Кой кръг всъщност овладява ВКС

"Не беше избран кандидатът, който някой хареса, който някой посочваше – дали това не се случи? Дали нямаме не толкова загриженост за системата, за честността на системата, а това, че един или друг кандидат има едни или други - да ги нарека така, заинтересованости на тези, които сега застават в една или в друга позиция."

"Освен ако то (възражението срещу електронното гласуване - бел. авт.) е насочено към конюнктурни и прозрачни цели - да се обяви предварително за опорочен един вот, защото някой от кандидатите не е удобен на определени кръгове, които са основният двигател на поредица от изкуствени скандали."

Главният прокурор Сотир Цацаров пред "Нова телевизия" и в. "24 часа", 31 януари 2015

Не "някой", а над 1000 съдии в България. Но да, абсолютно точно - от загриженост за честността на системата.

Когато говори главният прокурор, думите не трябва да бъдат оставени да отлитат и да помагат на манипулацията. Гигантското промиване на мозъци, което е в ход - че съгласията и несъгласията, приветстването и оспорването на избора на председател на ВКС, извършен на 29 януари от ВСС, представлявали борба между две "лобита", понеже едното лоби искало да вземе властта от другото "лоби" - налага да заговорим по същество и за двете лобита. 

Ето кого клейми главният прокурор:

Зад Павлина Панова застанаха над 60 съдии от ВКС и трите софийски съдилища с имената си и  Съюзът на съдиите в България с публична позиция

Съюзът на съдиите в България е основан през 1997 и днешният му председател е шести поред - съдията от ВКС Борислав Белазелков. Списъкът от над 950 съдии, които членуват в ССБ, може да се види на сайта му. Всяко име може да бъде огледано и от медиите, и от главния прокурор. Поне по 10 писма годишно от името на ССБ сигнализират Висшия съдебен съвет (ВСС), Инспектората и Министерството на правосъдието - през всичките години, независимо кой партиен цвят е на власт и кой е главен прокурор, и това също се вижда на сайта: за проблеми със случайното разпределение на делата, за безпринципното командироване, чрез което председателите на съдилища си съграждат укрепленията от зависимости, за поръчковото правосъдие, за адекватно разследване на скандала "Красьо Черния", за нарушения, които увреждат престижа на съдебната власт. Не френският посланик през 2014, а съдии от Наказателното отделение на Софийския градски съд, членове на ССБ, още през 2009 г. биха тревога, че дела с голяма обществена значимост се падат на едни и същи съдии - същите, които бяха осветени едва този декември - Румяна Ченалова, Петя Крънчева...

Да видим другото лоби, заслужило респекта на главния прокурор:

Не изкуствени скандали, а скандални факти

Лозан Панов бе издигнат официално от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и четирима членове на ВСС от неговия кръг. (Ще припомня, че връщането на Панов в състезанието за председател на ВКС изненадващо беше обявено от Яне Янев - същият, когото премиерът Бойко Борисов назначи за свой съветник по проблемите на корупцията в деня на избора на Панов - тези факти може би се нуждаят от отделен анализ.)

Най-пресния факт за това лоби: На 22 януари на заседание на ВСС Георги Колев категорично се противопостави на проверка как се формират петчленните състави във ВАС, а 15 членове на съвета го подкрепиха. (Когато избраният председател на ВКС Лозан Панов говори за имиджовата криза на съдебната власт, би трябвало да коментира този забележителен факт - когато те предлага шеф с толкова дискредитиращо себе си и съда поведение във ВСС, е нормално да се притесни човек...)

По-стари факти за председателя на ВАС: През април 2013 пак той се противопостави на проверка на действието на софтуерната система "Лоучойс" в неговия съд, но проверката все пак се състоя и въпреки заключенията (още тогава), че системата не оставя следи при намеса, с решаваща воля на Колев подкрепящото него и главния прокурор мнозинство запази компрометирания софтуер.

Не към лошите "определени кръгове" (по Цацаров), а към заслужилите уважението на главния прокурор спада

другата съсловна организация на съдии - Българска съдийска асоциация (БСА), оглавявана от Богдана Желявска

която официално призова за мълчание в конкурса за председател на ВКС, да не бъде подкрепян никой, за да не се дели съдийската общност. Основана през 2006 г. с първи съпредседател Венета Марковска (злополучно номинирана за съдия в Конституционния съд), Желявска скоро сменя Марковска и до днес е несменяем председател, същевременно и несменяем зам.-председател на СГС, ценена от всички председатели на най-ключовия съд - и то какви председатели - и при Светлин Михайлов (за когото Константин Пенчев навремето каза, че първият му мандат бил провал, а втори би бил позор), и при Георги Колев (преди да се изкачи във ВАС), и при Владимира Янева.

Списъчния състав на БСА го няма на сайта на организацията, само паметливите сред нас помнят, че  учредителите бяха компрометирани председатели на съдилища, забъркани в емблематични корупционни скандали и търговия с влияние, някои впоследствие уволнени. Именно в БСА членуват съдиите, обвързани с лобиста Красьо Черния, с покупки на безценица на крайморски терени за свои крайно нуждаещи се дъщери и майки... В този именно съюз, естествено, са и председателят на СГС Янева, заместничката й Петя Крънчева, легендарната съдия Ченалова... На сайта им не се виждат техни писма със сигнали за нарушения, увреждащи престижа на съдебната власт.

БСА съществува като неформалния, но най-сериозен крепител на статуквото - създадена  за противодействие на онези от ССБ, които мътят водата на далаверата. Желявска бе овластена от Янева да разпределя делата на Търговското отделение на СГС вместо шефа на отделението. А как ги е разпределяла се пооткрехна завесата от министъра на правосъдието Христо Иванов и френския посланик, но съдържанието и хронологията на скандалните факти са в 17-годишната история на ССБ.

Това се те - двете лобита ("определени кръгове").

Миналия четвъртък

ВСС безпардонно игнорира съдийската подкрепа за Панова, зам.-председател на ВКС, и избра "прагматичния" кандидат на Георги Колев, идващ от неговия съд

Когато кадровият орган зачерква мнението на съдии - не един и двама, а близо 1000, без да посочи кои качества на избрания превъзхождат тези на конкурента, видими черно на бяло от нейното кадрово досие и атестационните й оценки, видими и от куража й за съпротива на посегателствата срещу съдийската независимост; и в същото време ВСС да твърди, че подкрепя стратегията за реформа, чийто фундамент е именно гарантиране на независимост на съда, е...

знак за най-дълбока прикритост на реалната мотивация

Но реалната мотивация изплува от натрапчивата повторяемост на непрозрачността и предизвестеността на най-ключовите избори досега:

Както остана скрито въз основа на какви качества през 2010 възпитаникът на Симеоновската школа Георги Колев, който не се е занимавал с административно правосъдие, стана шеф на ВАС, и с какви качества през 2011 Владимира Янева бе предпочетена пред конкурент с безупречна репутация (освен че и двамата бяха фаворити на Цветанов), така и сега остава непрозрачно издигането на Лозан Панов (освен че предложилият го Колев се е срещал с премиера Борисов - по информация на медиите).

Лозан Панов може да е прекрасен човек и съдия, но

стоят без отговор три ключови въпроса и те трябва да бъдат изяснени, преди да бъде подписан указът за назначаване:

- Защо две години ВСС, доминиран от кръга "Цацаров - Колев", отказваше най-упорито да промени правилата за избор с електронната система, критикувани и от юристи, и от медии, и от Европейската комисия?

- Кои качества на Панов убедиха мнозинството, като след 9 часа публично изслушване, въпроси и отговори се видя, поне от журналистите, че Павлина Панова е класа над него. (Разбиващото хрумване на Галина Карагьозова да сложи на масата (буквално!) справките от атестациите и кариерното израстване, 7-те критерия за сравняване, формулирани от Калин Калпакчиев, анализът на Камен Иванов... Техните изложения станаха образец за това какво означава действително обсъждане на кандидатури и ще останат в стенограмите като позитивен актив на този съвет.  Бих нарекла техните изложения принос в най-трънливата и поразена от субективизъм сфера - как да се дефинират обективни маркери за качество на кандидатите...)

- Какво е наложило Георги Колев да се допитва до премиера Борисов за кандидатура за председател на ВКС (докато не бъде опровергано, че среща е имало, или докато не бъде огласена темата на срещата,  ще я коментираме според най-логичната хипотеза).

Именно заради жилавата традиция на задкулисните спазарявания днес виждаме

търговското отделение на СГС като корупционен мол, а ВАС - борса за "листване" на власт

Обаче именно шефът на ВАС издига кандидат за председател на другия върховен съд. Така едно и също лоби (описаното горе) ще овладее и третият най-важен съд (ВКС), последната инстанция, която може да спасява законността -

подобен триумф в съдебната история едва ли е имало

А реформата на съдебната власт ще се прави от тези, заради които тя стана асболютно наложителна. Тези са мръсните тайни на договарянето в мрака, изнудването и надхитрянето и тези хора ще се опитват да ни представят действията си за реформа.

Защо е така ли?

Съмнителното откъм законност срутване на Корпоративна търговска банка (както и съмнителното й израстване) превърна КТБ в незаобиколим фактор, с който шефовете на ВАС и СГС търгуват правомощия и изкупват спасение.

Там - във ВАС и СГС - ще потъне мистерията за дупката от близо 4 милиарда лева и ще ни обявят такава истина, каквато отърва на Корпорацията - минават и отминават избори, сменят се правителства, Кропорацията остава. Делото за лиценза на банката е при Георги Колев (не казвам "при съдиите" предвид табуто  за формирането на съставите във ВАС - виж по-горе), а делото за несъстоятелността е при Владимира Янева в СГС. (Остава последният рубеж - ВКС...)

А главният прокурор клейми "определени кръгове"...

Към "определени кръгове" според него сигурно спадат и 16-те съдебни журналисти от най-различни медии, включително и национални, които преди избора написахме на президента три въпроса с акцент - ще направи ли държавният глава оценка на прозрачността по издигането и осъществяване на избора при съществуващите правила, преди да легитимира избора.

Докато ние, "определени кръгове", пишехме за пирамидата КТБ, фаворити на главния прокурор за председатели на съдилища (Ванухи Аракелян) получаваха смайващо облекчени кредити със специален гратисен период от Цветан Василев, а доверените му подчинени прокурори се снабдяваха със златни карти. Когато едното име (Василев) изпадна от емблемата и най-вече когато Корпорацията започна отново да напада слезлия от власт Борисов - това прокуратурата няма ли да го коментира? -  прокурорите възобновяваха делата срещу него и вадеха тефтерите с прословутите инициали; щом Пеевски спираше да напада Борисов, прокуратурата прекратяваше делата и инициалите изчезваха...

Какъв по-ясен знак за корпоративно-съдебно-политико-икономическия възли, които трябва да бъдат разсечени, за да се осигури независим съд и върховенство на закона.

А президентът? 

При президента Росен Плевнелиев лежи писмо от Съюза на съдиите и пет НПО с призив да се проведат публични консултации, преди държавният глава да подпише или откаже указа за назначаване на Лозан Панов. Втори ден той мълчи за това писмо.

Мълчанието му и действието да подпише или не назначаването на Панов, както и как ще го мотивира, ще покажат коя съдебна реформа подкрепя държавният глава - симулацията и подмяната от крепителите на статуквото или радикалните мерки, нужни, за да се разбие моделът, създал съществуващите обвързаности и зависимости.

Защото мрежата, в която са заплетени съдебните върхове и корпоративно-политическата власт, вместо да изтънява след година протести, става от все по-яки въжета. И вече е наивно да се вярва, че политическата власт - от всичките й цветове, ще ги разсече - тя е само брънка от огромния възел обвързаности, гузности и страхове с все по-изявен корпоративно-криминален характер.

И само правосъдният министър посмя през последните дни да обобщи железните непреходни навици на висшата съдебна номенклатура ("Периодично мнозинството във Висшия съдебен съвет произвежда сигнали, от които човек добива усещането, че Брежнев още някъде дрънчи с медалите из коридорите на съдебната власт", коментира Христо Иванов).  

Ако има надежда за изход, тя е и в онези магистрати, които имат куража с имената си да назовават явленията и лицата с истинските им имена.

За разлика от главния прокурор, който говори със заклинания и намеци, но не смее да назове "лошите".

"Един или друг"... "едни или други"... "някой"... "определени кръгове"... Какво ли ни казва облеченият в най-голямата  власт човек в държавата? Дали пък не ни плаши?