„Газопроводът се построява за пореден път” – така би звучал легендарният шлагер на оркестър „Южен вятър”, който според градския фолклор любима песен на премиера Бойко Борисов, ако беше изпят в последните дни. „Южен полъх” пък се казваше групата на Орхан Мурад, за когото си спомнихме по повод злополучния опит на Слави Бинев да стане председател на парламентарната комисия по културата и медиите. Общото между Слави Бинев и „Южен поток”, освен музикалните (с извинение) асоциации, е само, че първият създаде необходимия информационен вятър, който отвя вниманието от някои съществени въпроси, свързани с потока.

Всичко започна с изявлението на Владимир Путин в Турция, че Русия спира работата по проекта, от което България ще загуби 400 милиона евро годишно. Всеизвестна е способността на руския президент да „прави заглавия” и в този случай успехът му беше безапелационен. За всеки случай той добави и загубения национален суверенитет на България (заради членството в ЕС), но 400-те милиона се оказаха достатъчни и на другото никой не обърна внимание.

А допълнението, че Русия ще построи нова тръба – през Турция, слага край на отколешната мечта на някои родни политици за България като енергиен център на Балканите. В този дух недвусмислено се изказа Георги Първанов, който като президент договори прословутия „Голям шлем” от трите мегапроекта „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и нефтопровода „Бургаз-Александруполис” – последният е отдавна погребан, а останалите два са в клинична смърт.

В тази ситуация, за пореден път, стана кристално ясно колко малко знаем относно действителното състояние на нещата. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова призна, че не е ясно какви са потенциалните загуби от транзитни такси по „Южен поток”, тъй като нищо конкретно не е било договорено. В крайна сметка, след събиране на цялата налична документация по проекта по нареждане на министър-председателя, става ясно следното: няма подписан  дългосрочен газотранспортен договор, няма и завършен финансов модел по проекта, т.е. няма как да коментираме ползите за страната от изграждането на газопровода. По различни изчисления, направени от български експерти, печалбата от транзитните такси би била около 50 милиона евро годишно, което е осем пъти по-малко от цитираната от Путин сума. Най-добре драмата с неродения Петко „загуби от такси” обобщи директорът на „Южен поток – България“: „Нищо не се губи. Нещо не се осъществява. Ти няма да получаваш такъв приход от дейност, която няма да реализираш“.  

Левицата не пропусна да се възползва от ситуацията, обвинявайки настоящото управление, че и ЕС, в предатество спрямо националните интереси. Румен Овчаров с искрена тъга в гласа пресмяташе загубите, като за благозвучие ги обръщаше в увеличение на пенсиите. А бившият енергиен министър в кабинета „Орешарски” Драгомир Стойнев, превъзбуден, като да е пил газ директно от тръбата, възкликна: „Загубихме цяло едно поколение заварчици и кофражисти”.

„В момента се подготвя зрял безпристрастен икономически анализ за проекта, тъй като финансовият модел, с който разполагаме в момента, не е цялата истина“, каза вицепремиерът Томислав Дончев. Защо въпросният „зрял и безпристрастен” анализ се подготвя 6 години след подписването на междуправителственото споразумение с Русия, защо тръбите вече са стоварени край Варна, след като не знаем „цялата истина”, защо трябваше Русия да заплаши със спиране на проекта, за да чуем това признание публично – все интересни, но засега неотговорени въпроси. По думите на Томислав Дончев по отношение на печалбата не трябва да сме големи оптимисти, а ползите по-скоро са свързани със строителството на газопровода, което ще донесе заетост за строителния бизнес, приходи от данъци и други постъпления. Именно последното беше използвано от правителството като аргумент да се обяви за спасяването на проекта. Една сложна, но петимно използвана по време на предизборната кампания дума – диверсификация – напълно е изпаднала от речника на политиците в последните дни. В този смисъл, независимо от телевизионните спорове и взаимните обвинения, управляващите и опозицията са обединени в желанието си проектът да бъде „спасен”, независимо продължаващата неясно дали и при какви условия България има полза от него. Защо? Или по-добре, кой?

От подписването на междуправителственото споразумение с Русия за „Южен поток” през 2008 г. досега са се сменили 6 правителства: на Тройната коалиция, с премиер Сергей Станишев, което именно подписа междуправителственото споразумение; на ГЕРБ, което подписа споразумението за създаването на общото дружество между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и "Газпром" за изграждане и експлоатация на газопровода; правителството на Орешарски, по време на което проектът се опита да влезе в ЕС през „задния вход” като заобиколи европейското законодателство и впоследствие работата по него беше спряна по искане на ЕК; два служебни кабинета; и сегашното правителство на ГЕРБ и партньори. За 6 години и 6 правителства въпросните анализи така и не са били направени, а целесъобразността на проекта и финансовите ползи така и не са били доказани, оказва се. Значи, няма някаква тайна, която да не знаем – просто няма нищо. Споровете около проекта вървяха по опорни точки на принципа левите са за, десните са против или поне не толкова за. През цялото това време политици и от ляво, и от дясно (включително Бойко Борисов), упорито наричаха „Южен поток” европейски проект, въпреки изричните и еднозначни уточнения на Европейската комисия, че проектът няма и не може да има подобен статут. „Между другото, моите български колеги винаги са казвали, че ще направят всичко, за да реализират „Южен поток”, защото това съотвества на техните национални интереси”, казва Владимир Путин в Анкара на 1 декември. Какво е „всичко”, което са обещавали българските „колеги” и на каква цена са обещавали да го направят, продължаваме да не знаем. Опитът за законодателната инвенция „морски газопровод”, направен от предишното управление, вероятно е елемент от това „всичко”, но едва ли е единственият.

А междувременно, официално уведомление за спирането на проекта все още няма. Няма и турски „Южен поток”, според енергийния министър на Турция Танер Йълдъз – подписано е единствено споразумение за обсъждане на възможността „Южен поток” да премине през Турция. Която се опитва да договори намаление на цената на руския газ и се възползва от всяка възможност. Няма и подкрепа на Брюксел за продължаването на проекта, както внушават някои изказвания – на срещата за „Южен поток” в Брюксел на 9 декември е договорено само заместник-председателя на ЕК по енергийния съюз Марош Шевчович да изясни ситуацията около руската позиция. Иначе позицията на ЕК и на страните-членки продължава да бъде, че проектът може да бъде построен само в съответствие с европейското законодателство, а междувременно трябва да се търсят алтернативи, които осигуряват диверсификация на газовите доставки. Посланието също е ясно – няма да се поддадем на шантаж.

Дали наистина става дума за шантаж, дали икономическата цена на проекта надвиши многократно политическите ползи, още повече на фона на икономическите и финансови проблеми на Русия и промените в европейския енергиен пазар, факт е, че последните събития в сагата „Южен поток” са част от много по-голяма, икономическа и геополитическа и пропагандна игра, в която България изглежда косвена жертва. И по някаква причина упорства да продължи да играе тази роля.  

В коментар, озаглавен „Турският гамбит на Москва: шах и мат с „Южен поток”, руският информационно-аналитичен портал с красноречивото име „Империя” подробно описва как Русия искала да построи газопровода с пари на учредителите на проекта, т.е.напълно безплатно за европейския потребител, но ЕС отказал да й даде пълни права върху собствената й тръба. „Парите ваши – идеите наши!”, иронично възкликва авторът и продължава: „Време е на другаря Бендер да му се постави паметник в Брюксел. Точно до „Пикаещото момченце” – още по-европейски символ. Можете ли да си представите подобен момумент на пикаещо дете насред Москва? И къде на културата ще й бъде по-добре? А?”

Така неочаквано потокът ни отнесе пак до културата. Културата като част от пропагандата. Русофили срещу русофоби, Достоевски срещу Гладуел и необятната славянска (православна) душа - колко много вятър в потока.