Свободата днес и тук 24 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

В Европейския парламент режимът в Кремъл има най-много поддръжници в лицето на крайно левите и крайно десни формации

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Елизабет Броу, Newsweek, Faktor.bg

 През ноември миналата година посланикът на Русия в Берлин Владимир Гринин покани на среща представители на набиращата сила и популярност партия „Алтернатива за Германия”.

Според немската преса, по време на срещата Гринин ги „консултирал относно стратегията на партията им”.

Посолството на Русия в Германия отказа коментар на срещата, но един от участниците Кристиан Люти все пак проговаря пред медиите.

„Всичко започна с това, че „Билд” публикува съобщение за това, че Владимир Путин се опитва да влияе на „Алтернатива за Германия”, предлагайки и кредити, но ние не сме информирани за това”, казва Люти.

„По този повод се обадих на Гринин, който отказа да коментира съобщението, но предложи да се срещнем и ние обсъдихме нашите позиции по редица въпроси”.

И въпреки това, информациите за тази среща изненада много европейци.

Няколко месеца преди това Гринин се срещнал и с други представители на „Алтернатива за Германия”.

През есента на миналата година Първа чешко-руска банка отпусна кредит от 9,4 милиона евро на френската крайнодясна партия „Национален фронт”, а нейният лидер Марин льо Пен отиде в Москва, за да обсъжда политически въпроси с вицепремиера Дмитрий Рогозин и други високопоставени руски представители.

Кой решава чий пари миришат? Льо Пен се оправда с това, че всички френски и европейски банки са отказали кредит на „Националния фронт”.

Лидерът на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе също посети Русия в рамките на 

„мисия по укрепване на доверието”

По същото време, след посещение първо в Крим и след това в Москва лидерът на италианската крайнодясна „Северна лига” Матео Салвини високо оцени сигурността на московското метро и обяви, че „Русия иска да започне диалог”.

Партията „За по-добра Унгария”, която на изборите застана на трето място, също поддържа особено тесни връзки с Кремъл.

Неотдавна в своя реч, която лидерът на партия Габор Вона произнесе в Москва, той осъди САЩ, наричайки ги "уродливо отроче на Европа", а водещият съветник по проблемите на външната политика на партията Бела Ковач дори беше обвинен в шпионаж в полза на Русия от унгарската прокуратура.

Ковач е член на Европейският парламент, също както и още двама души от „За по-добра Унгария”, петима от „Северна лига”, четирима от „Алтернатива за германия”, трима от гръцката „Златна зора”, двама от ултрадясната „Шведски демократи”, един от белгийската „Фламандски интерес” и 23 от френския „Национален фронт”.

Освен тези убедени привърженици на Русия в Европейския парламент са представени и такива партии като полската „Нова десница” и британската ЮКИП на Найджъл Фарадж, които открито подкрепят Кремъл.

Русия всъщност никъде няма толкова видни приятели, както в законодателния орган на Евросъюза.

И макар, че 

интересът на Москва към радикалните партии

в Европа не е новина за никого, новина е стремително растящото им влияние.

„Една пета от членовете на ЕП принадлежат към радикални партии, които за извън европейския мейнстрийм”, казва Петер Креко, директор на Института за политически изследвания в Будапеща и автор на новия доклад за връзките на Русия с европейските радикали.

„Поддържайки тесни връзки с тези партии, Русия може да дестабилизира Европа отвътре, особено сега, когато те са представени в Европарламента и, в същото време,да легитимира совите действия”.

И дружбата на Русия с тези радикални партии излиза извън рамките на топлите думи. През пролетта на миналата година членове на ЕП и политици, основно от радикални партии заминаха за Крим, за да ”наблюдават” референдума за отделянето му и присъединяването към Русия.

Всички тези политици в един глас обявиха гласуването за „свободно и честно”.

По думите на Фабрицио Берто, който впоследствие беше обявен за персона нон грата в Укайна, вместо да критикува Русия, Западът трябва да започне диалог с нея.

Въпреки че ОССЕ, друга правозащитна и легалистка организация на ЕС обяви референдумът за незаконен и противоречащ на международното право общо 25 представители на различни крайно националистически и ксенофобски партии се обявиха за провеждането му и го обявиха за легитимен.

Хората, които живеят в Южна Украйна са руснаци и, когато видяха, че украинското правителство създава тесни връзки с ЕС те заявиха: Ние не искаме да бъдем като Гърция, предпочитаме да останем в Русия, казва в интервю Берто.

Една-пета съвсем не е мнозинство в ЕП, но набиращите тежест радикални партии започват постепенно да оказват влияние върху общественото мнение.

Когато през есента на миналата година Съветът на Европа поиска да изключи Русия представителите на партията „За по-добра Унгария” и „Левите” гласуваха против.

Може би тези партии изграждат отношения с Русия заради собствената си полза. По думите на Креко, в първоначалния етап от съществуването на „За по-добра Унгария”, когато не е разполагала със средства, Ковач насочил партията в проруска посока, осигурявайки по този начин финансирането й.

В други случаи „дружбата” се състои в идеологическа близост, доколкото и крайно-левите и крайно-десните партии се възхищават на путинова Русия и на политиката на руския президент.

Във всеки случай, такава дружба носи ползи и на двете страни.

Макар че, привържениците на Путин в Брюксел и Страсбург могат да повлияят на единството на Европа, в някои столици тяхната власт приема конкретни форми.

На национално ниво нещата не изглеждат много по-различно.

Българската крайнодясна партия „Атака”,

основана през 2005 година и на миналите избори получи 5% от гласовете на избирателите, обеща да свали правителството на страната, ако то подкрепи санкциите срещу Русия, а нейните лидери откровено декларират своята вярност към Москва.

„Атака” знае къде да се „прицели”: в социологическо проучване 22% от българските граждани се обявяват за встъпването на страната в Евразийския съюз на Путин, докато членството в ЕС е подкрепено от едва половината българи, макар че държавата е член на ЕС вече седма година.

Като се вземат предвид колективните жалби на крайнодесните срещу имигрантите от Източна Европа, интересът на една пета от българите към Евразийския съюз, може би не е чак толкова неочакван.

Сърбия, на която ЕС оказва достатъчно хладен прием, също се старае да получава подкрепа от Русия.

„Правителството на думи поддържа евроинтеграцията, тъй като това му позволява да остане на власт, но подготвя почвата за ново сближаване с Русия”, казва Елена Милич, директор на Центъра за евроатлантически изследования в Белград.

По време на своето посещение в Сърбия Путин обеща да подкрепи нейните претенции към Косово и му беше оказан прием като на източен владетел.

„Всъщност Социалистическата партия на Сърбия е на власт, защото руският енергиен гигант „Газпром” я постави там. Доколкото Русия ги доведе на власт, те са длъжни да отстояват интересите и”, казва Милич.

И доколкото европейската мечта за единство се оказа под заплаха, еклектичната стратегия на Русия в избора на приятели работи.

Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional