Емигрантите няма къде да се върнат, но комунистите могат да празнуват Първи Май, Осми Март, Девети Септември, Седми ноември, все дати, които обозначават нашата гибел

Основанията да обича човек България, било като вътрешен българин или като емигрант, намаляват с изчезването на автентичното, благодатно и пълно с живот българско село. Заедно с щъркелите върху покривите и приютилите ги стари дървета, заедно с обичаите, миризмите, гозбите и песните, заедно с хорАта изчезват и хората, населяващи тази любима земя и носещи нейния дух.

Емигрантите няма къде да се върнат.

Умрелите никога вече няма да заиграят забравените от всички старинни танц , нито да опекат своите квасени хлябове...

Комунистите и Роза Люксембург могат обаче, в освободеното пространство триумфално да празнуват Първи Май, Осми Март, Девети Септември, Седми ноември, все дати, които обозначават нашата гибел. Помня как дойдоха в началото на тази гибел с каскетите си, по модел Червенков, из плодородните села в равнината, за да ги обезлюдят с бой и трудодни. Сега тези райони са най-бедните райони в Европа, населявани във все по-голяма степен от мургави номади с неукротима генетична страст към крадене на желязо, бакър или електропроводи и към разрушаване на чужди къщи. В Древна Индия са ги наричали парии и са им разрешавали като каста да се занимават само с металургия, метали и хиромантия. Комунизмът и нелепите посткомунистически социални експерименти обаче ги позиционираха като основна и действена електорална единица, определяща "демократичната" посока на обществото.

Напред, О, Парии, презрени!

Комунистите ви предоставиха демографското господство над изоставените плодородни полета, след бягството и разрухата на коренното население, само не ви обясниха какво да правите с тях. Освен, бидейки социално близки до комунистите по манталитет, да изчакате някой да посади нещо, за да му откраднете реколтата в традицията на справедливото преразпределение по Карл Маркс и, разбира се, Роза Люксембург. Welcome home, proletariat! Morituri te salutant!

Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.