Свободата днес и тук 28 Септември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Иво Инджев: Българските земи винаги са били военен плацдарм за руските варвари и „освободители“

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.faktor.bg

 

 
 
 

Иво Инджев

Иво Инджев

 
 

     Да благодарим на Украйна – светът и България прогледнаха за същността на кремълската агресивност

Русия е можела да спаси Левски от бесилото, но Апостолът е бил опасно независим

Другото име на русофилството у нас е невежеството, казва пред Faktor.bg анализаторът, който в петък представя новата си книга „Течна дружба 3“

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Инджев, на 17 април ще се появи „Течна дружба 3“, посветена на руските хибридни войни срещу България и българите през вековете, от кога датира реално тази агресия срещу нас, как е ескалирала?

- Още първите сведения за „общуване”, много преди да се появи понятието „Русия”, когато вече е имало българска държава, са свързани с агресията на племена и вождове, чиято цел винаги е била грабеж и завоевания в южна посока , т.е. населените с българи земи винаги са били разглеждани от нашите т.н. братя като естествен военен плацдарм за руските варвари, а след това и за руските претенденти да ни освобождават като носители на православната вяра, в която са били покръстени от български духовници.

- Книгата е алтернативен прочит на фалшифицираната по руски вкус българска история – кой долавя първи тези амбиции?

- Задаващата се опасност Русия да употреби българския стремеж към свобода за целите на най-мракобесната монархия в Европа е била безпогрешно доловена от великите ни предци Левски, Ботев и особено от Раковски, който е посветил цялата си страст на публицист и революционер да предупреждава българите да не допускат това да се случи.

- Прочитът е по дати от древността до наши дни, кои са най-фрапиращите моменти в тази вековна манипулация?

- Например направо непоносимо е, че руският шпионаж и дипломация са смазвали систематично всеки опит на българите да организират националната си съпротива- при това често пъти в тайно или зле прикрито сътрудничество с турските власти. Руската империя покровителства, „спонсорира” с пари, обучение, оръжие и дипломатическа подкрепа сърби, гърци, власи, черногорци, но никога българите! Нима не можеше Русия да спаси Левски- при положение, че Турция е изпълнявала всички руски прищевки само и само да не даде повод за руски военен реванш след Кримската война, приключила с унизително поражение на Русия през 1856 г.? Разбира се, че е могла но (най-малкото) не е пожелала, защото Апостолът е бил опасно независим, не се е поддал на обичайната практика на руската политика да подкупва, разделя и противопоставя българските революционери.

Отговарям ви целенасочено само с няколко щриха от един и същи период, защото напоследък поизбледняха опитите на руската Пета колона да хвали съветския период на поробена България, но пък се вкопчиха отчаяно именно в мита за освобождението на България от Русия и градят цялата си пропаганда върху тази претенция. Читателите ще имат възможност да научат истината за това „освобождение”.

- Кога точно дружбата ни с Русия се втечнява, различното агрегатно състояние, налага ли и друга философия в тази „дружба“, която беше известна като „ от векове за векове“?

- „Течна дружба” не е само игра на думи с „вечна дружба”. Чрез това словосъчетание обозначавам българската зависимост от руските енергийни ресурси, съзнателно поддържана и след разпадането на СССР. Нещо повече, по трасето Москва- София- Белград, по време на правителството на Беров, което беше откровено мафиотско, потекоха огромни количества течни суровини в нарушение на международното ембарго за бивша Югославия. С този организиран на държавно ниво износ си внесохме не само руска корупция, но ибеше инжектирана основополагащата финансова отрова във вените на българското общество. Така се натрупа първоначалният капитал на българската организирана престъпност. Последиците влачим и до днес като верига на краката на каторжник.. България беше отровена т(р)айно. В началото отчисленията от тази контрабанда се консумираха (поне видимо) от мутрите, но после оживелите от тях мутираха, взеха си матурата и сега се „наслаждаваме” на висшия пилотаж на висшистите в престъпността, препрали милиони и биографиите си вече второ поколение. В дъното на всичко това стои ръководната роля на „братска Русия”, която постигна в България нещо уникално: само тук съветската Пета колона не отиде в небитието, както навсякъде другаде в Европа, а се трансформира в руска. Сега берем горчивите плодовете като най-затормозената от наследствените си проблеми страна в ЕС.

- Може ли да има историческа давност за истината в българо-руските отношения, защо почти 25 години след демократичните промени обществото едва сега взе да проглежда по тази болезнена тема?

- Изглежда трябва да благодарим на Украйна ( с извинение за черния хумор), че светът прогледна за същността на руската агресивност. Когато някои тук обяснявахме генезиса на българските проблеми с руската зависимост, мнозина, включително и чужди дипломати, се подхилваха- в смисъл „хайде, хайде, да не преувеличаваме”. Е, вече и на австр(ал)ийците им стана ясно за какво иде реч!

- Само с прословутото рубладжийство ли можем да си обясним факта, че като се заговори за Русия и Путин, много българи се възпаляват и са готови да бранят дори със злоба и сила всичко руско и съветско, сякаш е засегната родината и личната им чест?

- Пропагандата е основното оръжие на руското влияние. Тя се насажда тук вече втори век. В Грузия и в Украйна изтрезняха от подобна пропаганда след брутална руска намеса с военни средства, но у нас положението е по-зле: и без пряка военна интервенция руските информационни войни се водят на наш терен от поколения и постигат резултата, за който говорите. Намираме се в невъзможна ситуация- няма как да си пожелаем „терапия по изтрезняването”, като в Грузия и Украйна, поради което можем да се надяваме единствено да се задейства инстинктът на българите да се освобождават по еволюционен път чрез образование, както е станало през българското Възраждане. Всеки принос в това отношение е добре дошъл. Основната характеристика, направо другото име на русофилството, е невежеството. Трябва да го атакуваме с най-силното си оръжие - с истината за руските интриги и щети, нанасяни от векове на българския интерес.

- Пропагандата на Кремъл бе ключов компонент на "хибридната война", която Русия води срещу Украйна, бившите социалистически държави и света, но защо САЩ и Европа проспаха тази война и чак сега г-жа Могерини пише специален доклад за противодействие, който трябва да е готов през май?

- Путин залага на прословутия стремеж на западния човек да бъде творец на своя просперитет, надявайки се западните демокрации да се изпокарат в опит да избегнат неприятностите с една агресивна, заплашителна Русия ( която всъщност е икономическо джудже пред западните сили, ако те се обединени). Но и Хитлер се подиграваше на САЩ, че били „нация от бакали”, която няма да си мръдне пръста да защитава мачканите от него европейци...

- Каква е перспективата на връзката Путин – Ердоган, какви опасности могат да изненадат България?

- И Ердоган не е вечен. Нито пък е вчерашен , за да не разбира, че Путин се опитва да го използва за своите геополитически шахматни партии. Ако не броим ядрения арсенал, Русия отстъпва във военно отношение на Турция по важни параметри- например в Черно море турските военноморски сили, подкрепяни от мощна модерна авиация, превъзхождат значително руските - това като реплика за самочувствието на „велика Русия”. Опитите на Москва да манипулира Турция срещу Запада са обречени на неуспех. Друга тема е как ще се развие турската политика на отдалечаване от светската държава на Ататюрк и докъде ще стигне Ердоган в заиграването с турския национализъм. Не съм сигурен, че в Анкара имат конкретен план - там също търсят пътя за канализиране на енергията на тази регионална суперсила, която за разлика от Русия ( като нация в упадък по демографски показатели), има нарастващо значение в икономическо и геополитическо отношение в тежко дестабилизирания от арабския ислямистки екстремизъм район на Близкия изток, т.е. на кръстопътя между три континента.

- Аферата „КТБ“ бе обявена също за част от "хибридната война" на Русия, но как да си обясним загадъчното мълчание на така наречената банка на Кремъл – ВТБ, която е собственик на почти 10% от фалиралата КТБ, чиито активи сега се разграбват?

- „Играта” на Русия тук е да дестабилизира България, а напоследък и да я ползва като негативен пример в пропагандните си войни срещу съседи, като Украйна, Молдова и Грузия. Надсмивайки се над слабостта на евроатлантическа България, Русия изпраща послание към новите кандидати за членство в ЕС и НАТО- „ето какво се случва на бившите ни сателити, когато ни изневерят”, им казва тя. Най-вероятно „банката на Путин”, както наричат по света втората по капитализация руска банка, е част от тази игра на „клатене” на българската лодка. ВТБ демонстративно нахлу в КТБ през април 2013 г., когато за служебен премиер беше назначен Марин Райков и се заговори, че правителството може да поиска изтегляне на депозитите на държавните предприятия от КТБ. Москва се намеси превантивно, за да покаже, кой дърпа конците тук. Посланието беше „схванато” и служебният кабинет на Райков не предприе очакваните действия. После е дошла друга заповед и така „ до края на света”, както се пее в онази песничка от „ На всеки километър”.

- Атакуват ви заради антируската позиция, получавате и директни заплахи, от какви среди идват, съществуват ли кръгове, които целенасочено бранят и фалшифицират руските интереси у нас?

- Точно в това е проблемът- руското влияние не е нещо, което съществува само по себе си. То е бурен, който грижливо се отглежда, наторява и напоява . Руският институт за стратегически изследвания ( РИСИ), който от няколко години е на пряко подчинение на Путин ( след като беше под разпореждане на разузнавателната служба ФСБ), демонстративно се занимава с очернянето на България по начина, за който споменах по-горе. Така че Москва не е оставила нищо на случайността и на „спонтанната любов” на българите към Русия. Тя прилага спрямо нас стария руски управленски принцип „бий, за да те уважават”. Не един и двама видни руснаци през последните години ни напомнят язвително, че България е „невярна съпруга” на Русия. Изнасилването продължава, защото го позволяваме - а някои направо го желаят срещу (не)известно заплащане. На Драган Цанков, шампион по предателско грабене на руски подкупи в новата ни история сред българските политици, разобличен в „авантюрите на Руския царизъм срещу България” с разсекретени документи, не случайно преди месец-два му сложиха паметна плоча в началото на бул. „Драган Цанков” в София на оградата на строителния техникум. На паметната плоча е обявено основното му качество: „русофил”. Да се знае, че русофилите тук биват възнаграждавани за тяхната продажност. Творението е подписано от името на „Национално движение „Русофили” и фондация „Перун”.

- Ваши противници непрекъснато ви припомнят за връзките ви с ДС, въпреки, че сте първият, който сам заговори за тях, но аз искам да ви припомня един скандал от пролетта на 1989 г. – на последната Национална конференция на Младата художествено творческа интелигенция в НДК - поискахте публично оставката на Тодор Живков. 25 години мълчите по тази тема, част от някаква режисура ли бе това, какви последствия имаше за вас?

- Това изглежда като „част от някаква режисура” на онези, които смятат за лично оскърбление фактът, че някой си е позволил да направи онова, което той не е посмял. В днешно време тези „смелчаци” си присвояват правото да бъдат съдници кой има право да е антикомунист и кой не. Истинските страдалци, понесли репресиите на комунизма, никога не застават в такава поза.

Аз съм споменавал този случай в зала 11 на НДК, но ми е по-ценно други от присъствалите стотици свидетели да го споменат. Повече от четвърт век чакам да чуя някой да разкаже тази „случка”, която ми донесе някои неприятности. Вие сте първият, който прави това в публичното пространство.

- След дни навършвате 60 години, ако имаше път назад, какво бихте променили?

- Времето не може да се върне назад, но може да се осмисли и да се направят верните изводи. Битката срещу грешките и престъпленията на миналото си заслужава заради бъдещето на нашите наследници.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional