Из ония дни шефът на Комисията по обществен ред и сигурност в НС Атанас Атанасов обяви, че цялата информация, източена през операция "Червей", е притежание на "сарайско-библиотекарската групировка". Същите подозрения (или констатации) изказа и Татяна Дончева. Та от bTV се поразровили по тоя повод и открили, че шефът на ДАНС Владимир Писанчев написанчил докторска дисертация. И я защитил в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ), ръководен от големия учен от школата на „Мултигруп” Стоян Денчев, професор. Рецензент на написанченото бил Цветлин Йовчев, който под личното научно ръководство на библиотечният корифей Денчев също наскоро бил защитил дисертация във въпросния университет. Ама въпросен да видиш…
Защитата била при закрити врати в ДАНС, а научният труд е засекретен. Казват, че и дисертантът нямал право да го прочете вече. Дори напротив, бил длъжен веднага да го забрави. Защото за написанчването била използвана класифицирана информация. Което по закон е забранено, де… Значи и рецензентът е длъжен веднага да забрави какво е прочел, също и уважаемото научно жури. Широката, пък и тясната, общественост има достъп само до заглавието – някакви аспекти на сигурността на класифицираната информация, обаче не си дадох зор да го запомням. Важен е резултатът. А резултатът се казва д-р Писанчев!
Оказва се, че дисертации в УБИТ са написанчили и други видни милиционери, като Константин Казаков (шеф на ДАНС 2011-2013). И други лица: Цвета Маркова - бивш шеф на ДКСИ), Орхан Исмаилов (бивш зам.-шеф на комисията по досиетата и настоящ зам.-министър на отбраната) и т.н. Тъй че не е нелогично да се допусне, че наистина съществува кръг "Библиотекарите". Но, според нас, той е научен кръг, нещо като кръга „Мисъл” на д-р Кръстев навремето, само че ръководен от д-р Иванов.
Само за протокола да кажем, че проф. д-р Димитър Иванов, известен повече като Митьо Гестапото, последният шеф на 6-ти отдел на VI-то управление на ДС, демек политическата полиция, е председател на общото събрание на УБИТ. По силата на посочените биографични причини някои автори (като нас например), смятат Гестапото за един от истинските бащи на българската демокрация.
Гестапото започна да подготвя прехода си от политическата полиция към науката още преди Десети ноември. Написа книга и дисертация за Стамболов, но за това да му бере греха проф. Пантев… После направи някакъв институт за лидерството на името на Стамболов и почна да раздава награди. А, както е казал Наполеон, дайте ми достатъчно награди (ордени) и ще спечеля всяка война… И библиотекарите раздаваха, не се скъпяха.
Дадоха и на премиера Борисов - „почетен знак „Стефан Стамболов” за принос към българската държавност”… То към него момент принос още нямаше, но не пречи... А ректорът Денчев го титулуваше "Негово превъзходителство"… И „приносите” не закъсняха. През септември 2010 г. по предложение на правителството „Борисов” Училището по библиотекознание се превърна в Университет по библиотекознание. Но, както се казва, всички обичаха ченгетата и всички даваха. Още с идването си на власт кабинетът „Орешарски” предостави безвъзмездно на УБИТ три имота с обща площ 2.5 дка и две сгради в с. Стойките, близо до Пампорово, за изграждане на Младежки изследователски център… Нямаше как, половината правителство беше свързано с УБИТ: министърката на МОСВ Искра Михайлова беше преподавател в УБИТ, шарматната Мариана Георгиева също четеше лекции по езикова култура и политическа лингвистика, шефът на МВР също лектор и докторант… Ченгетата раздаваха измислени грамоти и бутафорни титли, а получаваха реални материални блага. Е, не всичко е любов. От едно писмото на близката сътрудничка на д-р Иванов Светлана Шаренкова до Кирил Добрев разбрахме, че със Сергей Станишев и жена му Моника лесно се търгувало…
Пропуснах да напомня, че и проф. Денчев е свързан със службите. През 2012 г. комисията съобщи, че е бил агент на II ГУ, Първи отдел, под псевдонима Симеонов.
В демокрацията Денчев-Симеонов влиза с летящ старт: съветник в правителството на Димитър Попов, началник на отдел в кабинета на Филип Димитров, главен секретар в правителството на Любен Беров. За кратко посланик във Финландия, депутат в 37-ото НС от листата на ДПС, зам.-председател на ПГ на ДПС. После става вицепрезидент на мрачната корпорация "Мултигруп", а от 2002 г. е ректор на УБИТ.
Стига за тях. Малко за нас. Акад. Антон Дончев, когато му връчваха наградата на институт „Стефан Стамболов”, каза: «Конституцията на Европа съдържа "Харта на основните права на съюза". Дял първи на правата, преди свободите, преди равенството и солидарността, носи името "Достойнство". Защо? Защото достойнството е гръбнакът на духовния скелет на всяка личност и на всяка общност, особено на общността, наречена народ. То, достойнството, държи личността и народа изправени, само с достойнство главите могат да се вдигнат и очите да потърсят пътя...»
Големи думи! Красиви! Но за съжаление без личностно покритие. И бай Дончев разбира опазването на достойнството като нещо, което се отнася само за другите… Защото, както казах, институт „Стефан Стамболов” е създаден и се ръководи от Митьо Гестапото. Един отказ на акад. Дончев да приеме награда от точно тези ръце щеше да бъде добър пример за достойнство на дело, не само на думи. Но той пропусна да ни го даде… Не го упреквам. Животът е суров и куров, дет’ викат в Пазарджик. Трудно му се връзват краищата. Народът простее и не купува книги, па били те и от автора на «Време разделно»... Съжалявам, че се налага да спомена и починалия наскоро президент Желев, но моето вярване е, че за мъртвите или истината, или нищо... Та и дисидентът Желю Желев не върна наградата! Омбудсманът Гиньо Ганев също не я върна. Акад. Юхновски, шеф на БАН, също не я върна... Най-после, големият антикомунист и демократ Бойко Борисов не я върна! А президентът Първанов пееше с Гестапото "Хубава си, моя горо" на церемониите... Ама то за него е нормално, той беше обърнал президентството на явочна квартира...
Сигурно се питате, няма как да не се питате, защо ни се случи всичко това. Ние като народ може друго да не сме, ама сме любознателни... Ще го обясня простичко с любим виц. Една госпожа съдела един, че я изнасилил на морето. И като я пита съдията кога станало това, рекла: "През цялото лято." Та искам да кажа, че не беше акт, а процес. През всичките тези 25 години. И стана така, че обществото ни прикова на позорния стълб агенти и доносници, а този, който ги е правел доносници, днес е видна обществена фигура, издател и главен редактор на вестник «Земя», шеф на частен институт за лидерството, председател на общото събрание на университет, професор, доктор, виден деятел на комунистическата, извинете, социалистическата партия... Чак се учудвам как Гоце пропусна да го награди със «Стара планина». На агент Бор даде, а на началника му не… Да не пропуснем и още нещо важно: заедно с Шаренкова д-р Иванов издава от 17 г. вестник „Русия днес - Россия сегодня”, който наскоро беше отличен с Държавна премия на правителството на Руската федерация. Първата чуждестранна медия с такава награда! В постановлението, подписано от премиера Медведев, се изтъква, че „наградата се присъжда за голям принос в популяризирането на руския език и руската култура в чужбина”.
И колчем се изнесе поредната порция агенти, тъпаците от телевизиите викат д-р Иванов да коментира жертвите си!
Та казвам, че достойнството никой не ни го е взел, просто сме си го загубили. И не знам откъде да почнем да си го връщаме… Може би първо трябва да се опомним, да си върнем краткосрочната памет. Да си припомним кой кой е и какво му дължим. А не да продължаваме да гледаме безучастно как бивши мръсници раздават морал от телевизора и вестникарските страници. Извинете за грешката, няма бивш мръсник.
В една от хилядите си телевизионни изяви Гестапото се ожали: „20 г. аз работих в държавната администрация по времето на социализма. През останалите 20 г. от трудовия си стаж по време на т.нар. преход бях лустриран, без да има официален закон. Трябваше да намеря други дейности, с които да изхранвам семейството си, защото, когато Луканов ме уволни през 1990 г., нямах пари и дори живеех под наем. В момента, както виждате, обядвам с геврек.”
Да, човек може да яде геврек и пак да се окапе, даже да се олее… Един от най-големите колекционери у нас обядва с геврек! Остава и Васил Божков да е на гевреци и ще ида да се гръмна…
В морално отношение ние вече сме нещо като Мъртво море – дълбоко под моралното равнище. По повод 20 г. от Десети ноември Митьо Гестапото ни поздрави от студиото на Бареков с думите: „Демокрацията е нещо много хубаво!”
(Тук оставям един празен ред, на който всеки може да тури една майна, каквато на него му харесва.)
Вземете последните новини.png)
