ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БРАКОВЕ

От дълбоката древност бракът се е използвал като политическо оръжие. Някогашният кроманьонец е предлагал дъщеря си или дори някоя от жените си на комшията от съседната пещера, за да миряса, вместо да размахва боздугана. Старият завет гъмжи от примери за бракове, сключени с цел сдобряване на враждуващи племена и държави. Старобългарската история е като сергия с царици, царски щерки и племенници, както и няколко царе, изложени за продажба. Прилежащата към историята драматургия обилно използва височайшия пазар, раздува и разкрасява качествата на изложената стока и впоследствие в литературата издуват платна натруфени драми, пълни с измислици. Те пък от своя страна формират  историческите познания на зрителите – тъй де, кой ще ти чете история, щом има кино насреща.

Въобще в онези груби времена битува схващането, че първо трябва да се ожениш, пък любовта ако дойде – добре дошла.

За съжаление в днешно време тази добра обществено-политическа традиция е замряла. Проклетата демокрация съсипа  династическите правила, принцове взеха да се женят за певачки, танцьорки, актриси и простонародни момичета, а те пък от своя страна пренебрегваха принцовете заради конярите им. Лично моето мнение за приказката „Пепеляшка” е крайно негативно. Милиони моми се озъртат за преоблечен принц или подсмърчат край дуварите на двореца, наместо да се погледнат смело в огледалото, пък да се озърнат за щастието, което може би тъпчат в момента.   

            Като споменах за певачки, имаше един период в българската история, когато гласовитите наши моми се изтрепваха да се женят за комунистическите принцове. Голям майтап беше. Още по голям е, че впоследствие същите певачки се изкараха жертви. Едва ли не били изнасилени от режима. Мисля си аз, да вземем да им дадем по една поборническа пенсия заради лютата им битка в тила на врага? За компенсация на преживените ужаси и страдания? А?

         Но стига история. Нека само вземем добрите, изпитани исторически практики и да ги приспособим за днешното време. Проблемът е, че сега управляващи има много. Да беше едно царско семейство, лесна работа; но сега? То не са лидери, председатели, президенти, ръководители и всякакви такиво вождове; кого най-напред да сватосаш и с кого, та да постигнеш мир и спокойствие в държавата?

         Ето на, премиерът е още ерген. Той и предишният беше до едно време, ама сключи брак. При това политически. И естествено, инокомически. Така хем заяви, че е мъж, хем пак намаза филията. Ето ви мъдрия подход към брачната институция. Пък вие се влюбвайте, крадете рози от градинките и ходете на срещи, като сте си родени прости.

         Но сегашният ни премиер си е ерген и ако е попил от мъдростта на предшественика си, трябва бързо да се ориентира, щото биологичният часовник цъка. Той няма защо да доказва на обществото мъжествеността си, ние сме убедени в нея. Но една умела династическа връзка би смъкнала много напрежението между съперничещите групировки, оттам и в държавата.

         Какво имам предвид? Ами ето, в пространството – лявото -  щъка свободно и волно едно момиче, свежата патриотка на СССР,  златоустата Лая. Ето – ако предложим от името на обществеността един династичен брак между двете партии – дали няма да настъпи очакваното успокоение? Вярно, съпартийците на момата Лая може да писнат, че все те са от потърпевшата страна на брака; но тогава ще ги помолим да си видят изборните резултати.

         За тяхно успокоение можем да предложим и редица моми от по-голямата партия на реципрочна основа. Така че династическите връзки, започнали отгоре, да се умножат и заякнат; и нищо чудно в близко време възгледите на двете партии да се уеднаквят и те да се слеят в единна формация.

         Ако към династическите бракове приобщим и представители на по-малките партии, то в близко време българският парламент ще се превърне в едно голямо семейство от сицилиански тип, което ще управлява с твърда ръка, без разногласия, кавги и обиди.

         Остава да дадем предложения за оформяне на подходящи династически двойки, за което могат да помогнат и социологическите агенции, с присъщата им честност и безпристрастност.