Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

БЪЛГАРСКОТО ПРЕЧИСТВАНЕ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Коста Радев

           Ето че се стигна дотам да отвори уста един посланик и да ни съобщи, че има гнили ябълки сред нас.

          Нищо ново. Нито за посланиците, нито за нас. Нито този посланик е първият, Само дето дипломатите, колкото и да са дипломатични, накрая се принуждават да ни кажат в прав текст – е, и с малко метафора – че у нас е гнилоч и мръсотия.

          Не че не го знаем. Всички го знаем, и още как. Някои го повтаряме откак се помним, други се правят, че не чуват, също оттогава. Само политиците, когато им дойде ред пак да яхнат българската кранта, неуморно повтарят, че предишните ездачи са оцапали всичко. После – обратното. А всички вкупом и единодушно псуваме управниците. И така отнине и довека, както се изразяват духовниците, когато искат да внушат, че каквото е било, тъй ще си е и нататък.

          Но едно е някъде да има гнили ябълки, съвсем друго е тоталната гнилоч и мръсотия.

          Защото на здравото дърво не гният ябълки. Те гният, когато дървото е заразено. И не са единични бройки, макар че добрият стопанин вижда първите болни плодове, изчиства дървото, окастря го и изчиства заразата докрай. Ако и това не помогне – отсича дървото, за да спаси градината.

            Това е единствено правилната реакция на факта с гнилите ябълки. И още нещо – да седнеш и малко да помислиш. Откъде идва загниването? Защото брадвата помага, но не лекува. Не предотвратява заразата. Не показва кой, как и кога я пренася.

          Въобще мисленето помага в много случаи. Колкото и на купища политици да не им се вярва.

          И ако помислиш – какво излиза?

          Да, вярно е – съдебната ни система е загнила. Десетките – а може би стотици – ненаказани убийства го доказват. Заради толкова провали тази система отдавна трябваше да бъде разпердушинена. Какво от туй, че комунистите си осигуриха недосегаемост? При добро желание всеки може стане досегаем. Достатъчно е всеки път, когато поредният  бандюга напусне триумфално съдебната зала, той да бъде посрещнат , заедно със съдебния състав, от двайсет-трийсет хиляди граждани. Достатъчно е когато  някой затлъстял съдия накупи имоти като латиноамерикански латифундист, пред вратите му да го чакат не няколкото пачавроидни платени журналистки, а сериозни разследващи екипи, решени да доведат работата си до истината. Достатъчно е адвокатите, възхищаващи се на отвратителните си клиенти, да бъдат обект на обществено презрение, наместо да обясняват какви професионалисти били и да заразяват младите юристи с противната си алчност. Ако все така няма обществен отпор, няма ли презрение и отвращение, гнилите ябълки ще бъдат раздрусани леко, някои ще паднат, на тяхно място ще загният други и след година-две някой следващ посланик ще ни напомни, а ние ще се плеснем пак по челата и всичко ще се повтори, потрети и подесети.

          Но само в съдилищата ли е така? Моля ви, посочете ми една сфера в живота ни, където не е гнилоч и мръсотия. Където не вилнеят долните, мръсните, корумпираните, лъжливите? И където всичките тези не са облечени, пременени, позлатени от власт? От най-жалката махала и по- големи градове, където властват турските бейове, та до висшите етажи – всичко смърди на  лъжа, кражби и гнилоч. От парламента – дестилатът на българската алчност, лъжа и безочие – мирише само на пари. Мръсни пари. Пари, предназначени за отбрани глутници, ръфащи вратовете си за плячката. Кой знае това? Всички. Кой си трае? Всички. Вкупом. Споделянето с приятели на маса не се брои. Там всички, както казваше Ботев, се зъбим на тирана. Масата е полето на българския героизъм. Махмурлукът пък предупреждава колко героизмът може да е болезнен.

          Всички скочиха срещу циганските погроми над лекари. Помислете само върху това съчетание – цигански погроми над лекари. Това е сривът на цивилизацията. Хиляди години еволюция се сгромолясват в България. Добре, всички скочиха, и правилно. А продължаваме да пъхаме жалките си парички в джобовете на сестрите, превърнали се в инкасаторки на чичо доктор. Кой не го е правил? Е, ако някому се е разминало, значи досега е нямал зор, късметлия такъв. Но ще му дойде редът; неумолими са законите на остаряването.  А най-наглите са си узаконили рекета – избор на екип. И клетият пациент се радва на демократичното си право на избор.

          Въобще демокрацията се оказа най-удобна и доходна за бандюгите.

          Къде, къде е чисто и почтено? При ошашавените учители ли? Дето не смеят да се скарат на училищния кретен, че тормози съучениците си? При търговците ли, дето не сварват да пълнят джобовете на безкрайната върволица прегладнели инспектори по всичко, от всякакви неизброими служби и агенции? При предприемачите, срещу които държавните чиновници са зинали като хилядоглави лами и никога няма да се наядат? При инвеститора ли, срещу които държавата е изградила непристъпна стена от сто /!/ агенции, предназначени единствено да пречат и спъват? Още с първата стъпка да си вадиш честно и почтено хляба, ти затъваш в калта и помията, а насреща ти зеят като човки на гладни гарджета бездънните уста на седемстотин и седемдесет хиляди /!/ държавни служители!

          За да се затъне толкова в помията, значи нещо е сбъркано преди, отдавна и тотално. Иначе няма обяснение. Значи съпротивителните сили на обществото, имунната му система, е дълбоко увредена. Защото всички мълчим. Търпим. Нехаем. Махнали сме с ръка. Кой от нас не е давал подкуп? И аз съм давал. При това на катаджия. А даже не съм шофьор. Всички сме грешни. Всички сме виновни. Мълчанието и търпението са робски добродетели. Те са втълпени от господарите на жалката рая. Всъщност всички ние донякъде сме като горките турци, дето треперят от местния ага и същевременно разчитат само на него. Не на себе си. Не на семейството, приятелите, селото; не. Знаете ли – няма по-въздействащи думи от „Вижте, царят е гол!”. Веднага след тях идва прозрението. Истината лъсва, блясва – и донася свобода. Да, другото име на истината е свобода. А другото име на свободата е щастие.

          Сега разбирате ли защо сме най-нещастната европейска нация? Защото сме загърбили истината.

          Издигнем ли истината за свое знаме, бързо ще постигнем очистването си. Защото блатото българско иска очистване. Безапелационно, дълбоко, осъзнато очистване. То трябва да започне от нас, от приятелите ни, от близките и колегите. То означава пълна непоносимост към крадци, лъжци, мошеници и всякаква такава паплач, независимо в каква тога е увита и какъв пост заема. Не е достатъчно да знаеш, че еди кой си е мръсник. Трябва да го казваш и доказваш. Истината е силата на слабите. Нека я използваме винаги, всякога и навсякъде. Преди години главно пророците имаха привилегията да разнасят истината. Сега тя е достъпна на всеки, тя е нашето оръжие. Само трябва да прескочим страха, унинието, неверието. И да пречистим – и себе си, и обществото, и държавата.

          А когато всеки се въоръжи – кой ще ни победи?   


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional