Свободата днес и тук 01 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ще има ли предсрочни избори през 2015 г.?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, http://kultura.bg

 

Теория на вероятностите или теория на конспирацията

Колко вероятно е едно политическо събитие? Ако шансът да се хвърли шестица със зар е 1/6, какъв е шансът ГЕРБ да спечели предсрочни парламентари избори с мнозинство? Дали е 1/8 (тъй като има 8 партии в парламента), или пък е 1/3 (тъй като ГЕРБ има около 1/3 от местата в НС)? Стратегиите на рационалните играчи понякога водят до тежки политически парадокси. Антъни Даунс – американски политически теоретик – е известен с т.нар. „парадокс на избирателя”. Според него, в една многомилионна демокрация е ирационално за нормалния избирател да отиде да гласува, тъй като индивидуалната полза, която ще извлече, е минимална и пренебрежима. Представете си, че ако вашата партия спечели изборите, заплатата ви ще се вдигне с 10000 лева годишно. Новогодишни празници са, може да си позволите такъв полет на фантазията. Вероятността точно вашият глас да реши изборите у нас е 1/4000000 (колкото са приблизително хората, които гласуват). Рационалната ви изгода от отиваването до избирателната секция в такъв случай е 10000 X 1/4000000 т.е. 1/400 лева. Това не е много. Всъщност е четвърт стотинка. Защо да ходите, тогава, особено ако смятате, че времето ви струва нещо? Хората, обаче, все пак отиват да гласуват.

Какво следва от този пaрадокс и дали той е действителен, ще обсъдим в друг текст – сега е по-спешно да се върнем към вероятностите за предсрочни избори през 2015 г. Те, изглежда, са единственият политически въпрос, който не можа да бъде изцяло поставен във фризера на общественото внимание от проточилите се замръзнали празници.

Предсрочни избори през 2015 г. могат да се случат по две причини:

1)      Първо, това може да стане инцидентно, поради а) сериозен провал на управлението или б) тежка вътрешно-коалиционна криза. И двата подсценария не могат да бъдат изключени, но те не са много вероятни. Макар сложно и тромаво, управленското мнозинство има потенциал да взема като цяло точни решения или поне такива, които да не доведат до остра криза. Справянето със ситуацията около КТБ, позицията за „Южен поток” са индикации, че може да се очаква позитивен резултат от кабинета „Борисов 2”. През 2015 г. от ключово значение ще бъдат стъпките в областта на съдебната система, енергетиката, здравната реформа, продължаването на финансовата стабилизация. Ако коалиционните партньори добросъвестно подходят към тези проблеми, няма причина да се предвижда драматичен провал. Коалицията ще може да разчита и на сериозна подкрепа от страна на ЕС и евроатлантическите партньори. По отношение на съдебната система ще има и значителна обществена подкрепа. Да, трудни решения ще трябва да се вземат в енергетиката и здравеопазването, но държавата има достатъчно ресурс да направи така, че цената от реформите да не се стовари върху социално слабите групи.

Ако вземем пък вътрешно-коалиционните напрежения, вярно е, че те съществуват и не могат да бъдат игнорирани. Но поне засега са се намирали решения – макар и в последния момент, а и след него – на кризисни ситуации. Пенсионното осигуряване ще е тест казус. Вярно е, че при него ГЕРБ произведе изстрел, с който се самонарани, но не фатално и ако престане вбъдеще с подобни експерименти, шансът да се самоосакати би бил минимален. В този смисъл, вероятността от инцидентно падане на правителство при добросъвестно участие на коалиционните партньори в управлението не би трябвало да е по-голям от 35%: не е пренебрежим, но все пак далеч по-вероятно е предсрочни парламентарни избори да няма.

2)      Така че, истинският въпрос е дали някой от партньорите няма интерес сам да предизвика извънредни избори, за да спечели самостоятелно мнозинство в НС. Едва ли РБ, ПФ и АБВ биха имали такава рискова стратегия – за тях е важно да докажат политическата си ефективност, да демострират, че са субект, на който дългосрочно може да се разчита. Така че, основният заподозрян тук е ГЕРБ и хипотетичните подсценарии са два.

Първо, избори две-в-едно заедно с местните на есен. За целта до юни месец вече ще трябва да е ясно, че коалицията „не работи” и че затова са „виновни” РБ и ПФ. Ако ГЕРБ възприеме тази стратегия, той ще може да разчита на сериозна подкрепа от ДПС и свързаната с него пропагандна машина, както и меката й периферия от преса, електронни сайтове и милиционеро-магистратски антураж. Тази пропагандна машина всъщност не е спирала да работи за подобен вариант, което показва, че той се подгрява и далеч не е изключен.

ГЕРБ сигурно знаят, обаче, че подобен вариант, свързан с провал на управлението, за който те уж „не са виновни”, е свръхрисков, до степен на илюзорност. Хората не са толкова наивни, че загубата на още една година с възможно утежнение на ситуацията в ключови сектори да може да им бъде „пакетирана” като успех на ГЕРБ и провал само за Реформаторите (да речем). Управлението е колективна отговорност и един драматичен неуспех неминуемо ще доведе и до сериозен срив на подкрепата за ГЕРБ на едни предсрочни избори. Най-малкото, в една такава ситуация ГЕРБ едва ли ще могат да разчитат на мнозинство в парламента. В този смисъл, този вариант де факто води или до възможност БСП и ДПС отново да управляват, или до смяна на управленския парньор за ГЕРБ с ДПС. И двете хипотези едва ли са приемливи дори от гледна точка на тяснопартийните интереси на Борисовата партия, ако тя се държи като рационалиен политически играч. Цената на загуба на доверие би била много сериозна, което прави този вариант като цяло малко вероятен – не повече от 30-35% шанс.

Другата опция е след успешно управление до есента ГЕРБ да разчита на много добър резултат на местните избори, след които да предизвика нови парламентарни избори, за да спечели самостоятелно мнозинство в НС. Сложен вариант, както и да го гледаме. За да проработи, трябва и коалицията с РБ да проработи, да започне да дава позитивни резултати. Да, в такъв случай би било много вероятно през есента ГЕРБ да спечели със сериозна преднина местните избори. Но ако коалицията дотогава се е доказала, РБ също ще могат да се надяват на един доста добър резултат на парламентарни избори. През октомври 2014 г. мнозина не гласуваха за реформаторите от страх, че това е нова формация, която може и да не влезе в парламента. Ако този страх е елиминиран, конкуренцията за десния вот може да стане доста по-интензивна. В този смисъл, отново гаранции за самостоятелно управление на Борисов няма и шансовете за такова не биха били големи. Самият той най-вероятно разбира, че неговият втори мандат е доста по-различен от първия: масовото одобрение и дори възхищение от неговата персона не са феномен, който може инженерно да се възпроизведе, каквато и пропагандна машина да се използва за целта. Два пъти в една река не се влиза. Така че, едва ли някой би дал повече от 40% шанс за мнозинство на ГЕРБ на евентуални предсрочни парламентарни избори след местните. Партньори отново ще са необходими и изборът отново ще е между РБ и ДПС. Ако тръгне на този рисков вариант, ГЕРБ де факто ще направи опит да прелегитимира ДПС като свой партньор. Въпросът, който всички си задават, е защо и на кого е необходимо това? Тъй като ДПС не е положило някакви усилия да се справи с наследството си от аферата КТБ-Пеевски, предколисни причини за подобни маневри на Борисов не могат да бъдат открити.

Анализът дотук показва, че при оценка на вероятностите предсрочни избори през 2015 г. са по-малко вероятни. Този анализ, обаче, е валиден при едно допускане: че става дума за сравнително стандартна политическа система, в която политиците максимизират участието си в управлението (да са преизбрани, да имат мнозинство и т.н.). Проблемът с нашата система е, че не е ясно доколко това допускане е валидно. Става ли дума за самостоятелни играчи или за зависими кукли на конци? Обществена подкрепа ли се максимизира или пък краткосрочни, но значителни рушвети и комисионни? Ако стане така, че 2015 г. протече не според рационалните очаквания за разпределение на вероятностите, ще имаме още един аргумент да се съмняваме, че имаме сравнително нормална политическа система. В този случай, може да се обърнете към многобройните астролози, душеведи, теоретици на конспирацията и професори под прикритие. В крайна сметка, това, че някой е параноик, не означава, че никой не го преследва.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional