Присъда: бавна смърт

Как "Норман Атлантик" се разследва за 5 дни, а "София-Кардам" за 5 години

Стефан Миланов

Гледах тази сутрин по телевизията нещо много тъжно – помощник-машиниста на влака София-Кардам. Този човек, който за мен е просто две имена – Георги Николов, определя състоянието си след онзи 28 февруари 2008 г. с прости две думи – бавна смърт. Получил нервен срив, вече не е в състояние да работи. Следователно не е в състояние да си покрива ипотеката, следователно не е в състояние да си гледа детето и семейството му се разпада. И това – на 33-годишна възраст.

Чух го как с прискърбие съобщи, че колегата му – другият машинист, починал преди 6 месеца и с това за него жертвите от влака ставали 10, а не 9.

Николов – осъденият на „бавна смърт“, не е сред осъдените, а е само свидетел по другото дело – официалното. От което, както знаем, отнесоха условни наказания шафнерът, началничката на влака и някакъв шеф от „Спални вагони“.

Надали има нормален човек, който с ръка на сърцето да смята, че машинистите са виновни за кошмар като този, който се случи. И за това, че ги качват на ковчези, произведени през хиляда деветстотин седемдесет и някоя си...  Да, имат избор – да седят на трудовата борса.

Другата истина е, че за 5 години след 2008 г. делото стигна до условните присъди на шафнера, и т.н. - да не ги изреждаме пак... И до „бавната смърт“ на Николов.

И още нещо прочетох днес: В понеделник се запали в движение един ферибот в морето между Гърция и Италия. Със сигурност и двете страни не са еталон за брилянтно правосъдие, със сигурност има и още нещо: на "Норман Атлантик" не е имало точно патриции, т.е. - могат да си пуснат разследването "покрай ушите"... Обаче чуйте това - в събота, 5 дни след това, има образувани дела срещу капитана на кораба, директора на корабостроителницата, двама членове на екипажа и двама представители на компанията собственик "Анек". 

Сега въпросът е – дали у нас само никому неизвестният помощник-машинист Николов е в състояние на бавна смърт, или и цялата държава?