Калин Янакиев, Култура
Ще започна с изреждането на няколко прости и несъмнени факти и мисля, че по-нататъшният текст ще покаже защо ми се налага да правя това.
1. В края на 2013 г. масов граждански протест (или, ако се предпочита – революция) в Киев доведе до бягството на президента Янукович от Украйна и падането на неговия режим, наместо който украинците си избраха нов състав на Върховната Рада и ново правителство и президент.
2. В началото на следващата 2014 г. Русия извърши безпрецедентен (от времето на Хитлер) аншлус на територия на чужда суверенна държава (полуостров Крим) и запали въоръжен сепаратистки бунт в източната част на Украйна.
3. Тези актове далеч не бяха първия случай на агресивна инвазия на Русия в територии от бившето й имперско пространство, макар този път да бяха по-драстични от предходните (през 1994 г., когато 14-ата руска армия откъсна от Молдова т. нар. Приднестровска република; пак през 1994 г., когато Русия инвазира в Грузия, намесвайки се срещу властите й в местен етнически конфликт; през 2003 г., когато направи опит да отрови неудобния за нея кандидат-президент на Украйна Юшченко, и през 2008 г., когато, възползвайки се от същия етнически конфликт нахлу с танкове до Тбилиси, предизвиквайки събарянето на проевропейския президент на страната Саакашвили).
4. От 2000 г. Русия се въоръжава с откровено империалистическа идеология – т.нар. неоевразийство (срв. Ал. Дугин, според когото една „нова, осмислена и убедителна” национална идея на Русия днес трябва да бъде тази „да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим”) с откровено фашистки привкус (светът извън Русия, особено Западът е „гейски”, „бездуховен”, „извратен”, Европа е „бездна, в която са останали само някакви анклави на изроденост – емигранти, които ще унищожат европейската идентичност”).[1] От началото на конфликта си с Украйна, Русия провежда тотално облъчване на своето население и на света за „зверствата на украинските фашисти”.[2]
Срещу съвкупността от тези неподлежащи на отричане факти у нас бе разтворено широко ветрило от публикации (от откровените простащини на Кеворк Кеворкян, през тиражирането на най-бездарните Путинови пропагандни материали от маргинала-публицист Явор Дачков, до претенциозните литературни „екзерсиси” на „украшението на българската журналистика” Любослава Русева и геополитическите фантасмагории на разнообразни „експерти” по Евразия и световната политика). В резултат от тях днес тези факти са преобърнати по неузнаваем начин в своята противоположност.
Така, вместо факта от т. 1, на българския читател здраво е внушено, че „САЩ вдъхновиха, финансираха и проведоха поредната (защото и всички предишни бяха тяхно дело) „цветна революция” в руското пространство с цел да поставят Русия на колене”. Вместо фактите от т. 2 и 3 е внушено, че „този път Русия най-сетне – защото в Украйна бе премината всяка граница – оказа отпор на агресията на САЩ в резултат на което бе подложена на отмъстителни санкции, с които Западът ни изправи пред глобална война и затормози ужасно стопанствата си”. Вместо фактите от т. 4 (които буквално не се знаят в България) е внушен „топосът”, че „САЩ и Западът целенасочено демонизират Путин, представяйки го като агресор, а Русия като авторитарна и фашистка държава, каквито всъщност са всички околни, стремящи се към европейска интеграция страни, обработвани от създаваното в Брюксел ново „министерство на истината” по Оруел. За последното неотдавна ни осведоми в специална своя статия споменатото по-горе „украшение”.
В този текст обаче аз ще се спра по-подробно (ще извърша, ако щете, „бавно” критическо четене) на един образец на създаването на фалшива действителност във връзка с руско-украинския конфликт, който е от по-мащабен – „геополитически” тип. Става дума за обширното интервю (от 25. 03. 2015 г. във вестник „Преса”) на журналистката Мариела Балева с някой си професор Димитър Йончев (който, ако не ме лъже паметта, беше някога депутат от БСП).
Още в началото трябва да отбележа, че в безобразната манипулация на това интервю, журналистката и професорът си партнират брилянтно – тя му „подава” (във формата на въпроси) типични тези от Путиновото пропагандно „всеоръжие” и от неоевразийската идеология, а той ни ги разяснява (във формата на отговори).
Интервюто започва наистина „експлозивно”: „светът и Европа – заявява журналистката – се променят толкова бързо, напрежението е толкова голямо, че хората не могат да разберат какво става. Накъде вървим, проф. Йончев?” Въпреки, че ми остава неясно в какво толкова бързо се променят „светът и Европа”, ще обърна вниманието ви на това първо лице, множествено число в цитирания въпрос (ние, хората, не можем да разберем какво става). Не намирате ли за безспорно, че то има за цел да внуши, че ако някои от нас, „хората”, продължават да си мислят, че разбират „какво става” в света и кой повишава напрежението в него, те несъмнено се лъжат, щом вече и журналистите-международници са объркани. Налага се, просто се налага „професор Йончев” (с емфаза върху „професор”) да ни обясни „накъде вървим”.
За да ни го обясни обаче, трябва да му се „подаде” тема за старт. И ето журналистката го прави: „Сблъскват се – казва тя – интересите на Европа и на САЩ – докъде ще доведе този сблъсък?” Не сте ли съгласни, че макар тезата в този въпрос буквално да би трябвало да ни „застреля” (това ли собствено се случва в последните седмици?), интервюиращата приподнася тази абсолютна произволност като несъмнен и видим от всички факт. Напрежението т. е. в света е „толкова голямо” не в резултат от недопустимите от международноправна гледна точка действия на Владимир Путин в Украйна (на които светът този път не можеше да не реагира въобще, както не реагира през 1994 г. в Приднестровието и в 2008 г. в Грузия), ами защото… „се сблъскват интересите на Европа (чийто изразител очевидно е руският автократ) и САЩ”. Какъвто, следователно, да е отговорът на въпроса докъде ще доведе „това” (сблъскване на интересите на Европа и САЩ), той ще представлява фалшификация върху фалшификацията, защото ще дава отговор за едно „това”, което е абсолютна измислица. Професорът обаче ни най-малко не се смущава (нали с журналистката са „посветени” и за разлика от нас знаят за този „сблъсък” между Европа и САЩ). Той наистина е обезпокоен „докъде ще доведе това”. И е обезпокоен, защото „САЩ (забележете, САЩ, които не са извършвали аншлус в Украйна, не са пращали паравоенни формирования да разчленяват територията й) четат света като място, където биха могли да се наложат без конкуренция.” А в това те не са прави, защото, оказва се, те имат конкуренция. Ето, на желанието на украинците, поискали да се приближат до САЩ (на което те нямат право), се е възпротивил с войските си Путин, окупирайки част от територията им (на което той има право, защото „САЩ не са без конкуренция”). Днес въобще – продължава професорът – „ние живеем в момент на остър геополитически сблъсък на САЩ с Русия” (да, не дори на Русия със САЩ, а именно на САЩ с Русия), който се случва – за какво, мислите? Ами – за да „се държи Европа разединена”. Разбрахте ли откъде идва всичко? Откъде идват „цветната революция в Украйна”, санкциите срещу Путин? От геополитическия сблъсък на САЩ с Русия, имащ за цел „да държи Европа (Западна и Източна, Брюкселска и Путинова) разединена”.
Ако си представим, че читателят на това интервю е бил през последните две години в кома и пробудил се днес е започнал да го чете, какво бихме си представили, че ще си помисли той? Очевидно, ще си помисли – през изминалия период американците са извършили някаква агресия в Русия, може би са отнели част от суверенната й държавна територия и в резултат на това напрежението в света неимоверно е нараснало. При това то е нараснало още повече, понеже този път Европа изглежда е застанала на страната на Русия, откъдето между САЩ и Европа е произтекъл „сблъсък на интересите им”, за което ни осведомява журналистката във въпроса си. Представете си сега колко би се объркал събуденият от комата читател, който, пожелавайки да разбере коя точно земя са отнели САЩ на Русия (защото нали те са се „сблъскали” геополитически с нея) научи, че такава няма, но всъщност Русия е окупирала Кримския полуостров в Украйна и е запалила гражданска война в нейните източни региони. Може би пък Русия е направила това в отговор на някаква друга инвазия на САЩ през украинската територия? Не, ще трябва да научи читателят, тя го е направила в отговор на гражданска революция на украинците, в която тези последните са свалили своя президент и са избрали нови свои власти. И все пак, може би в случилото се Европа е видяла някаква застрашеност на своите „интереси”, незнайно как обслужващи тези на американците? Как окончателно би се объркал горкият читател, ако накрая разбере, че Европа както и САЩ (чиито интереси са се сблъскали) са наложили на Русия (заради Крим) икономически санкции, които спазват единодушно.
Виждаме, че ако направим предложения мисловен експеримент, ние можем да съзрем ясно цялата чудовищна подмяна на действителността, която – като нещо фактически безвъпросно се върши с нас в това интервю. Разбира се, без да са били в кома, читателите у нас също не я прозират, защото, както казах, от две години вече на тях им се внушава с довеждаща до кома интензивност, че не някой друг, а САЩ ръководиха и доведоха до край станалото на „Майдана” в Киев, че избраните на мястото на Янукович власти в Украйна са чисти американски креатури, поставени там със силовото съдействие на „украинските фашисти”, а пък всичко това значи, че онова, което стори Путин, бе, че освободи (от американския опит за аншлус) – засега само минимална част (Крим), от нападнатата от САЩ „братска страна”.
Да, тази версия за случилото се в Украйна бе наложена масирано у нас и мнозина днес свикнаха да й отдават пълно доверие. И все пак тя виси във въздуха и може да бъде съборена от всеки по-ловък български „соросоид”, докато не бъде обяснено ясно защо американците направиха всичко, което направиха. Защо организираха този „кървав преврат” в Киев, а в отговор на „естествените” защитни действия на Путин се опитват сега да задушат Русия икономически чрез ръцете на европейските производители и банкери? Всъщност голямата цел на интервюто с проф. Д. Йончев е тъкмо да се разбули тази дълбока тайна. „Защо, – пита го поради това интервюиращата – това ли е крайната цел на американците (т. е. като се сблъскват геополитически с Русия, да държат Европа разединена)?”
И ето професорът започва да повдига булото от най-скритите цели и мотиви на американците. „Целта е – казва ни той – ресурсите на Русия (на Русия, макар че ставащото е в Украйна) и нейният огромен пазар да се отделят от капацитета на западноевропейските държави – индустриален и производителен, и по тоя начин да не се получи силен конкурент (на САЩ).” „В геополитиката има виждане (вие, читателите не го знаете, защото не разбирате от геополитика, но аз сега ще ви осведомя за него), че ако се оформи оста Берлин-Москва-Пекин (на времето я наричаха Берлин-Москва-Токио), то тя би станала център на бъдещия свят и САЩ няма да могат да бъдат едноличен лидер в него.”
Разбрахте ли сега защо била цялата работа? Вие си мислехте – виждайки го с очите си – че украинците са въстанали срещу корумпирания си президент, вие си мислехте – чувайки го с ушите си – че Путин окупира част от територията на Украйна. Вие си мислехте, че заради това твърде прекомерно (ще трябва да признаете, дори да сте русофили) действие, Европа и САЩ наложиха на Русия санкции. Нищо подобно – американците, „четящи света като място, в което биха могли да се налагат без конкуренция”, отдавна са изпаднали в същинска паника от перспективата за една ос Берлин-Москва-Пекин, която ще ги изхвърли от „едноличното лидерство в света”, и напоследък започват да го дават твърде грубо (грабват Украйна). На съпротивата на най-важния от „оста”, Вл. Путин, те сега се противопоставят със санкции, представяйки нещата така, сякаш той е истински демон. Напрежението обаче расте, защото макар европейците все още да са твърде глупави, та да проумеят какво правят отвъдокеанските им партньори, в лицето на г-жа Меркел (точката „Берлин”) те вече започват да проглеждат и да се сещат: „о, да, всичко е заради оста Берлин-Москва-Пекин. Защо пък да не вземем да я направим! И… расте, расте (до сблъсък) напрежението между „интересите на Европа и САЩ”.
Тук ми се иска и на мен да открия на читателите една тайна: всъщност, „виждането”, че един съюз между Русия (СССР) и Германия (на Хитлер), към който тогава е трябвало да се добави и Япония, а не Китай, е бил по-доброто решение за „континенталните сили” в сблъсъка им с меркантилните и еднакво омразни и на нацизма и на комунизма „морски сили”, е старо убеждение на неоевразийците, които, в лицето на Ал. Дугин, дори експлицитно са изразявали съжаление, че Хитлер е проиграл възможността (заблещукала с пакта Молотов – Рибентроп) мощният съюз Берлин-Москва-Токио, оглавяван от Хитлер и Сталин, да натика „в миша дупка” САЩ и Великобритания. Очевидно отглас от тази „мечта” е и лелеяната (и представяна от професора като реална, но възпрепятствана днес от САЩ) ос Берлин-Москва-Пекин – т. е. една обединена Евразия, изправена срещу Евро-Атлантика. Но дори наставникът на нашенските евразийски шарлатани Ал. Дугин (нека си го препрочетат внимателно) има съзнание, че тази „ос” е невъзвратима след избора на Германия да се присъедини към евро-атлантическото пространство на ЕС и НАТО. Може би пък неочакваното „миролюбие” на г-жа Меркел към безобразията на Путин толкова дълбоко е развълнувало и обнадеждило евразиеца Д. Йончев, че го е накарало да ни извади от нафталина тази фантасмагория и да ни я препоръчва като реалност. Берлин-Москва-Пекин – обединена Евразия (Бегемот) срещу Евро-Атлантика (Левиатан). О, каква сила ще бъде това! С извинение за израза – гладна кокошка просо сънува. Нито в Берлин, нито в Пекин (чийто най-голям потребител е САЩ) управляват политици аматьори, та някакви си „експерти”-фантасти, да се надяват, че могат да им внушат своите идиотщини. Виж на българския читател, любител на теориите за „световния заговор”, това може да се пробута.
По-нататък в интервюто журналистката продължава с питането за неща, които, макар да са абсолютни неистини, се приподнасят като общоизвестни факти. Например: „Европа в момента изглежда доста отслабена – заявява тя – как може тя да излезе от тази ситуация?” Не става ясно защо на г-жа Балева Европа й „изглежда” така „отслабена”, в какво се състои тази й „отслабеност”, та да трябва да ни „светне” професорът как тя да излезе от нея. Въпреки това последният отговаря уверено и на този въпрос. Европа по начало си била слаба, защото носела като охлюв на гърба си цялата „тежка история” на конфликти между страните си (пак да попитаме – къде ги виждат в момента участниците в интервюто тези конфликти „от историята”). Освен това на повърхността на нещастната европейска територия започнал да изниква отново призракът на фашизма: „видяхме какви духове излязоха в Украйна” – обръща ни внимание професорът (ние пък, колега Йончев, видяхме колко процента спечели там „Десен сектор” на „фашиста” Ярош – по-малко отколкото „Атака” у нас). В „балтийските републики вилнее неофашизмът”. Вие да сте чували за това „развилняване”? Да не би, без да сме разбрали, в Прибалтика да са отворили концлагери? Да не би там вече да димят комини на крематориуми? Или има погроми над местното еврейство (заради което Путин напоследък започна да прави демонстрации с военна сила в този регион)? Не – става дума за шествие, за шествие на стотина „легионери” (каквото и да означава това) в една от балтийските държави преди няколко седмици. И това след като преди по-малко от десет дни в Русия се събра същински нацистко-ксенофобски „интернационал”, добре охраняван от руската милиция. Та ако е така, в България фашизмът „вилнее” още по-силно, защото от месец вече, всяка неделя в центъра на София преминават с крясъци стотина привърженици на „Атака” с „Донецки” и „Лугански” знамена, а пък доколкото заедно с тях демонстрират и петдесетина възрастни комунисти, трябва може би да се каже, че в България (още по-добре „на Балканите”) „вилнее” също и комунизмът.
И след тази серия от подвеждащи твърдения журналистката насочва геополитическия професор да ни разясни „информационната война”, която Западът води срещу Русия. Значи не стига, че я напада с държавни преврати (в Украйна, не в Русия, но какво от това), че я наказва икономически заради „връщането” на Крим, Западът води и информационна война: лъже, че в Донбас се бият руски войници, че Путин е автократ… О, не се впечатлявайте – навлиза в дълбочина професорът – това, макар да ни се струва ново, съвсем не е от сега и поради деянията на Путин. „Сатанизирането на Русия продължава вече десетилетия”. Такова „сатанизиране” (част от „информационна война”) очевидно са и трите дебели тома на Солженициновия „Архипелаг ГУЛАГ” (издадена напоследък и на български), „сатанизиране” са и десетките милиони избити през тези „десетилетия”. Но не – САЩ „не се бориха с Русия заради комунизма”, не воюваха с нея заради тоталитаризма (продължил цели седем десетилетия), заради инвазиите в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Те и днес не се борят с Русия заради систематичните й агресии в независимите държави от „союз независимых государств” (пак припомням – Молдова, Грузия, Украйна), не я смятат за противник на свободата заради поддръжката на кървави диктатори като Ислам Каримов (Узбекистан), Туркмен баши (Туркестан) и т. н. Не, те „сатанизират” Русия заради нещо съвсем друго. Искате да разберете за какво? Моля – ето върхът на „тайните знания” на професора: САЩ „сатанизират от десетилетия Русия, за да… не разрешат сближаването й с Германия”[3] (ех, ех, г-жо Меркел, какви надежди събудихте в евразийските сърца с вашата визита в Минск). Да – „ако гледам историческата тенденция – казва професорът – стремежът на Щатите повече от век е да не разрешават сближаване на Русия и на Германия.” Ето откъде идва всичко! Разбира се, след като сме прочели за митичната ос Берлин-Москва-Пекин, ние вече не бива чак толкова да се чудим на това колосално усилие на САЩ, употребено само, за да не се разреши сближаването на Русия и Германия. Но проф. Йончев вече ни е обяснил. Та щом с тази „ос” САЩ ще бъдат изметени от световното лидерство и обединена Евразия ще възтържествува над атлантическия им свят, как да не воюват Щатите и с болшевишка СССР и с Путинова Русия, как да не я „сатанизират” в „информационната си война”, водена от цели десетилетия?
Само че тук професорът малко е „попресолил манджата”. Не знам как точно гледа той „историческата тенденция”, но ако стремежът на Щатите „повече от век” е да не позволи сближаване на Русия и Германия (и в този стремеж борбата с руския комунизъм „е само епизод”), то този стремеж трябва да е започнал ни повече ни по-малко през (или преди)… 1915 г. Колкото и масовият читател на вестници да е неориентиран в историята, все пак вестници, колега, четат и хора с образование. А всички такива не може да не си припомнят, че през 1915 г. (т. е. в началото на Първата световна война) САЩ все още изповядват идеологията на „панамериканизма” и изолационизма от Европа. Те чисто и просто не са – все още не са „глобален геополитически играч”. И макар през 1918 г. да са „изстреляни” като такъв при президента Удроу Уилсън, в периода между двете войни те се връщат към изолационистката си политика, от която ги извежда през 1941 г. не някой друг, а… съюзникът на Германия, Япония, атакувайки ги в Пърл Харбър. Едва – едва, колега Йончев – „доктрината Труман” от 1948 г. определя САЩ като пазител „на свободните институции в целия свят”, като за тази цел им се вменява да се въоръжат „с военни средства”, за да ги бранят, т.е. стават сила с наистина глобални „стремежи”. Ако значи, някой реши да повярва, че САЩ още от преди „повече от век” имат за основен стремеж да попречат на сближаването на Русия и Германия (за да възпрепятстват пагубната за тях ос Берлин-Москва-Пекин), ще трябва да му се напомни, че по онова време „Пекин” (т.е. Китай) е все още полуколониална предмодерна страна, какъвто остава практически до 1945 г., а Москва само две години след 1915 г. става болшевишка и е такава чак до 1989 г. Как въобще би могло да се осъществи едно „сближаване” на Германия (първо буржоазна Ваймарска република, после нацистки Райх, а накрая, разделена от самите руснаци държава) с болшевишка до 1989 г. Русия, на мен въобще не ми е ясно. Сигурно САЩ толкова издалеч и издълбоко – тайно са работили върху възпрепятстването на това „сближаване”, че са произвели – за да го осуетят – и болшевизма в Русия, и нацизма в Германия, и даже маоизма в Китай.
Накрая на интервюто (след като попътно е изруган и българският президент – „ястреб” Росен Плевнелиев, отказал да отиде в Москва за 9-ти май), картината на тревожното бъдеще на разгорелия се вече „геополитически сблъсък на САЩ с Русия” завършва с треперливия въпрос на журналистката: „Западни медии коментират и нещо друго – доверява ни тя – опасността от нови цветни революции, които САЩ може би готвят в страни от бившия Съветски съюз като Армения, Грузия, Азербайджан (забележете, „цветните революции са вече нещо лошо – те са „опасност”). Доколко това е възможно? Виктория Нюланд ги посети една след друга през февруари.” Без да коментирам този път отговора на „експерта”, ще отбележа само следното: това че именно САЩ, а не народите на изредените държави могат да „готвят цветни революции”, ние вече трябва да сме напълно убедени. Нали знаем, че всичко случващо се в света е плод на пъкления план на американците да „разединяват Европа”, за да продължат да владеят света. При това положение – че Грузия е поставена – след агресията на Путин в нея през 2008 г. – в непоносима зависимост от Москва, въобще, въобще не може да запали в нея революция. Това може да направи само г-жа Нюланд. Изтормозеността от добре „модерирания” от Москва конфликт за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан въобще не може да запали в тях революции, ако не ги подпали г-жа Нюланд. Въобще не може узбекският народ да се вдигне срещу диктатора си Ислам Каримов, окървавил демонстрация на близките на хилядите политически затворници в страната, ако не го „вдигнат” САЩ. Разбира се, че са безкрайно щастливи под диктата на постсъветския Муамар Кадафи (Туркмен-баши) неговите поданици, така че ако някой реши да го събаря, той на всяка цена ще се окаже някой „фашист” или агент на Щатите. Но… нека не „сатанизираме” и ние приятелския кръг на Владимир Путин. Опасността е реална – САЩ продължават да осъществяват пъкления си план да възпрепятстват евразийската ос, откъдето произтича всичко в този свят: и в Украйна, и в Грузия, и даже у нас. Та нима не помним кой плати на протестиращите срещу Орешарски по-миналата година (макар че – не сме ли малко твърде на юг от великата „ос”, за да си пилеят парите американците).
Накрая се изкушавам да перифразирам г-жа Любослава Русева от споменатата й в началото статия „Пропагандата, която иска да ни подчини” (в-к „Преса”, 21.03.2015 г.). Спомняте ли си и вие, г-жо Русева, с какво се занимаваше главният герой в зловещата антиутопия на Оруел „1984”? Да, права сте – с подмяната на действителността, с произвеждането на паралелна (фалшива) действителност. Но значи, със съвсем същото, с което се занимава и проф. Д. Йончев, с което се занимават десетки други у нас, с което се занимавате в цитираното претенциозно есе и самата вие, г-жо „украшение на българската журналистика”.
Бъдете живи и здрави всички.
[1] Преди време реферирах цялостно текста на Дугин, от който цитирам тук. Понеже тогава някои читатели решиха, че си измислям думите му, препращам към http://www.russia.ru/video/diskurs_14028/
[2] Срв. серията снимки-фалшификати, които бяха разобличени в: http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-1/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-2/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-3/
[3] Че тази теза напоследък се внушава и от Путиновата пропаганда, вж. свидетелството на един бивш платен „трол”: „Веднъж написах, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин. Такава беше задачата дословно – „Напиши, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Меркел”. Не знам откъде са го взели това, но трябваше да го напиша. Смешно е да пишеш такива неща.” от http://www.mediapool.bg/bezumieto-na-kremalskite-trolove-news232249.html