Или как се твори история и защо историците не бива да се бъркат в това
специално за Faktor.bg
Христос Воскресе!
Воистина Воскресе, но имам чувството, че в братска Русия напоследък малко се мръщят на този факт или поне ле-е-е-кичко го подминават – по две причини.
Първата, заради свободата, която даряват новите технологии, мнозина руснаци май чак сега се научават, че Христос не е истински православен християнин със сертификат от Московската партиаршия на КГБ да върши чудеса, а прост евреин. При това - прости ми, Господи, за обоснованото съмнение - май е и голтак, който не може да стъпи на малкото пръстче на най-обикновения наш, роден, руски милиардер. А също е слабак, който не е готов даже с Владимир Жириновски да се сбие както трябва в някое телевизионно студио, нашият спокойно ще го нашамари и по двете бузи.
Втората причина е, че ако подвигът на Христос с възкресението е светата истина, то тя затъмнява деянията на императора Путин, а това не бива да се допуска – и без друго много врагове сред войнолюбците в света спечели той с мъдрата си, миролюбива политика. И с безкрайното си човеколюбие, изобщо, с всичките си прекрасни качества.
Въпреки подкрепата на 85 процента крепостни, както сочат социолозите, оказва се обаче, че дори в Русия има хора, които още не си дават сметка за величието на своя велик император, а проявяват учудващото желание да задават неприлични въпроси. За поредното императорско телевизионно шоу „вие питате – ние отговаряме” например, което предстои на 16 април, най-голям интерес има по темата „защо, след като доларът поевтинява, цените на стоките в Русия растат”.
Какво да ви кажа – глупава грешка! Оказва се, че добрата ни вчерашна пропаганда не винаги работи в наша полза и днес.
До вчера беше удобно да информираме нашите крепостни, че доларът поевтинява и те вярваха. Къде ще ходят, според измисления от ЦРУ Интернет доларът поскъпва, а това, както се знае, са
козни на русофобската пропаганда
В същото време крепостните ни смятаха, че петрол и газ пък, от които изцяло зависи тяхната хранилка, продължават да поскъпват – след като Интернет твърди, че те поевтиняват. Обаче мина времето на това безвремие, някои, кой знае защо и как, май поизтрезняха и направиха връзка с цените на стоките в магазините. Е, нормално, хората лесно схващат, но трудно прилагат на практика принципа, че истинското благоденствие не е в това да купуваш евтино, а да си патриот и беззаветно предан лично на нас, императора.
Така че на 16 април на този въпрос ще отговорим с някаква шега по адрес на враговете, дето ни притискат със санкции, а после ще вземем истински мерки за решаване на проблема, като намалим до неприлично ниско ниво цената на водката. Това ще е поредната ни човеколюбива постъпка. А ако някой твърди обратното, да помисли – нали всички предпочитаме руснаците пияни, но живи, вместо трезви, но резнати от главорезите на Рамзан Кадиров. Или от някой друг, съвършено неизвестен нам извършител, както стана с волнодумника Немцов, като много знаеше да пита.
Все пак някаква обида в нашата императорска душа остава. Откъде-накъде крепостните се сещат за цените в магазина, вместо да се радват, че ще имаме повече мир в Близкия Изток, след като онзи ден ние лично отменихме мораториума за продажба на ракетите С-300 на Иран.
Ето, така се твори история, не с пазаруване на розови финтифлюшки, а с продажба на сериозни стоки – мир, война, такива работи!
Доказано е обаче, че в процеса на сътворяване на историята не бива да се допускат историците, защото са способни напълно да оплескат цялата работа.
Поредният пример е интервюто на кандидата на историческите науки Олег Айрапетов за сайта Правда.ру, интервю, явно замислено като част от откровената пропагандна война на Кремъл води срещу България. Но добре, че този човек все още го държат само кандидат, защото по-малко от него за историята изобщо едва ли някой може да знае.
Всъщност в интервюто на Айрапетов, научно озаглавено „В България е местна традиция - да убиеш човек и да го мъчиш преди това”, няма нито едно изречение, в което да е изтъкнат исторически факт, аргументи по даден въпрос или какъвто и да било друг атрибут, присъщ на историческата наука. В него има само типичното руско цупене, че някой не харесва руснаците, небивалици, измислени персонажи, позоваване на вековните стандарти на руската пропаганда, сякаш са святата истина, връщане към исторически събития, представени по напълно неисторически начин, има премълчаване на всички наистина важни факти от историята на руско-българските отношения, особено онези, които най-пряко определят днешното състояние на тези отношения…..
В началото всъщност руският историк показва неприкрита обида от поляците – те, видите ли, „само мислят как да създадат своя държава”. Вместо да се включат доброволно в Московската империя, разбира се. Гадни поляци!
Чехите пък, според историка, са сервитьори по манталитет – дадеш бакшиш и веднага започват да ти говорят на руски. Но ако ситуацията се обърне, пак те предават. Да, бе, и през 68-ма година бая ви говориха на руски да се махате, ама вие и руски не разбирате, когато опре до имперските ви интереси.
Разбира се, най-гадната страна от всички е България,
става ясно от заглавието. Няма да го коментирам, защото е ясно, че това е проста фройдистка операция по прехвърляне от болната глава на здравата на комплексите от една история, пълна с на ГПУ, НКВД, Смерш, ГРУ, КГБ – или ако щете, с милозливи и човеколюбиви фигури като Дзержински, Ежов, Ягода, Берия.
След заглавието обаче, за България започваме с това, че, както твърди водещата Инна Новикова, българите нито руски искат да говорят, нито английски могат – тя сама се убедила в това по нашите земи. Мари, девойко, като си разбрала, че ние не искаме дори на руски да говорим с теб, защо смяташ, че ще ти проговорим на английски. Защо не се сетиш, че просто не искаме да говорим с теб изобщо. И не само с теб, а и с кой да е руснак. Не ви щем, бе! Ни меда ви щем, ни жилото!
Както и да е. Обаче на полу-въпроса, зададен от страна на Новикова, нашият дълбок историк Айрапетов отговаря, че проблемът съществува, защото ние в България, нямаме аристокрация, нашето дворянство било изклано много отдавна.
Къде го чукаш, къде се пука. Гаче ли руското дворянство благоденства, изобщо не е изклано от Ленин и Сталин, а някак продължава да е духовен и морален водач на Русия. Аристократът Путин – как ви звучи? Добре, де, произходът му може и да се обоснове като аристократичен – например с аргумента, че само при истинската аристокрация има толкова физически малформации и умствена извратеност, колкото у него. Обаче в същото време щом задникът му лъсне, веднага се познава, че е задник на крепостен.
По какво се познава ли? Например по следите от дървото, с което началниците му от КГБ са го превърнали в още по-голям дегенерат, отколкото природно е бил. Няма да ви обяснявам другите признаци, `щото подробностите там са малко неприлични.
Е, да, нямаме аристокрация. Нататък обаче Айрапетов решава да хване бика за рогата и да ни каже кой е истинският корен на българския проблем - защо недолюбваме руснаците и никак не сме им благодарни. Според него в България „ако ти изграждаш своя собствена версия на политически модел, всяка друга сила, особено от чужбина, се възприема като враждебна. Защото властта трябва да е абсолютна”.
Ще остави настрани въпроса каква „собствена версия на политически модел” духа в главата на този пишман историк. Но ще попитам да не би той да се е объркал и да говори не за България, а за Русия. Защото поне истинските историци и психиатри знаят, че точно Русия е страната, в която всеки си има собствени политически модел, особено любителите на абсолютната власт. Аристократът Сталин например я реализира, наследи го аристократът Хрушчов – все такива едни засукани благородници, които изпъват кутрето си, когато пият чай…..
Няма да говоря повече за бълнуванията на този руски „историк”, прочетете си ги сами и сами го съдете (ТУК). Стига ми и направеното дотук усилие да слизам на неговото ниво и пак да не успявам - `щото то е толкова ниско, че и да го буташ, няма откъде да падне.
Питам се обаче какво точно ще прави прочутият български историк на име Гоце, известен също с псевдонима Георги Първанов, в Москва тези дни. В смисъл – какво ще прави, освен, че „по покана на Министерството на отбраната на Русия, ще участва в конференция за международна сигурност”.
Стига с тия оксиморони, де. Москва – стълб на международната сигурност! Руското министерство на отбраната отбранява всеки, който му падне! И прочие…..
Не знам дали си спомняте, но за дебилния миролюбец Леонид Брежнев, който по време на управлението си прати армията в Чехия, Полша и Афганистан, кремълският ПР беше измислил забележителното определение „Маршал на мира”.
Но както и да е. По-важен е въпросът какво прави нашето момче на такава една отбранителна конференция в Кремъл.
Първанов е прост историк, който, както се убедихме по-горе, не бива да прави история, щото само ще я разваля. Той няма и нищо общо с нечия отбрана. Поне в момента, докато е в оставка от партийния си пост, е и
съвсем никой в българската политика
В Европа не го приемат изобщо, в НАТО да не говорим, така че и посредник за нещо си не може да бъде. Кому оная работа тогава ще държи в Москва? И защо?
Според мен най-вероятният отговор е, че отива, за да му набият канчето и в скоро време ще видим обединяване под някаква форма на левите, прогресивни и проруски магарета в България. Колкото и иначе да е трудно магаретата да се съберат в стадо.
Така разединени, както са сега обаче, те не са полезни и само харчат парите, без да вършат съответната работа на кремълските си господари.