази, голямата корупция, чрез която държавата се управлява от частни интереси и се източва към нечии неизвестни, но големи джобове. Но така мислят в Брюксел. У нас корупцията е утвърден властови механизъм. Той е толкова сложно и добре организиран, че трудно може да бъде описан, камо ли преборен. Схемите включват много хора, на различни нива, на различни места, които дори не се познават (по Радан Кънев) - бурмички и гайки в системата за пренос на определено количество пари в едната посока с цел изтичането им в многократно по-големи размери в другата. Когато едни хора пречат, бързо и тихо се заменят с други, на принципа „няма човек, няма проблем”. Няма тефтерчета, няма проблем.

Любопитно е, че трябваше тефтерчетата на Филип Златанов да изчезнат, за да ги прочетем всички. Вътре ясно е описано как се работи по темата за конфликта на интереси, пряко свързана с темата за корупцията и също приоритет в наблюдението на ЕК – неслучайно името на съответната парламентарна комисия е именно „Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика”. „Да има конфликт” или „да няма конфликт”, нареждат мистериозните инициали на председателя на парламентарната комисия за конфликт на интереси. Да се удари, да се забави или да се пощади, решават инициалите – не законът, не съдът. Да, после съдът може и да опровергае твърденията на комисията, но това не е важно, тогава вече неудобните хора ще бъдат премахнати. На нас, наивните граждани, това може и да ни звучи като безпардонна злоупотреба с власт, но очевидно нито според парламента, нито според прокуратурата има някакъв проблем. Е, може би имаше малък, но тефтерчетата изчезнаха и сега можем само да се чудим дали между инициалите ДП и числото 10 има нещо общо, кои страници са истинските, какво пише на липсващите страници и кой ги държи. Кражбата на тефтерчето е фарс, но той е само един от многото, които привличат микрофоните и камерите, докато зад кадър се разпределят порциите.

Не е вярно, че в българската политика няма принципи – любимият е „където е текло, пак ще тече”. Докато гледаме по телевизията как парламентът гласува държавен заем от три милиарда лева, а правителството склонява да даде по 40 лева на някои пенсионери за Коледа, на втори план огромни парични потоци сменят притежателите си – чрез КТБ, чрез разпределението на постовете в изпълнителната власт или в други ключови органи. Парламентът, също така, се занимава с фундаментални и животрептящи проблеми като отмяната на плоския данък, предложена от БСП и „Атака”. Важно е да се вдига пушилка.

За целта, ако не друго, винаги имаме подръка Реформаторския блок и можем да отделяме цели страници и ценни ефирни минути, за да бистрим предстоящия (дали?) конгрес на блока. Имаме и патриотите, винаги готови да бъдат показани по телевизията, като веднъж заплашат коалицията с разпад, защото нечие име не е достатъчно патриотично, а после преценяват, че е националноотговорно да размислят, до следващия път. Междувременно тече разпределянето на парламентарните комисии (в чиито списък няма комисия „Кой”, естествено), на принципа да няма недоволни. Но това не е достатъчно, за да си обясним логиката, по която БСП получава  икономическата комисия – или вече са решили, че в този ресор по-зле няма как да стане. Друга странна идея е ММА боецът (от английски Mixed Martial Arts – смесени бойни изкуства) Борислав Иглев  от БДЦ да получи комисията по въпросите на децата, младежта и спорта (и думичката спорт изобщо не легитимира този избор). И може би най-големият абсурд - комисията по вероизповеданията и правата на човека да бъде дадена на ... „Атака”.

Миналата година назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС ни изкара на улицата, защото беше немислимо нагла и безочлива демонстрация на овладяването на властта от тази машина, която тогава кръстихме „Кой”. Сега властта тихо се пълни с нови „Пеевчета”, но случаите са хем много, хем недостатъчно знакови за широката публика, че да произведат същия ефект на бурно възмущение. Дори ако наистина бъде намерен уютен пост в международна финансова институция за управителя на БНБ Иван Искров, нов 14 юни няма да има. Кой каза, че не са си научили урока, а? Той, урокът, първо е за нас, гражданите. Защото явно обществената чувствителност по тези въпроси е напълно закърняла. Нали си спомняте – „Не ми се подсмихвай, ти си го избра”. 25 години промяна, на която сега викаме с неуместна ирония „подмяна”, не ни стигнаха, за да се научим да не даваме баницата и ножа на когото и да е. В своя портрет на Филип Димитров „Рицарят на моралния капитализъм”, публикуван във в.”Дневник”, Георги Гочев разказва следната история: „Годината е 1991, наближават най-важните парламентарни избори от половин век. Лидерът на СДС и бъдещ министър-председател Филип Димитров обикаля страната заедно със свои съпартийци. На среща в голям областен град един от водачите на синия съюз иска думата и с патетичен глас заявява следното: "Досега те даваха апартаменти, отсега нататък ние ще ги даваме". И така, до днес. Кой ви каза, че в българската политика нямало принципи? 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional