Насилието в Украйна се разраства въпреки примирието – сепаратистите се насочиха към Мариупол

Киев поиска в Източна Украйна да бъде поканена миротворческа мисия на ООН или Европейския съюз, докато проруските сепаратисти засилват офанзивата си и след като превзеха ключовия железопътен възел Дебалцево, вече атакуват пристанището Мариупол.

Лидерите на Франция, Германия, Украйна и Русия потвърдиха в телефонен разговор, че ще продължат усилията за прилагане на споразумението от 12 февруари за спиране на огъня в Украйна, но надеждата за мир все повече намалява.

Предстои представители на ОССЕ да се срещнат с враждуващите страни в опит да постигнат прилагане на всички мерки за спиране на насилието, което е взело през последните дни десетки жертви.  Договореното примирие предвижда прекратяване на огъня на абсолютно всички фронтове, изтегляне на тежките оръжия, безпрепятствен и безопасен достъп за наблюдателите от ОССЕ и ускоряване на процеса на освобождавене на пленниците.

Според френски дипломатически източник, цитиран от в. "Либерасион", е възможно в близките дни в Париж да се проведе среща за Украйна.

Русия против разполагането на "сини каски" в Донбас

Съветът за национална сигурност на Украйна (СНБО) одобри искането на президента Петро Порошенко в страната да бъде поканена миротворческа мисия на ООН, като се очаква решението да бъде подкрепено и от парламента, но Русия в аванс го отхвърли.

"Бе прието решение за отправяне на молба към ООН и ЕС за разполагане в Украйна на операция за поддържане на мира /и/ сигурността", съобщи секретарят на СНСО Олександър Турчинов.

По думите му миротворческият контингент трябва да се разположи не само по демаркационната линия в зоната на конфликта, но и по протежение на неконтролираната от властта част от границата с Руската федерация. Съветът е утвърдил и план за провеждане на многонационални военни учения през 2015 г. Турчинов уточни, че се планира в тях да участват "страните от НАТО и стратегически партньори на Украйна".

Според Киев разполагането на миротворците ще позволи да се фиксират и локализират нарушенията на спирането на огъня.

Москва даде ясен знак обаче, че ще се противопостави на това искане и ще използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН.

"Плановете на Киев пораждат съмнения, че се опитва да "развали споразуменията от Минск", заяви постоянният представител на Руската федерация в ООН Виталий Чуркин, цитиран от ТАСС.

"Споразуменията в Минск току-що бяха постигнати. Според тези договорености в Донецката и Луганската народна република могат да си създадат своя милиция, а наблюдението на демилитаризираната зона ще се осъществява от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа", посочи дипломатът.

По думите на Чуркин сега трябва да се изтеглят въоръженията, а не да се предприемат нови инициативи.

"А когато вместо да се направи това, което бе договорено, започват да се задвижват някакви схеми, то това на първо място поражда съмнение, че искат да развалят споразуменията от Минск", добави той.

Проруските сепаратисти продължават настъплението

Въпреки влязлото в сила примирие боевете в Източна Украйна продължиха. Бойците на провъзгласената от проруските сепаратисти в Източна Украйна Донецка народна република (ДНР) са превзели през последното денонощие три населени пункта, каза техен представител, цитиран ТАСС.

Говорителят на министерството на отбраната на ДНР Едуард Басурин съобщи, че са превзети Могила Острая, Савеловка и Булавино, южно от град Дебалцево. Силите на Киев са дали 40 убити и 50 ранени, и са загубили 10 единици бойна техника.

Най-малко 90 украински военни са пленени, а най-малко 82 се водят за изчезнали в Дебалцево, гласи равносметката на украинската армия. Украинското министерство на отбраната посочи, че 13 украински военни са убити, а 157 - ранени при вчерашното изтегляне на правителствените сили от стратегическия източноукраински град.

Киев вече изтегли хиляди свои военнослужещи, обкръжени от бунтовниците в град Дебалцево.

Сепаратистите предприеха масиран щурм на невралгичния железопътен възел въпреки споразумението за прекратяване на огъня, договорено миналата седмица.

Проруски сепаратисти предприеха минометна атака и срещу правителствени позиции край Мариупол и струпват войски там. Това съобщи по телефона за Ройтерс говорител на местното командване на армията.

"В момента има минометни атаки срещу село Широкине", каза говорителят. Селото е на около 30 км източно от Мариупол, също на брега на Азовско море.

Според представителя на военните засега бунтовниците не опитват да превземат позициите на правителствените сили, но докарват подкрепления, съобщи Ройтерс.

Ще спре ли Путин?

Владимир Путин получи това, което искаше, коментира британският в. "Гардиън" по повод поражението на украинските войски при Дебалцево. Киев може да го нарича "планирано отстъпление", ако ще се чувства по-добре от това, но светът, който наблюдава, ще се съгласи с руския президент, че изтеглянето под огън на украинските сили от стратегическия пункт Дебалцево, е значителна победа на въоръжените от Москва сепаратисти, отбелязва вестникът. Критичният въпрос сега е: Ще бъде ли това достатъчно за Путин, или той и бунтовниците ще се опитат да развият успеха си и да разширят територията под свой контрол, пита авторът, посочвайки, че сраженията не престават, въпреки примирието от миналия уикенд.

Украинската армия е в отстъпление, президентът Петро Порошенко понесе политически рани, след като направи големи отстъпки, за да постигне мирното споразумение Минск-2 миналата седмица, а западните съюзници на Киев са разделени и обзети от ялова ярост, не знаейки какво да правят. Всичко това може да накара Путин да продължи настъплението, докато реши кога да спре.

Сепаратистите не крият амбицията си да оформят едно жизнеспособно, самостоятелно териториално образувание, включващо трите източноукраински области - Донецка, Луганска и Харковска, което с течение на времето може да се превърне в независима страна. Москва може да предпочете един автономен район вътре в Украйна, който да им служи като залог - пореден т.нар. замразен конфликт.

Но ако Путин и бунтовниците продължават да нарушават примирието или ненаситно да предявяват претенции, те вероятно ще се сблъскат с много по-силен и ескалиращ американски отговор, отбелязва авторът на "Гардиън". Досега Барак Обама и НАТО избягваха военно ангажиране в конфликта, частично поради опитите на германския канцлер Ангела Меркел да посредничи за уреждането му. Но при непрестанните призиви на Киев за западни оръжия и помощи и нестихващия бяс на руските протежета, тази сдържаност може да не трае дълго.

Авторът посочва последните предупредителни изявления на държавния секретар Джон Кери, на президента Барак Обама и вицепрезидента Джо Байдън, както и на британския премиер Дейвид Камерън.

Въпреки, че САЩ и Великобритания изглежда се готвят за по-голяма конфронтация, европейците все още таят отчаяни надежди, че Дебалцево ще отбележи не фактическия край на примирието, а неговото начало, което да съживи споразумението Минск-2, и се опитват да се концентрират върху следващите стъпки за реализирането му - изтеглянето на тежките оръжия от двете страни и създаването на буферна демилитаризирана зона.

Този подход може да се окаже смел и последователен или глупав и наивен, пише "Гардиън". Путин знае, че страните от ЕС по всякакъв начин ще се стремят да избягват въоръжена конфронтация, а и са разделени по въпроса за по-строги санкции.

Като всички грубияни, той ненавижда слабостта и може би вижда именно това във френско-германските опити да не се прекъсват преговорите. Той може да реши да съхрани придобивките си и да каже "стоп". Може обаче и да се изкуши да се възползва от късмета си и да заграби повече територии.

От своя страна, американците (и техните британски подгласници) бързо изчерпват търпението си. Меркел и Оланд, които предлагат само половинчати решения, са в "небрано лозе" както никога досега. Те могат да се окажат единствените двама души, които делят Европа от една по-голяма война, заключава авторът на "Гардиън", цитиран от БТА.