Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
„Руската империя срещу България” с автор Янко Гочев е книга в три части. В началото й открих потвърждение на неща, които знаех, но научих и нови. Струва си да се прочетат и трите книги. Накратко ще систематизирам факти от началото на първата част.
Апетитът на Русия за Балканите намира шанс след краха на Византия пред османските турци през 1453. След него първата се вживява в ролята на наследник на Византия – част от Римската империя. Монахът Филотей прогласява, че Москва е източник на „истинската вяра”. Той казва, че два Рима са паднали вече и че третият Рим е Москва. А четвърти няма да има.
В Москва възприемат падането на Византия като възмездие заради готовността й да сключи уния с папата през 1439. Готовността на Калоян за същото около два века по-рано също не дава резултат. Което за България е жалко с оглед на бъдещето.
След 1453 в Русия, възприела себе си за духовен и дипломатически наследник на Византия, се утвърждава убеждението за единствената „правилна” вяра – т.е. православието. В цел за нея се превръщат „Проливите (Босфора и Дарданелите) и Цариград (Константинопол)”.
Ето какво пише Янко Гочев: „Така религиозният православен егоцентризъм утвърждава идеята за месианската мисия на руските царе, държава, народ. Месианството, прикрито в идеята „Москва – трети Рим”, ще оправдава и обосновава векове наред руската агресия на Балканите.”
В потвърждение на това звучи твърдението на руския панславист и публицист от онова време Михаил Катков: „Руският цар е повече от потомък на своите предци; той е наследник на Цезарите на Източен Рим, на строителите на Църквата и нейните събори, които установиха самото верую на християнската вяра. С падането на Византия се вдигна Москва и започна величието на Русия.”
Благовиден предлог за освобождаване на Балканите е открит.
Левски не е работил за подобно „освобождение” като през 1878. Освобождение, след което освободителят да се държи като ментор с освободения. С непрекъснато старание да го подчинява на волята си и да го лишава от неговата собствена воля. Осведомил ли е освободителят българите, че Санстефанският договор е предварителен и че границите с етническо българско население съвсем скоро ще бъдат прекроени.
Озовали се в различни държави, българите са изненадани и съкрушени, че Великите сили ревизират делото на освободителката им. Така ни учеха в часовете по история и сигурно продължават. Дали е била изненадана обаче Русия, която подписва договора в Сан Стефано. Да повторим – предварителен договор, който предстои да бъде променен съвсем скоро. В него България се връща на световната карта като руски протекторат. Ясно е, че ще бъде разпокъсана, но не и за българите. Но освободителят все пак стъпва на българска земя, макар и Берлинският договор да ограничава тази стъпка в Княжество България.
Какви българи са тези, които игнорират неоспорими факти, и чието русофилство ни най-малко не се влияе от тях.
Фактите:
Русия се обявява против Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дали тя предприема война с Турция, за да постигне и отстоява Санстефанска България заради черните ни „славянски” очи, или просто да има повод да стъпи - ако не в сърцето на полуострова, то поне на слънчевия му сплит, откъдето да има плацдарм за следващи ходове.
Подтиква Сърбия да ни нападне след това Съединение. Възможно ли е било нещо друго, освен скъсване на дипломатическите отношения през 1886, когато интересите на империята са в явно противоречие с българския национален интерес. Било е възможно с министър-председател като Стамболов, който плаща с живота си.
Русия не одобрява обявяването на българската национална независимост на 22 септември 1908.
Допринася за първата национална катастрофа на България през 1913. По това време влиянието на русофилството се свива по обясними причини.
През 1915 ни обявява война и с кораби бомбардира Варна и Балчик.
През 1916 Русия напада войската ни, която се бие да освободи Добруджа, и претърпява поражение от нея. Трети март 1918 е денят, в който Русия капитулира пред България по силата на Бресткия мирен договор. Според Янко Гочев тази дата бележи истинското освобождение на България.
През 1923 активира местната си агентура да обяви въстание.
През 1925 я вдъхновява за бомбения атентат в църквата „Свети Крал”, в който загиват повече български офицери, отколкото във всички войни за национално обединение.
Но за русофилите стремежът за постигане на националния идеал – обединяване на земите с етнически българи, е израз на великобългарски шовинизъм.
Последствията от септември 1944 усещаме и до днес.
Защо ли българските русофили почитат, споменават, честват Левски, Стамболов или Захари Стоянов или кичат стените си с техни портрети. Да не би да забравят как Левски пише на Каравелов, че ще резне кунките – неговите и на Ботев, ако действително имат намерения да доведат казашкия ботуш в Българско. Дали „вината” на Стамболов, че отстоява българския национален интерес пред освободителката, не се компенсира с убийството му все пак. Да не би да забравят извода на Захари, че „лошо нещо бил московлукът”.
Защо ли не обявят тримата за русофоби и национални предатели. Вместо това предпочетоха и предпочитат да спестяват в учебните програми и по принцип изстраданото мнение на тримата за Русия и да ги представят избирателно, а не цялостно.
Споделям мнението, че и в миналото, и сега, делението не е било на русофили и русофоби, а на русофили и патриоти.
Но не като руските патриоти от български произход, които на всеки 19 февруари са пред паметника на Левски.
Естествено ли е съгласието на играещ бридж да е винаги „mort” и да предоставя всеки път на партньора си да играе с неговите карти. А понякога дори да не знае с какви карти разполага – справка: мораториума върху проучването за шистов газ у нас. Защото, ако не си „mort”, партньорът се обижда.
Вчера беше Крим. Днес е Източна Украйна.
Кто следует.
Ислямска държава май иска да овладее Либия, откъдето да пропълзи в Южна Италия.
Ако продължава така, някои от нас може и да успеят да видят къде точно в Европа ще се срещнат Ислямска и Православна държава.