Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
След като лекцията на Огнян Минчев беше провалена от руски патриоти с български произход, възможно е да се случат още неща. Охотата за агресия забележимо расте. Съзнателно не казвам „готовност”, а „охота”.
В света няма такова нещо като контрапротест срещу протеста. Освен у нас – миналата и по-миналата година. А има у нас, защото ТАМ държат на профилактика срещу протестите. „Майдан не пройдет” – ръмжат заплашително в Русия и издават най-големия си страх, срещу който мобилизацията се обявява държавно.
Само преди 5-6 години „Атака” беше официално неприемлив партньор – такъв, с който е недопустимо да контактуваш. По това време БСП гнусливо се разграничаваше от нея. По това време Вагнер звучеше като пропаганда на „Атака”, а тези, които днес събраха знамената си с нея, тогава свенливо се извръщаха.
Но настъпиха нови времена. И общият им генезис ги обедини. Тук България няма нищо общо. Как ли стана така, че не толкова отдавна бяха санитарно неприемливи, а днес преименуваната БКП събира пряпорците си с тях за общ сбор. А „Атака” не атакува вече с Вагнер, а с Йосиф Кобзон и руски депутати в редиците си.
Този път настъпи време разделно. С победата на НДСВ през 2001 настъпи унищожаването на ясния двуполюсен модел. Това беше голяма димка и пейзажът се замъгли. 800-те дни минаха, но България не се оправи.
Днес същата димка опитва да пусне мъгла с надежда, че сме я забравили. Вероятно засега няма нов проект или разчитат на политическата ни амнезия. Междувременно една по-нова и агресивна димка угасна безславно.
Докога ще даваме шанс на димки.
2015 е година за отговор. Насложиха се много неща. Необходимост от реформи и решителната им имитация. Тези две неща все някога ще се сблъскат. Шум и белези от остъргване вече има. Предстои челен удар..
Когато се налага да обясняваш и да ти обясняват действия или бездействия постфактум, това е опит за оправдание. Нервността и обидата не помагат, а демаскират. Присъствието на сцената е все по-неубедително. Поне в играната роля. Да, не е позиция, нито мисия, а роля. Но и тази роля си има мисия – да окупира мястото от евентуален визионер за искрена и необратима принадлежност към цивилизования свят. А оттам – и за незабавни и решителни реформи, а не за благовидното им отлагане и усукване.
Всъщност двуполюсният модел в България продължава, макар в единия от тях играчите да са повече. Някои играчи вече откровено и с гордост играят за него. А някои претендират, че играят за другия полюс. „Проблемът” е, че вярващи и вЕрващи ще намаляват.
Настоящето и близкото бъдеще очертават и ще очертаят все по-отчетливо двата полюса, както и играещите за тях – подмолно и в координация с противника или искрено. Затова и катаклизмите са неизбежни.