Руският писател и дисидент Владимир Буковски е роден през 1942 г. Над 12 години от живота му минават в съветски затвори, лагери и изправителни психиатрии. Той бе в София заедно с друг легендарен руски творец - Юз Алешковски, за участие в дискусия за политическата коректност. Конференцията бе организирана от Българското училище за политика на НБУ и списание „Факел” с финансовата помощ на Международната организация на франкофонията. Живее във Великобритания от 33 г.
- Г-н Буковски, какво се случва днес в Русия?
- Там има реваншизъм, номенклатурните сили се върнаха на власт чрез КГБ. Основно там има кагебейска власт, която зае всички ръководни постове не само в политиката, но и в бизнеса, културата, навсякъде. Това си е чекистка държава. Разбира се, КГБ, ЧК - хората това не го помнят, но всъщност това е продължение на комунистическата партия. Ленин е опредилил ЧК като въоръжен отряд на партията. И ЧК е бил това - служил е на партията, не на държавата. И затова завръщането им е рестраврация на комунистическия режим в друг вид. И те се стремят да върнат съветската система вътре, както и да върнат съветската сфера на влияние - оттук произтичат и всички конфликти - в Грузия, Украйна, Прибалтика... Те обаче разбират, че не бива да го правят докрай - времето е друго, не могат напълно да възстановят системата. Не се и стараят. Да върнат комунистическата идеология, не се и опитват, не им е необходимо. Да затворят страната - не бива, новите технически средства не го позволяват. Да прекратят дори излизането от страната, е невъзможно. Невъзможно е да възстановят съветския режим. Но онова, което може да се върне, ще го направят. И задачите им са други. Да върнат своето величие, съветската сфера на влияние... Те изобщо не могат да приемат, че загубиха студената война, затова и настроението им е така реваншистко.
- В името на какво го правят?
- Това, което правеха в името на социалистическата революция, сега го правят за своя джоб. Крадат ужасно. Крадат даже не е точната дума. Те просто си разпределят страната като своя собственост. Дори не трябва да крадат. На Путин например не му се налага да краде. Той си взе 7% от акциите на "Газпром". А "Газпром" е огромен газов монопол. 7% са милиарди, неописуеми милиарди. И още проценти от "Сибнефт". Не му трябва да краде, той е акционер. Западни експерти са изчислили по процентите му от акции, че той има като своя собственост 41 милиарда долара. Това е открита информация, не е тайна кои са акционерите на "Газпром".
- На дискусия в София за политическата коректност вие се обявихте против нейната диктатура, смятате, че това е поредната утопия за човечеството, която прикрива по-далечни стратегически цели.
- Вие това не го живеете, затова и не го разбирате. Това е същото, както Западът не разбира комунизма. Докато не го усетите, докато не го видите, не го и разбирате. Но когато това се случи с вас, вие също ще гледате с недоверие на него. А аз го живея. Ако аз лично се пошегувам по повод, да речем, на мюсюлманите, на чернокожите, на хомосексуалните, на женските права, ще ме вкарат в затвора. Има специален текст в закона в Англия за това. А аз от детството си не понасям някой да ми казва какво трябва да говоря. Не признавам такова състояние - когато говориш, да мислиш: а не казах ли нещо излишно, налагаш си автоцензура, хората започват да се боят. Това е недопустимо.
- На обсъждането се чуха мнения, че можем само да мечтаем за такава политкоректност, каквато има, да речем, в Англия.
- Вие всичко това ще го видите. Не случайно ви го разказвам. В България още не го усещате, но ще ви дойде на главата - трябва да сте предупредени.
- Вие сте против диктатурата на малцинствата?
- Диктатурата винаги е диктатура на малцинството. Ако е мнозинство, не му е необходимо да диктува. Това с политическата коректност е отвратително явление. Те използват въпросната политическа коректност много избирателно. Някакви от тях назначени малцинства се пазят и се ползват с преференции и привилегии, а други малцинства просто ги създават сами и ги натрапват по всякакъв начин.
Тези активисти, които уж защитават правата на малцинствата - хомосексуалистите, феминистките и др., изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. Ще ви дам пример със забраната за пушене.
- Защо пушещият човек е на мушката?
- Пушещите хора по правило са по-самостоятелни. Те вземат решение, което страхливият няма да приеме - да пуши, ако това е опасно. Това вече е част от самостоятелността, излизаш извън контрола. И точно на тези хора днешните властимащи искат да им съобщят: вие не сте ни необходими. Щом не приемате политическата коректност, няма да се съгласите и с всичко останало. Политическата коректност започна с пушенето. Помня как стана.
- Нали от всички страни ни тръбят колко е вредно пушенето?
- Аз съм физиолог. Мога да кажа кое доколко е достоверно. Направени са стотици научни разработки, които се опитват да докажат, че пушенето е вредно. Нито една не даде никакви данни. Една, която е направена по поръчка на тези хора и учените си изкривиха душата, защото и на тях им трябват грантове, написаха обтекаемо, че може би, възможно е всичко това да е вредно, макар да са нужни още изследвания.
Край! Повече изследвания не им трябваха. Получиха каквото им трябваше. Забраниха пушенето жестоко, абсолютно. Разоряват се хиляди собственици на ресторанти и барове. Обяснете ми каква е мотивацията на това нелегално Политбюро така да принуждава хората. Някак те разрушават нашия свят, и то съзнателно. Това са банда престъпници, трябва да се намери кой седи там, в Центъра, където се събира това Политбюро тайно и хвърля гранати към света.
- Каква е скритата цел?
- За тях това беше тест, отработваха технологията, как ще потръгне. Ето това са утопистите. По тази схема тръгна и истерията за глобалното затопляне. Фикция, няма никакво затопляне! Но схемата беше отработена.
- Каква им е мотивацията? Това не е свързано с вредата от пушенето?
- Още никой не е доказал вредата от пушенето. Ето, пишат на кутията с цигари: "Пушенето можеда причини болести на сърцето". Те пишат лъжи. По медицински статистики при пушещите хора по-често има заболявания на сърцето, рак на белите дробове, но по-рядко се разболяват от паркинсон, алцхаймер, бъбречни болести. Е, тогава напиши цялата статистика на кутията. Не, не го пишат. Върви нагла пропаганда. Всички медицински изследвания, които съм чел, не са доказали все още връзката между пушенето и рака.
Последната теория, четох я преди месец - че при пушенето се образува озон и той предизвиква рак на белите дробове, но това е теория, още не е доказана. Нищо не е доказано, а те пишат: пушенето убива.
- Как си го обяснявате?
- Те изпробват методи на принуда, това си е вид обработка, това е проверка за конформизъм. Ето това, което те сега натрапват и налагат в света, това е конформизъм.
Ще ви дам още един пример. В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.
Тази система, при която се стремят да увеличат техния брой, тук пръст мафията няма, това го прави държавата. Държавата се управлява от същите тези утописти. Нещата стигнаха до такава цензура, че в наши дни не би могъл да пише Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. “Венецианският търговец” е антисемитизъм. “Отело” - тук става въпрос за расизъм. “Укротяване на опърничавата” - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на “Ромео и Жулиета”, защото това било отвратително хетеросексуално шоу. Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство.
- Вие смятате, че някой въвежда политическата коректност, за да манипулира човечеството?
- Виждам, че някой си прави експеримент - с политическата коректност, с глобалното затопляне, което също е пълна измислица. Има слънчева активност. 99,9% от влиянието върху нашия климат се дължи на слънчевата активност. Човешкият фактор е нулев или близък до нулата. И всякакви ужаси за потопи и други подобни приказки са просто страшилки, плашат хората.
- На кого са нужни тези страшилки?
- Вижте какво предлагат те. Централна глобална регулирана икономика. Тези хора искат световно правителство. На тях им трябват глобални проблеми, защото глобалните проблеми се нуждаят от глобални решения, а за глобалните решения трябва глобално правителство. И те си ги измислят въпросните глобални проблеми, измъкват ги за ушите. Птичият грип например. От който за 3-4 години умряха 62-ма души. А те обявиха пандемия. Викове, шум, убиваха птици.
- Ето, сега предстои задължителна ваксинация за свинския грип. Китай вече я въведе.
- А от тази ваксина се разболяват повече, отколкото от самата болест. Ваксината е опасна, в зависимост от състоянието на имунната система много често предизвиква това заболяване, вместо да го блокира. Не си правете такава ваксина!
- Какви са предупрежденията на Буковски?
- На вас като страна ви трябва лустрация, трябва да скъсате с комунистическото минало, да го осъдите. Докато това го няма - не е възможно да отидете напред, всичко ще буксува, корупцията ще ви оплита. Евросъюзът е много злобна структура, която ще ви дърпа назад. Сега не го разбирате, не искам да споря, но започвате да разбирате, че ще ви дърпа надолу. В много страни вече разбраха - това е още един колхоз, още една комунална квартира. Хората не го разбират, но аз съм израснал в комунална квартира, отлично знам какво е. И не искам повече. Не може да има общи интереси в толкова различни страни като Гърция и Швеция. А единната валута е като онзи доктор, който определял средната температура в болницата - мъртвият труп е с 30 градуса, друг е с треска и има 42, значи средната е 36-37, всичко е нормално. Хора, научете се да мислите сами! Много е просто. Върви пропаганда, понякога много хитра, понякога нагла, връзват ви.
- Г-н Буковски, разкажете за психоболниците в Русия по време на комунистическия режим, макар да е писано немалко за тях, има нови поколения, които почти не знаят за това.
- Като система затварянето на инакомислещи и противници на комунистическия режим в СССР започна при Хрушчов - той в едно свое изказване беше отбелязал, че в СССР режимът на социализма няма врагове и тези, които се отнасят към него враждебно, са психически болни хора. Всъщност това беше директива и ето че аз хванах тази вълна, когато всички, арестувани по политически дела, бяха изпратени за прихиатрични експертизи. И всички ги признаха за невняеми. Така започна. Както се разбира, по идеологически съображения, доколкото на Хрушчов не му отърваше да прави масови репресии, той искаше да запази ореола си на освободител на политическите затворници.
От друга страна, той отлично разбираше, че без репресии режимът дълго няма да издържи. И ето че намери този изход. Системата, а и психиатрията не беше готова за такива действия. В този момент имаше общо 3 специализирани психиатрични болници - в Ленинград, Казан и в Смоленска област. Разликата беше в това, че в обикновена гражданска болница по политическо дело не можеш да попаднеш - там няма охрана, човек може да избяга, да предаде бележка... А от спецболница - там изпращаха с определение за невменямеост за много тежки престъпления - убийства, изнасилвания... и политическите. Системата не беше готова да поеме толкова много хора в психиатричните болници. Второ - диагностиката не беше разработена. Всичко това дойде по-късно, а в началото не знаеха как да го правят. И психиатрите основно ни поставяха диагноза: паранойно раздвоение на личността, тъй като това е двузначна формулировка, дори не става въпрос за психическо заболяване, а за психопатия. По-късно започнаха да използват изобретената от проф. Снежневски диагноза: бавно протичаща форма на шизофрения. Работата беше там, че има такава форма на шизофрения, която обикновено човек не забелязва, заобикалящият също не я забелязват, а ето че проф. Снежневски и неговата школа я виждат. Нещо повече - развитието на тази болест може да бъде бавно и дълго и може да не се проявят никакви симптоми. В началото тази диагноза за бавно протичащата шизофрения не беше призната от психиатрите, те смятаха за глупост тезата на Снежневски.
- Какъв вид репресии имаше в тези болници?
- Нека кажа какво представляваха тези спецболници. Те бяха някакъв хибрид между затвор и психиатрия. Режимът и охраната бяха като в затвор - охрана, решетки, вишки, часови, но надзирателите вътре ходеха в бели престилки, под които бяха с униформи на НКВД. Освен белезите на затворническия режим имаше още медицински сестри, лекари и санитари. Санитарите бяха от углавните (затворници за углавни престъпления), които излежаваха своите присъди в съседния до психоболницата лагер и работеха като обслужващ персонал в болницата. Те бяха най-злобният елемент, но от тях не можеш да се оплачеш - официално ти си невменяем, а те могат да те ограбят, бият и дори убият - каквото искат. А лекарите просто назначаваха лечение. Лечението по това време също не беше силно разработено. Имаха три-четири средства. Първото беше меназин - силно лекарство, от което може да спиш денонощия. Идеята беше, че човек, който е опасен, агресивен, може да се държи в състояние на наркоза. Въобще това беше не толкова лечение, а средство за контрол. Имаше хора, които държаха на този меназин с месеци, будеха ги само да ги нахранят и после пак изпадаха в сънно състояние. Второто средство, което прилагаха там, съвсем не беше терапевтично, а си беше средство за наказание и като такова се приемаше - наричаше се сулфазин. Това всъщност беше разтвор на сяра в прасковено масло. При вкарването му в мускула се предизвиква абцес - възпалителен процес, вдигаш 42 градуса температура, усещаш дива болка и не можеш да помръднеш. Това средство се употребяваше за наказание - например - ако рязко си отговорил или нещо друго си нарушил в режима. Беше си точно средство за наказание, а също и за ограничение. На онези, на които го прилагаха, после и не помисляха за нарушения. Имаше и едно трето средство - наричаха го укрутка - варварско средство, завиваха те от петите до мишниците в мокра материя и в това положение материалът изсъхваше на тялото, като се свиваше и това отново е дива болка, души те - идеята е да спрат агресивния, буйстващия "болен". Човек може да се задуши при тази "процедура". По принцип се полагаше медицинска сестра да присъства при тази процедура, ако човек започне да се задушава, да го отвият за малко, да си поеме въздух и пак да го завият. Но невинаги медицинската сестра беше там. И имаше и смъртни случаи при подобно лечение.
- По какъв начин се излизаше от тези психиатрични болници-затвори?
- За да се освободиш от това място, трябваше да минеш през медицинска комисия, която да констатира подобряване на състоянието ви. След като получите такова решение, отивате на съд, който може и да ви освободи. Ето такава беше системата. Подобни комисии обаче идваха веднъж на осем месеца, макар че процедурата трябваше да минава два пъти годишно. Средно по политическо обвинение човек изкарваше в такава болница 2-3 години. Аз бях в Ленинградската национална болница, тя и досега си е такава болница. В нея имаше около 1000 пациента, от тях около 100-150 човека бяха там по политически обвинения. Останалите бяха углавни - извършили тежки престъпления - убийци, насилници. Аз бях там година и девет месеца.
Изискването на комисията беше особено - те не даваха съгласие за изписване, ако човекът не си признае две неща: първо, да, той е извършил престъпление, и второ - че той е психически болен и е извършил това престъпление под влияние на болестта си.
На нас обаче ни провървя - свалиха Хрушчов. И новото началство реши, че трябва да ни освободят. После, по разкази на мои приятели и колеги, всичко това претърпя трансформации. Те разработиха и диагностиката, и "лечението". Появиха се достатъчно неприятни средства. Тези, които описах дотук, са неприятни, но нямаха толкова много странични ефекти. А после се появиха средства, които предизвикваха много сериозни странични ефекти. Например гала перидол, който предизвикваше Болестта на Паркинсон, имаше и други със странични ефекти - на сърцето и бъбреците... Свирепи средства. Прескочих ги.
После обаче развитието на психоболниците се увеличи, стигнаха до 12-13 заведения от този тип за целия СССР - за 20 години това е четирикратно увеличение.
- Написахте "Наръчник по психиатрия за инакомислещи".
- Да, но това беше много по-късно, когато бях в лагер, заедно с мой приятел, който беше психиатър по професия - Семьон Глузман, киевчанин, разговаряхме, разбрахме, че той познава едната страна, аз - другата, и можем да подготвим хората, като обясним добре за какво става дума. Така написахме "Наръчник по психиатрия за инакомислещи".
През 70-те години събрах много материали за репресиите в СССР, за тях тогава малко се знаеше, на Запад почти нищо, а и в Русия. Затова събрах този материал, изпратих го на западни психиатри от Световната психиатрична асоциация, с молба да разгледат това явления. Обърнах се към тяхната комисия по етика. Сред материалите, които успях да им изпратя, бяха заключения на комисията, която ни признаваше като психично болни, а те много често не бяха акуратно написани, видно ставаше, че това са диагнози по политически причини. Освен това успях да дам интервю за СиБиЕс на тази тема. Въпросът нашумя, излъчиха го в няколко страни. За това и бях арестуван за четвърти път с официално обвинение - клевета на съветската психиатрия. За което получих 12 г. затвор. Излежах 6. Размениха ме. За Луис Корвалан, генералния секретар на Чилийската комунистическа партия, който бе изпратен в затвора по времето на Пиночет.
Когато ме уговаряха да замина, ми предлагаха да отида в Израел, казваха ми - може би имаш роднини там, няма да проверяваме. Аз обаче отказах. Така през 1976 г. направо от Владимировския затвор ме качиха с белезници на самолета за Цюрих. А вътре бях аз, моето семейство и 12 агенти от КГБ.
Впоследствие кампанията, която започнахме, се оказа невероятно успешна въпреки нашите очаквания. Предизвикан беше много голям обществен отзвук. На Запад в почти всяка страна възникнаха групи от психиатри и непсихиатри, водещи кампания за осъждане на съветската психиатрия. В 1976 г. бях освободен, а през 1977 г. Световната асоциация на психиатрите направи конгрес в Хонолулу, когато официално беше осъдена съветската психиатрия. А през 1989 г. вече се готвеха да ги изключат, а те сами напуснаха. Така че победихме. Вече в края на 80-те години Горбачов и неговото обкръжение отлично разбираха, че няма да успеят да привлекат симпатиите на Запада и да го убедят в намеренията на перестройката, ако съветските войски не напуснат Афганистан, ако не освободят Сахаров и останалите политическите затворници и не променят психиатриите. Затова приеха и радикални промени в законодателството - през 1989 г. политическите преследвания в психиатрични заведения спряха. Нямаше ги много години. Появиха се отново при Путин преди няколко години - имаше 6-7 дела, по които ние разбрахме, че са решили да върнат тези методи. Достатъчно беше да започнем кампания против това - и вътре в Русия, и на Запад, те се изплашиха, пуснаха тези хора и до тези дни, да чукна на дърво, повече такива дела няма.
- Защо светът отказва да разбере комунизма?
- Що се отнася до Запада - трябва да го разделим на две части. Политически левите разбират много повече от останалите, те обаче мислят, че направлението е правилно, само че методите са груби, но идеологически се солидаризират, затова и не искат да го разобличават, за да не компрометират самата идея. В десния спектър политиците не разбират това явление, защото изобщо не могат да разберат как може да има идеологическа държава. По правило, в западните страни господства прагматизмът. Да им обясниш, че има държава, в която всеки детайл е направен съгласно учението на някакви немци от 19 век, това е ненормално, те не вярват в това, мислят си, че не може да бъде... Да им обясниш каква роля е играла идеологията в живота на съветската държава е много трудно. Много години опитвах да го направя и не успях. Тези, които са били в Русия, достатъчно бързо схващат основното, не детайлите, и започнаха да разбират. По принцип за левите това си е добра идея. А десните пък си мислят, че това е някаква разновидност на руското самодържавие - нещо като при Иван Грозни.
- Какъв е вашият анализ за демокрацията в държавата като България?
- Вие сте в самото начало. Всички страни от съветския лагер, макар и в различна степен, не успяха да скъсат със своето минало. Защо? Защото никой не направи чистка на номенклатурата. Номенклатурата плавно премина от съветско в постсъветско време и е на всички равнища на властта. И те организират тези мафии, корупцията, затова не можете да се отместите, да се придвижите напред, докато не се разплатите с миналото. Навсякъде е така - и в Полша, и в Чехия. Чехите, поляците опитаха да направят лустрация, но не успяха докрай. Затова демокрацията в нашите страни не се е установила. Ето в Русия е същото. В Средна Азия пък се установиха някакви феодални отношения. Тръгнаха назад нещата - реставрация на съветския строй чрез КГБ. Най-далече в демокрацията стигнаха в Прибалтика, най-много Естония - защото са малка държава, повлияна от Финландия. Даже в някогашната ГДР, ако се вгледате, също ще видите разлика, а минаха 20 години, а тя е и черна, и тъмна, и мръсна.
- И същата носталгия се наблюдава и при тях, както и в останалите държави от социалистическия лагер.
- Много е трудно да се преодолеят старите неща, трябват резки движения, а никой не се решава. Затова и заставаме извън времето. Машината не се движи.
Освен това вие се появихте в света в много неудобно време - това съвпадна с ерозията на западната демокрация. Ето, аз съм от 33 г. в Англия. Това, което е днес, абсолютно не прилича на онова, което беше преди 30 г. Тогава имаше демокрация, днес тя не работи.
- Защо?
- Тази форма на демокрация - представителната, съществува от 200 г. и си работи. Но днес много неща я променят - техниката например. Появи се телевизорът, много вредна вещ за демокрацията. Човек гледа не това което говори кандидатът, а как. Как изглежда, привлекателен ли е. Той може да е свиня, убиец, но ако е телегеничен, ще спечели. Освен това много се разви лобизмът, който оказва значително влияние върху крайния резултат. Лобизмът вече има прекалено голямо влиняие. Когато човек разбере, че му трябват 2000 гласа, за да спечели, лобистите му ги осигуряват. Получава се изкривяване на демокрацията, правят я неработеща. И страните от съветското пространство се появихте точно в този момент. И нямате какво да копирате. Това, което сега копирате, вече е порочна система, неработеща с всички тези политически коректности, лобиране. Тя и в Англия не работи вече - където демокрацията съществува от столетия, днес буксува.