Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

КГБ никога не е изчезвал

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Люк Хардинг, http://clubz.bg


Владимир Путин. Снимка БГНЕС

Люк Хардинг

Владимир Путин никога не е бил изтъкнат шпионин. През 80-те години на ХХ век КГБ (съветският Комитет за държавна сигурност - б.р.) го изпрати не в една от прекрасните западни столици, а в провинциален град в ГДР. Именно в Дрезден той преживя разпадането на СССР - събитие, което го разгневи и го накара да се ужаси.

Накратко през 90-те години на миналия век КГБ - днес преименуван във ФСБ (Федерална служба за сигурност), бе непопулярен. Но когато Путин стана президент през 2000 г., той превърна Русия в гигантска шпионска страна. Той отново започна да използва техники на шпионажа от времето на Студената война, за които за първи път чува през младостта си, когато минава подготовка във Висшата школа на КГБ в Ленинград. Макар че в действителност не може да се каже, че използването на тези техники някога изобщо е било спирано.

Шпионите на ФСБ са параноици, заговорници и големи ксенофоби. Те се смятат за преки наследници на ЧК - тайната полиция на Ленин, която е всявала ужас у всекиго. Те са побъркани, както и във времената на Студената война, в търсенето на "врагове" на Русия и победа над тях. Някои от тези така наречени врагове са чужденци, но има врагове и сред сънародниците.

През 70-те години КГБ използва редица уловки по време на работа. По правило оттам подслушваха западните дипломати, тормозеха британските и американските журналисти (да режат гумите на техните автомобили бе любимото им занимание), а също така и нахлуваха в домовете им и слагаха "бръмбари", за да ги подслушват. Да пишеш за съветските дисиденти или за емиграцията на евреите, означаваше да си търсиш белята.

Когато пристигнах в Москва през 2007 г. като кореспондент на "Гардиън", с изненада открих, че подобни стари практики на КГБ отново са в употреба. По причини, които и досега за мен си остават загадка, във ФСБ решиха, че аз съм един от техните врагове. Безперспективни млади хора с черни кожени якета ме преследваха по студените московски улици. Този път бе забранено да се пише за парите на Путин, корупцията на най-висше равнище в Кремъл и жестоката война в Северен Кавказ.

Покрай демонстративното следене - по-скоро в стил "инспектор Клузо", отколкото "Джон Льо Каре" - шпионите на Путин ми дадоха ясно да разбера, че те подслушват моя телефон. Например те го прекъсваха всеки път, когато исках да се пошегувам за руския президент. Както всички деспоти, така и Путин няма чувство за хумор (макар да може да даде язвителен остроумен отговор).

ФСБ възроди още една стара тактика на КГБ и източногерманските служби Щази - това, което ядосаният американски посланик в Москва нарича "нахлуване в дома". В продължение на почти 4 години агентите на ФСБ често нахлуваха в московското жилище, което обитавах заедно с жена ми и двете ни малки деца. Те оставяха някакви нелепи улики, за да покажат, че са били там. Това можеше да бъдат отворени прозорци, прерязани кабели на отоплителната система. Те съумяха да изтрият семейни снимки от ноутбука, но най-забавното бе, че те услужливо оставяха учебник по секс на руски език до леглото ми.

Британското посолство учтиво ни предупреди, че сме подслушвани. Казаха ни, че не могат нищо да направят по въпроса.

Същите психологически техники на ниско ниво се използват срещу британските и американските дипломати в Москва, както и срещу руските служители на посолствата, опозиционните активисти и много други. През 2011 г. ме изгониха от Москва. Това бе друга тактика, използвана постоянно от СССР от 20-те години на ХХ век, когато трябваше да се избавят от настоятелните западни кореспонденти, които омръзваха на държавата или се опитваха да заобиколят цензурата.

Най-страшната ярост на агентите на ФСБ обаче не е към чужденците, а към руснаците, които те смятат за "пета колона" и предатели. През 2006 г. предполагаем наказателен отряд на КГБ уби руския дисидент Александър Литвиненко в Лондон. В чая му сипаха радиоактивен полоний-210. Той умря в агония след три седмици. Британското правителство смята, че само една руска държавна служба би могла да разполага с полоний - рядък и нестабилен изотоп. Спорът около смъртта на Литвиненко докара Лондон и Москва до противостоене, много наподобяващо Студената война, когато двете страни взаимно гонеха дипломати.

Изтеклите през 2010 г. американски дипломатически грами разкриха, че британското правителство е било дълбоко обезпокоено от броя на руските шпиони - официални и неофициални, които са базирани в Лондон. Докато Западът се тревожеше заради 11 септември, "Ал Кайда" и Близкия изток, Путин тихомълком увеличаваше броя на руските агенти, работещи зад граница. Сред тях бе Ана Чапмън - чаровната агентка на руското разузнаване, действаща в САЩ, която бе разкрита и по-късно разменена. СВР - руската Служба за външно разузнаване, внимателно следи тези, които бяха изгонени от Русия и сега живеят в Лондон. СВР се опитва да влияе и върху британските политици.

Някои наблюдатели междувременно бяха крайно изумени от анексията на Крим от Русия и тайното й нахлуване в Източна Украйна. В действителност "зелените човечета" - тайните руски войници, завзели Крим - действаха точно по сценарий на КГБ.

Действията на Путин в Украйна изцяло съответстват на класическата доктрина на КГБ, известна като "активни мероприятия". В тях влизат дезинформацията, пропагандата, политическите репресии и подривната дейност. Главната цел както тогава, така и сега, е да бъде отслабен Западът, да се предизвикат разногласия между страните от НАТО и да се подрони авторитетът на САЩ в очите на световната общност, най-вече в развиващите се страни.

В наши дни руската пропаганда се разпространява с помощта на англоезичния канал Russia Today и армия от кремълски тролове, които работят в интернет, като поместват коментари в сайтовете на западните вестници, включително този на "Гардиън". Постановъчните достойнства са съвременни, но мисленето остана съветско. Кремъл изцяло контролира руската телевизия. Една от поуките, които трябва да бъдат извлечени от украинската криза, е, че пропагандата, както и в съветско време, все още е много ефективна.

Има и някои разлики. В СССР КГБ бе под непосредствения контрол на комунистическата партия. Той бе подчинен на Политбюро. А ФСБ днес не е подчинена на никого. Нейните агенти работят абсолютно безнаказано по свои собствени тайни правила. ФСБ се превърна в най-могъщата, неподчиняваща се никому организация в Русия.

В навечерието на встъпването си в президентска длъжност през 2000 г. Путин - тогава шеф на ФСБ, произнесе реч пред колегите си. "Групата оперативни работници на ФСБ, които под прикритие работят в правителството на Руската федерация, успешно изпълняват своята задача." Както повечето "шеги" на Путин, и в тази се съдържаше голяма доза истина.

-------------------------------------------

Авторът е британски журналист, кореспондент на в. "Гардиън" в различни страни. През 2007-2011 г. е работил в Русия, откъдето е бил изгонен. Автор е на книгата "Мафиотската държава", посветена на режима на Владимир Путин.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional