Двама. Толкова прати държавното обвинение по дело за достъп до информация, за да скрие информация за работата на депутата от ДПС като следовател.

Не са много делата, образувани по жалби срещу откази на държавни органи да предоставят информация, по които може да видите прокурор.

Освен ако не става дума за Делян Пеевски. Когато се защитава неговата информация, единната, централизирана и подчинена на Сотир Цацаров прокуратура ангажира цели двама прокурори.

В края на 2013 г. "Капитал" поиска, по реда на Закона за достъп до обществена информация, данни за това колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е бил следовател в столичното следствие. Фактът, че Пеевски има опит като следовател беше единственият аргумент на премиера Пламен Орешарски, когато го предложи за ръководител на ДАНС половин година по-рано.

През февруари градският прокурор на София Христо Динев отказа да предостави информацията, като се мотивира с две обстоятелства - тя не е обществена, а освен това Пеевски е отказал тя да бъде разкрита, защото представлява лични данни.

Едва ли може да има съмнение, че става дума за преференциално третиране. Един пример -  точно по същото време Христо Динев, който е свързан с ДПС, разкри идентична информация, но за изпадналия в немилост зам.-градски прокурор Роман Василев.

На първа инстанция Административен съд - София град, в лицето на съдия Вяра Русева, потвърди отказа на Софийска градска прокуратура да предостави данните за Пеевски. Тя изготви решението си само за няколко дни, като в него записа, че информацията "по никакъв начин не би могла да донесе познание и да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата".

След жалба срещу съдебното решение делото стигна до Върховния административен съд (ВАС). На проведеното миналата седмица заседание, държавното обвинение ангажира двама прокурори, които да отстояват скриването на информацията за Пеевски. Става дума за прокурорката от Върховната административна прокуратура Нели Христозова и за зам.-ръководителя на Софийска градска прокуратура Зорница Таскова. В съдебна зала те надълго пледират защо предоставянето на данните за разгледаните от Делян Пеевски дела ще наруши правата му и това в никакъв случай не трябва да става.

Първият защитник - Зорница Таскова заявява, че тъй като депутатът от ДПС е отказал разкриване на данните, това е основание информацията да не бъде предоставена. Освен това прокурор Таскова заявява, че статистиката за натовареността не следва да се разкрива, защото "въз основа на нея не би могло да се направи заключение и изгради собствено мнение за дейността на правно задължения субект"

Колежката на прокурор Таскова доразвива защитата на Пеевски: "предметът на исканата информация не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите за дейността на съдебната власт. Информацията за работата на един следовател по никакъв начин не може да изясни и да послужи за съставяне на мнение относно работата на прокуратурата."

Информацията за това колко дела е разгледал Пеевски като следовател е важна за обществото най-малко поради две причини - първо, това беше единственият факт, който беше посочен при лансирането на номинацията му от Пламен Орешарски и второ, ако Пеевски не е решил нито едно дело, това означава, че е възможно в системата на прокуратурата да трупаш стаж (в случая на Пеевски става дума за над 8 години), без  да решиш нито едно дело.

Адвокат Александър Кашъмов, който има дългогодишна практика по дела по Закона за достъп до обществена информация коментира, че никога не е виждал двама прокурори да бъдат ангажирани по дело за достъп до информация и така самоотвержено да защитават интересите на третото лице, в случая Делян Пеевски.

Казусът с умело критата от прокуратурата информация е поредният знак за това, че депутатът от ДПС се ползва със специална закрила от ръководената от Сотир Цацаров институция. Достатъчно е да припомним налаганите в съдебната система близки до Певски кадри, развоя по сигнала на "Протестна мрежа" (по който прокуратурата постанови два отказа да започне разследане, с меко казано, противоречиви мотиви), свръхинициативността по делото за т.нар. убийство на Пеевски (и съответното бездействие по сигнала на нарочените за негови убийци за набеждаване) и т.н.