Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Вахтанг Кикабидзе: "Докато Путин е жив, нищо хубаво няма да се случи. Неговият мозък е устроен другояче. Един малък Иван Грозни "

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Интервю на Татяна Урбанская


 

УНИАН, 18.03.2015

 

 

 

Вахтанг Кикабидзе е грузински певец, знаменит артист от съветската епоха, главен герой в популярния навремето филм "Мимино".


След руската агресия срещу Грузия върна ордените си на Москва и отказа да пее повече в Русия. Често пее в Украйна и подкрепя битката й за защита на своята независимост.

 

 

 

- Когато през 2008 г. Русия проведе в Грузия военна операция за “принуда към мир” вие, въпреки популярността си сред руските зрители, се отказахте от гастроли в Русия. Не сте ли мислили да преразгледате това свое решение?

 

- Русия е голяма страна и аз имах много работа там, но от 2008 година не съм бил в нито един руски град. Просто казах, че там повече няма да отида. Когато искам да пея на руски, идвам в Украйна и пея.

Когато се отказах от ордена (през 2008 г. Вахтанг Кикабидзе не прие руския Орден на Дружбата в знак на протест срещу действията на Русия спрямо Грузия), аз го направих, защото се срамувах да гледам в очите моите внуци. Моите у дома казват: “При теб всичко е наопаки – на първо място е Родината, след това приятелите и накрая семейството”. Но аз така разбирам живота.

 

- През последната година украинските артисти също бяха изправени пред избор – да ходят в Русия на гастроли или да ги откажат…

 

- Всеки сам решава и сам отговаря за своите действия. Но когато някой те бие, а ти отиваш да му пееш – това даже е неприлично.

 

- Въпреки това вашето решение предизвика възмущение сред колегите ви…

 

- Да, когато започна бъркотията, мои приятели написаха много гадости в интернет. Много известни хора. А сега се отричат от думите си, един вид това не сме го писали ние. А аз им казвам: “Е, щом не сте го писали вие, тогава ви вярвам. Значи някой глупак го е писал вместо вас.” Ето, Кобзон. Викам му: “Какво не ти стигаше? Защо се набъркваш в това?”…

 

- Йосиф Кобзон неведнъж беше в Донбас, изнесе концерти, всячески подкрепя “Новорусия”. Но по-голямо възмущение предизвика поведението на руския актьор Михаил Пореченков, който не просто дойде да играе, а взе оръжие в ръце…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Да, видях това. И то силно ме удиви. Това е абсолютно неетично.

Знаете ли, на мен също ми звъниха от Донецк. Вдигам слушалката, а от другата страна: “Ало, безпокоим ви от Донецката народна република”. “Тбилиската народна република слуша” – отговарям и започвам да се смея. А те – Путин е свят човек, ние вас ще ви разстреляме. Е, казах на този телефонен събеседник три нецензурни думички. Сигурно му е било неприятно, повече не ми позвъниха.

 

- След случая с Пореченков в Русия почнаха да говорят, че е за артистите е по-добре да поддържат неутралитет и да бъдат извън политиката. Съгласни ли сте с такова мнение?

 

- Как можеш да си вън от политиката? Ето, звъни ми някаква жена и казва: ти си попаднал в “черния списък на Путин”. Освен мен там са Макаревич, Шевчук, западни звезди, певци, музиканти… Най-накрая, казвам, попаднах в добра компания (смее се).

 

- Но вие съгласни ли сте, че в Русия сега има преследване на несъгласните с политиката на Кремъл?

 

- Русия, хората, които живеят там, сами по себе си нямат вина. Това го прави Кремъл. А неговата политика винаги е била завоевателна. Народът не смее да гъкне. Мълчи.

Как може да стигнеш дотам да правиш такива гадости? Но има висша справедливост. Кремъл напада слабите, такива православни държави, каквато е и Русия. И Бог няма да му го прости (на Путин). Той ще свърши зле. Защото ако хората в Русия се вдигнат, вдън земя ще го намерят. Те не са хора, които прощават.

 

- Вие смятате, че в Русия не се е натрупала критическа маса от такива хора, готови да се противопоставят на властта?

 

- Хората просто се страхуват. Ние всички живяхме зле в Съветския съюз. И не успяваме да се отърсим от това. Но сега в Русия според мен нещо става. Преди няколко дни показаха снимки на Путин, преди това той дълго не се появяваше, а снимките са направени преди няколко години…

Лъжата на високопоставените лица в руската власт вече е станала почти официална политика…

Така беше и по-рано. Например Лавров, впрочем тбилиски арменец, официално заяви, че Грузия е обявила война на Русия. Та цялото население на Грузия може да се помести в Дзерджински район на Москва! А всички го слушаха със сериозен вид, нещо говореха, коментираха…

Какво иска той (Путин)? Аз не мога да разбера. Всичко си има! Има земя, има нефт, има газ, образована нация, добра литература. Всичко си има! Под своя конституция, със собствено знаме… Ако иска да върне Съветския съюз – ами че те сами си го разтуриха. Хората нямат нищо общо. А пък и повече няма да има колбаси за 2 рубли и 20 копейки. Ние живяхме тогава и знаем, че всичко трябваше да го “пуснат”. А сега човек, ако е здрав, може нещо да прави, може да си изкарва парите. Въобще сега трябва по друг начин да се гледа на живота.

 

- Както показва тъжният опит на Украйна на Владимир Путин не му стига Русия за възстановяването на Съветския съюз…

 

- Ако помните, първо главен враг бяха естонците, но ги оставиха на мира, защото там не се получи, после изведнъж станахме ние – Грузия. Сега е Украйна… Аз много се разстроих, когато това стана в Крим.

Моят баща беше журналист, не го взеха в армията. Но той сам отиде. Каза на мама, че се срамува да ходи по улицата, отиде и загина през 1942 година в Керч. Нима загина само заради мен? Тогава той отиде да воюва за Родината и загина за Родината. Но каква е тази Родина, която може да те стъпче? Аз, когато видях танковете в Грузия, не можех да повярвам. Същия ден тръгнах от Батуми, нищо не предвещаваше беда. Минах едва 20 километра и дъщеря ми звъни и казва: “Върни се обратно, бомбардират”…

Като че ли в Кремъл има разработка навсякъде да е неспокойно. В Прибалтика да е неспокойно, в Украйна, в Грузия. Ако гледам телевизия, оставам с впечатлението, че нас явно ни подготвят за “руския ботуш”. Ние чувстваме това. Всички са в тревожно очакване.

 

- Тоест тихата анексия на Грузия продължава?

 

- Анексията продължава и то сериозно. И се прави така, че все едно нищо не става. Например на 35 километра от Тбилиси е малкият град Гори, където е роден Сталин. Там след 2008 година поставиха заграждение, “граница”. Но всяка сутрин тази “граница” малко по малко се премества навътре в грузинска територия. Ето такива неща стават…

Тези, които сега са на власт в Грузия, парите им са в Русия. Изглежда са ги повикали и са им казали: “Вървете там всичко да развалите”. Затова се опитват да скарат грузинците помежду им. За да каже Европа: първо се разберете помежду си, а после елате при нас. Натам отиват работите.

 

- И какъв е изходът от тази ситуация?

 

- Голямата сила е новото поколение. В Грузия младежта е настроена критично към властта. Навремето Миша (Саакашвили) доведе педагози от цял свят. Отначало не го разбирахме това, а после всички деца заговориха английски. Навсякъде! Сега за съжаление властта прекрати тези неща, но младежта вече е друга.

 

- В последно време много грузинци влязоха в украинското управление. Как се отнасяте към това?

 

- Сега вие имате добър екип. Мисля, че ще свършат добра работа. В Украйна винаги е имало страшна корупция, знам това. Но това, което сега правят, е правилно. Просто хората, украинците, трябва да издържат.

Грузия е малка страна, затова там беше по-лесно. Например, събуждам се сутринта и няма нито един катаджия на улицата. Не разбирах какво става. А след 2 месеца от академията излязоха нови катаджии. Красиви момчета, високи, без кореми, владеещи езици… Това правеше впечатление. Хората не можеха да повярват. Затова съм оптимист и смятам, че при вас всичко ще бъде добре.

 

- За съжаление освен тежките за хората реформи у нас ситуацията се усложнява от продължаващия конфликт в Източна Украйна…

 

- Да, там всичко беше подготвено…

 

- Ние се опитваме да преговаряме…

 

- С кого, с онзи (Путин)?! Това не го вярвам. Докато той е жив, нищо хубаво няма да се случи. Неговият мозък е по друг начин устроен. Един такъв малък Иван Грозни.

Но цялата работа е, че Украйна не е малка, а е много сериозна страна, за да се постъпва с нея по този начин. Ако оправите военното дело, с вас не могат да се справят току-така.

 

- По време на конфликта в Грузия вие бяхте казали, че ако бяхте по-млад, щяхте да отидете на фронта. Какво бихте пожелали на украинските бойци, които сега са на фронта?

 

- За това, което правят за своята страна, с удоволствие ще изнеса за тях концерт. Давам дума.

Когато при нас започна войната, стояхме с един приятел на масата, приказвахме, аз казвам: “Представяш ли си, те (руснаците) ни идваха на гости, ние ги посрещахме, а те изведнъж се качиха на танковете и дойдоха с танковете при нас.” И написахме антивоенна песен. Не можете да си представите как на тази песен украинските зрители плакаха на концерта в Лвов (на 16 март).

Сега ние всички се страхуваме за децата си, звънят един на друг, всички са напрегнати. Затова най-важното е да има мир. В Грузия има област Гурия. Там първият тост винаги е “за мира”. Когато бях дете, това не го разбирах. Сега го разбирам. Защото мирът е най-важното. Мечтая да доживея деня, когато ще настъпи спокоен живот.

 

- Щом говорим за мирния живот, кажете какви са творческите ви планове…

 

- Обичам да си приказвам с красиви жени (усмихва се). А ако говорим сериозно, вчера ми предложиха гастроли в 11 града в Украйна. Звъниха ми от името на Назърбаев, казахите много ме обичат.

В сериали не се снимам, имам предложения за филми. Например миналата година ми изпратиха сценарий от Украйна. Добър, психологически сценарий, но не стана. Лекарите не ме пуснаха.

Вече почти завършвам една книга и приключих мой сценарий. Нарича се “Диагноза: грузинци”. Нали сме със сбъркани мозъци. Написано е смешно, но филмът е философски, разказва пет различни истории. Петата новела е за войната. Даже си помислих, че може съвместно да го направим с Украйна. Това, което става по сценарий, напълно отговаря на сегашната ситуация в Украйна.

        Превод: Даниела Горчева


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional