Конкурсът за центъра на София - опорочена процедура и подменени проекти

Авторът арх. Михаил Стойчев е участник в конкурса за центъра на София. Неговият екип от "Архинекс" е участвал с проект за втората зона, която включва ул. "Граф Игнатиев", "Св. Седмочисленици", ул. "Шишман", ул. "Солунска", ул. "Шести септември" и др.

Знае ли някой как ще изглежда центърът на София след няколко години? Би трябвало, защото още миналата година Софийска община проведе международен архитектурен конкурс, за да се избере участник с най-добрата идея, с разработката на която да се кандидатства за съфинансиране от структурните фондове на Европейския съюз. А очакваните средства за усвояване са достатъчно много и с тях СО ще направи центърът на столицата ни неузнаваем.

Колкото и да е странно обаче, все още никой не знае как изглеждат проектите спечелили първа награда. Причината е много смешна - журито избра победителите и едновременно с това им отправи куп задължителни изисквания за промяна на решенията в следващите фази, с което на практика отрича тези проекти и наградените трябва да създадат нови. Затова сега, както обяснява главният архитект на София в последното си интервю, поместено наскоро във вестник "Дневник", след като с договори е възложил изработката на окончателните проекти, авторите им са подготвили нови визуализации и филмчета, които ще се предоставят на обществеността.

Щяло да има и нови обществени обсъждания. Но нали вече имаше обществени обсъждания, нали толкова безапелационно журито обяви резултатите от конкурса и той приключи. Сега кой ще оценява новите проекти, кой ще прецени, че те вече са без недопустими недостатъци и пак не противоречат както до тук на законови нравила и разпоредби и даже на общия грдоустройствен план на София. Кой ще носи отговорност за резултатите от вложените милиони и последствията за града.

Архитектурата не е като другите изкуства,
където всяко следващо представление
да става все по-добро,

все по-изпипано. Тук нещата могат да бъдат непоправими и даже фатални за много години напред и на много висока финансова и обществено естетическа цена. А това в София е факт. Погледнете как изглежда новопостроеният пазар "Димитър Петков" или пък унищоженият след подновяването му Женски пазар с автор междувпрочем победителят в две от зоните на конкурса за софийския център. Възможността и очакването той да се превърне в едно от най-колоритните и посещавани места в града, даже и като туристическа атракция е на практика заменена с мъртвата функция на скъпи, претенциозни сгради, пейки и тревички с оскъдна търговска площ и пустеещи пространства. Жалко, това вече изобщо не е пазар и няма какво да правиш там. Да не говорим за изпълнението и вида на Ларгото, от което София се срамува, а трябваше да се гордее и да шашне света, или пък за нефункциониращото ново кръстовище на Лъвов мост, въпреки предварителните предупреждения от архитектурната гилдия.

За всички тези и много други емблематични места СО също организира и проведе конкурси, но с очевидно остаряла представа за това какво трябва да се случва, без концепция, без амбиция, без съвременни критерии, без приоритети и познания как се управлява и как се провокира развитието на един съвременен град, липса на правилно осъществена комуникационна стратегия с участниците в процеса и с обществеността, за която всъщност са предназначени тези скъпо струващи и отговорни проекти. Затова логично няма на лице нито една стойностна реализация. А като демонстрация на възможностите, създадено изобщо без конкурс - скандалното недоразумение "Витошка с онова нещо по средата", което се било одобрявало от повечето граждани. Правиха се опити и за международни конкурси е привличане на топ архитекти от световната архитектурна практика, които се провалиха и заради създаденото вече лошо реноме на града, липсата на очакване, че нещо стойностно може да се реализира и общото състояние на столицата, което е оскърбително за софиянци. Впрочем, всичко това е еднакво валидно за цялата ни страна. Затвърди се убеждението, че навсякъде обявяваните общински конкурси са формални и предварително решени, което формира фатално изгубеното доверие в конкурсното начало изобщо.

Конкурсът за центъра на София се проведе
с груби нарушения на конкурсните
правила и обявената програма,

с безцеремонно и високомерно отношение към участниците. Определеният обхват от територията на града, предмет на обновление е разделен на четири "парчета^" - Зони без предварително проведен конкурс за концепция за цялостното развитие на центъра. За работа беше определен ненормално къс срок от 50 дни. Журито беше съставено от само трима практикуващи архитекти, трима на административна работа, а останалите осем - представители на ведомства с други професии. В хода на работата се въведоха нови изисквания за представяне на значителни, но ненужни материали.

Ден след като участниците предадоха проектите си беше сменена цялата процедура на оценяване като под мотото "прозрачност" противно на всякакви правила, парадоксално и недопустимо журирането беше обединено г. обществено обсъждане с което се влияе на журито и начина на докладване. За докладване на огромните проекти поискаха да се изготви допълнителна презентация с която в рамките на определените само 5 мин. няма как да обосновеш решението см. Методиката за оценка беше така съставена, че за журито не беше ясно по какъв начин да се присъждат съответните точки за оценка, а в окончателните протоколи на журито не беше посочен нито един мотив, който да изяснява защо за даден проект са присъдени съответните точки и т.н.

Нима арх. Диков не е наясно, че ролята на главния архитект и неговата администрация се изразява не в това да се подчинява на масовия вкус, а напротив, да работи за създаване на критерии у гражданите за добри практики в развитието и благоустрояването на градската среда. Признак на безпомощност е да се обвиняват гражданите, че сами са си виновни за вида и състоянието на града, защото не се държали възпитано и не можело да се удовлетворят претенциите на всеки. Прилагането на успешни и устойчиви проекти с високи естетически качества могат да стават реалност, ако се оценяват от хора с професионални знания, компетентност и визия за развитието на града и след това волята да се реализират в полза на обществото. Усвояването на огромни средства от обществения ресурс на всяка цена, независимо от неизвестния краен резултат, независимо от очевидната заплаха за пореден неуспех е със сигурност против Обществения интерес. За съжаление това понятие е до такава степен чуждо за администрацията от НАГ, че не могат да си представят други причини за протест срещу един явно неуспешен и манипулиран конкурс, освен тази, че не печелиш. Причини като например да не ти е безразлично в каква среда ще живееш или изискването да се спазват законите и правилата.

Жалбата, която подадох до Комисия за защита на конкуренцията срещу СО, съдържаше обосновки и документи за 14 допуснати съществени нарушения и основни заради изопачения резултат поискахме конкурсът да бъде анулиран. Под предтекст, че

подалите жалби за някоя зона нямат правен интерес
за оспорване на резултатите
на останалите зони,

въпреки общата процедура с едни и същи нарушения, комисията отказа да се занимава с проблемите в целия конкурс. КЗК осъди СО да проведе ново журиране по предварително обявените правила само за обжалваните зони. Отнесох жалбата и до Върховния административен съд, който призна нарушенията за още по-сериозни и осъди СО да повтори цялата процедура от самото начало, от момента на предаване на проектите. Естествено обаче при същия състав на журито след повтаряне на процедурата бяха обявени отново първоначалните резултати.

Обявяването на международен архитектурен конкурс с такъв обхват за центъра на столица от Европейския съюз би трябвало да предизвика невиждан интерес сред нашата и европейската архитектурна гилдия. Защо тогава проекти предават само 18 български екипа и един единствен чуждестранен. Няма и нито едно постъпило мнение за публикуваните в сайта на СО проекти от гражданите на София. Защо обявените резултати са с две особени мнения от архитекти в журито и жалби от четири участника. Защо последва толкова силно неодобрение не само от архитектурните среди и професионални издания, а и в пресата, в телевизионни предавания, в Червената къща. Защо след обявено окончателно класиране, CО тихомълком анулира със смешни аргументи конкурса за едната Зона с вече наградения от "компетентното и безупречно" жури безумен проект (пред Двореца) и какво ще се случи с тази важна част от центъра от тук нататък.

А в провеждания почти по същото време международен конкурс за центъра на Пловдив вземат участие 125 проекта от 41 страни, между които 23 български, има 1662 гласувания на граждани и нито една жалба. Пловдивската община - особено в лицето на своя кмет, изглежда имат истинска амбиция за града си и знаят как да я постигнат. Определиха можещи и знаещи млади хора да организират и популяризират конкурса на световно ниво. Поканиха компетентно международно седемчленно жури само от архитекти професионалисти, които предложиха за награда три чуждестранни проекта е впечатляващи предложения, които реализирани сами по себе си биха допринесли за голяма популярност и интерес към Пловдив.

Странно, че за подобен мащабен проект
като този за центъра на София,
в който има голям риск за допускане на грешки,

за предозиране на намесата и разрушаване на установили се традиции, кметът на града просто се "покри". Г-жа Фандъкова не показа никакъв интерес, никакво отношение към случващото се, никаква оценка. Главният архитект на София, арх Петър Диков, за да не го обвинявали, също привидно се дистанцира и цялата отговорност, доколкото изобщо това е възможно, беше прехвърлена на избрания противно на регламента за председател на журито арх. Георги Бакалов. Човек с опит в провалянето и на други конкурси, с премирането на проекти, които същевременно се отричат и после трябва да станат други, колегата Бакалов очевидно не съзнава последствията за града на които става съавтор.

Съпротивата срещу начина, по който всичко това се случва, костваше значителни усилия, но за съжаление безуспешни. Добре сглобената машина на недосегаемостта се движи с голяма сила, но със сигурност може да бъде спряна от по-голямо препятствие -Обществената нетърпимост. Това може би ще се случи някога по-нататък.