Свободата днес и тук 08 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кого отлепихме и кой си остана

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

“Отлепихме хората на ДПС от вътрешно министерство” – каза Радан Кънев на излизане от суматохата, в която за пореден път бяха попаднали правителството, парламентът и държавата.

Две думи за тази суматоха, предизвикана от Бойко Борисов вследствие на опасната смес от лични качества, които видяха бял свят благодарение на оставката на вътрешният министър Вучков – качествата на “неуправляем” и “разбирач”.

Да си неуправляем е хубаво, особено когато си министър-председател на държава като България. На управляеми сме се нагледали: в зората на прехода един от тях превърна България във вилает на “Мултигруп”, съвсем наскоро друг един се измъкваше от задните входове, гонен от скандирането “Кой предложи Пеевски? Кой? Кой? Кой?”

Само че въпреки високото си самочувствие на разбирач Бойко Борисов като че ли не усети, че с приемането на оставката на Вучков заради Светлозар Лазаров и Владимир Писанчев нагазва до пояс в тинята, от която трудно се излиза без щети – защото подобен жест, оставен без продължение, би издал именно зависимост и би резонирал с воя на всички, които се опитват да го прикачат към модела “Кой” – все едно дали става дума за политически противници, за наети от тях тролове или просто за полезни идиоти.

Най-вероятно някой го е посъветвал да направи логичната следваща стъпка. Ако този някой е Радан Кънев, който бил провел най-дългия си разговор с премиера в нажежената вечер след оставката на Вучков, тогава браво на Реформаторския блок. Ако – което според мен е по-вероятното – този някой е вицепремиера по коалиционните дела, то тогава Румяна Бъчварова си е заслужила новото назначение (колкото и главоболно да е то).

Друг някой обаче зле посъветва самият Вучков. Яростното избухване на Бойко Борисов би могло да бъде предвидено – въпреки че изрази като “ченгеджийски номера” ми се струват пресолени. Искането за смяна на Лазаров и Писанчев – тези Лаурел и Харди на българските тайни служби – би се приело доста по-спокойно само седмица по-късно. Вероятно Вучков е бил посъветван да използва идването на шефа на ФБР Джеймс Коми в България, за да озвучи на неговия фон своето ултимативно искане за смяна на ключовите фигури в МВР и ДАНС.

Лош подход, защото не отчита личния фактор: Бойко Борисов не обича да бъде притискан. Той по-скоро би си навлякъл триста бели на главата, отколкото да направи компромис с чието и да било ултимативно искане.

Още повече, че тъкмо това го унизява в очите и на Джеймс Коми, и на гостуващия по това време азърбейджански президент Ихлам Алиев. Когато валят оставки и държавата се разтриса по време на официални посещения на високо равнище, това е винаги негативен знак за поканените. В случая нещата бяха още по-комплицирани и от факта, че Коми бе на посещение в България по покана именно на Владимир Писанчев.

В резултат от това преиграване се случиха няколко неща накуп. Вучков беше пожертван, Лазаров и Писанчев заслужено натирени, сдобихме се вътрешен министър от нежния пол. Като изключим суматохата, която хвърли в тъча и управляващи, и опозиция, съвкупността от всички тези събития е по-скоро позитивна. Наистина – жалко за ритуално пожертвания Вучков – но пък от друга страна поне аз имам чувството, че в ръцете на Румяна Бъчварова реформата в МВР може да има повече шансове, отколкото в неговите.

Въпреки всичко не бих се съгласил, че е постигнат особен напредък с “отлепянето” на хората на ДПС от държавните институции. Тези, благодарение на които стана възможен олигархичния модел “Кой”, са си пак тук и пак са си същите. Пеевски, този успял млад човек, корпулентства из нашето днес с медийния си боздуган и корпоративните си иманета; триадата, която тъй угодливо защити неговия интерес в случая с КТБ, продължава своето институционално витийство – ни лук яли, ни лук мирисали. Не си е тръгнал нито Иван Искров, нито Мавродиев – камо ли пък Сотир Цацаров.

“Еее, този пак прекали” – ще каже вероятно някой. “Това прилича на инерция от времето на Филчев...”

Прекалил съм ли?! Ами тогава Кой премълча престъпленията на първата тройна коалиция – и АЕЦ “Белене”, и “Цанков камък”, и заменките, и аферата “Хохегер” – и колко още престъпления – на стойност милиарди левове? Кой осигури успеха на втората тройна коалиция с акциите си в подкрепа на сценариите, съшити с бели конци от Станишев, Бареков и Мая Манолова – като историята с прословутите кетчери или пък кьорфишека Костинброд? Кой пробута врели некипели като тези с тримата убийци на Пеевски или с 206-те милиона, изнесени с чували, та да фалира БТК и успелия млад човек да се разтовари от дългове – и да заграби сам апетитните собствености, трупани в съдружие с Цветан Василев? Кой? Кой? Кой?

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional