Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Аферата КТБ и битието българско - част втора

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Как всъщност се случи всичко това? Нима никой нищо не знаеше, никой нищо не беше чул за невероятната експанзия и странната кредита политика на КТБ? Това са пълни глупости: от години се знае и какви държавни капитали са концентрирани там, и каква мрежа от свързани фирми е била изграждана, и какви гигантски мащаби е достигнал техния оборот – за това са писани десетки статии, има проведени сериозни разследвания със съответния доказателствен материал. Ни звук, ни стон от страна на прокуратурата и финансовите регулатори. Странно – защо?

 Само броени дни преди КТБ да бъде поставена под особен надзор, националните банкери обявиха, че всичко в банковата система на републиката е наред, не се задават никакви фалити – и дадоха разрешение на Цветан Василев да купи ТБ “Виктория”. Днес се оправдават, че банката ги била подвеждала с фалшива информация за кредитното си досие, а Цветан Василев е новият джингиби, финансовият демон и единственият виновник за милиардната дупка в и без това нарешетената плът на България. Какво ли се е променило оттогава – сиреч от началото на юни 2014, когато стартира голямата атака срещу банката, до нейното счетоводно убийство и нейния фалит?

 Отговорът е очеваден, но никой не иска да го признае: разпаднала се е коалицията КТБ. Олигархичната коалиция, представлявана от несъпоставими политически субекти – националсоциалистите, социалистите и Корпорацията (както наричат и както трябва да бъде наричано ДПС). Резултатът от този разпад рефлектира върху общото им финансово чадо: КТБ. Дотолкова, че ако то би било поставено в Кавказкия тебеширен кръг (справка: Бертолд Брехт), би било разкъсано от харпиите, претендиращи да бъдат негови майки.

 Всъщност може би наистина трябва да се измисли ново име за втората тройна коалиция, управлявала България от 29 май 2013 г. до 24 юли 2014 г. И имаме всички основания да я наречем именно “коалицията КТБ”. Точно тя управляваше България през този период. Не Орешарски, не Станишев, не Местан. Делян Пеевски плюс Цветан Василев – като наместници на уж оттеглилия се Доган. Те – но от негово име – разпределяха порционите в държавата. Те – но от негово име – крепяха балансите в проблематичната етно-национал-социалистическа коалиция. Те – но от негово име – въртяха парите на държавата, вложени в трезорите на КТБ – и промиваха мозъците на българите с вестници, сайтове и телевизии.

 И затова е доста нелепо да се задават персонални въпроси, свързани с това управление. Включително тътнещия повече от година въпрос: кой предложи Пеевски. Никой не е предложил Пеевски. Той се е предложил сам. Защото той беше държавата – или поне половината от нея. Справка: „Ако не гласуваме Пеевски, правителството пада.” Думи на Сергей Дмитриевич Станишев, бивш лидер на БСП и настоящ евродепутат.

 Кой е този, дето може да поставя такива условия на мандатоносителя? Отговорът е прост – някой, над който няма дори Господ – има само Доган. Кой можеше – под носа на БНБ и в страна, която е преживяла най-драматичния банков срив сред страните от бившия Източен блок – да съгради банка, чиито активи нарастват с темпа на финансовите пирамиди – и която – точно по модела от 1996-та – раздава огромни кредити без покритие на свързани със своя собственик фирми? Кой можеше да накара цели три правителства да държат парите на държавните предприятия именно в неговите трезори, да върти с тези пари огромни сделки и да гради медийни империи, да претендира, че неговите фирми осигурявали 10 процента от брутния продукт на България – а после цялата тази мегаструктура да се разпадне като кула от карти за игра?

 Кой – питаме се днес и отговорът просто се натрапва – този, който управлява самата власт, който представлява нейните олигархични интереси, който е материализирал финансовия мост между субектите в поредната и – надяваме се – последна тройна коалиция. Банкерът на Доган, душеприказчикът на Станишев – над който също няма Господ – има само Мамон – и навярно – както над всички тях – има Путин.

 В един момент двамата неразделни партньори в коалицията КТБ се скараха. Нещо повече – станаха смъртни врагове. Поръчваха се един друг, крояха си шапките, размахваха уж независимите правозащитни институции като боздугани. Причината? Обичайната, поради която някога се гърмяха мутрите. Единият се опитал да изменти другия, който пък на свой ред му скроил капан. Примерно – единият взел огромни заеми и не ги върнал (разбира се, чрез фирми, които формално не са свързани с него), а другият отказал да даде банкова гаранция за фирмите на първия, които се канели да строят „Южен поток”.

 Разбира се, има и друго равнище на конфликта. Ритането под масата си има причина, много по-сериозна от това някой да гепи още стотина милиона. За отбелязване е, че в тази битка губещ е Цветан Василев – като срещу него е впрегнат целия ресурс на държавата. Това не е случайно. Причината е очевидна: той явно е повторил старата грешка на Илия Павлов – забравил е кой всъщност кара влака. Писнало му е да се разправя с продажни политици и да ги държи на хранилка в КТБ – и е решил да промени формулата, като сам произведе собствен политически субект, чрез който да реализира своите амбиции и интереси.

 

Партията на Бареков беше създадена именно с тази цел – и с парите на КТБ – само че това е опасен експеримент, възможен само ако си безспорния любимец на Кремъл. В случая не се оказа така – и разпадналото се партньорство между КТБ и ВТБ го доказва. На практика този експеримент би означавал да се появи нов балансьор, а ДПС да бъде изместена от позицията, която й позволява да раздава порционите в държавата. Това беше разчетено като бунт срещу благодетеля от сараите – в резултат коалицията КТБ се разпадна, Цветан Василев бе наритан във финансовия и политически ъгъл, а с него – твърде показателно – и Станишев.

 

Дребната подробност е, че този път всички играха прекалено ачик. Маските паднаха, лъсна противния, мазен морал на политиците, които в течение на вече четвърт век се подиграват с достойнството на българите, които пък – сякаш по някакво чудо – се оказаха със съхранен инстинкт за самосъхранение – и оказаха много сериозна съпротива на опитите да бъдат превърнати в подвластна на олигарсите рая.

 Коалицията КТБ се разпадна – и опитите да бъде скроена нова такава по същия тертитип ще срещнат сериозни трудности. В резултат от едногодишното управление на тази коалиция България се сдоби с няколко милиарда по-висок външен дълг, с огромна дупка в бюджета, с фалирала енергетика и изправено пред фалит здравеопазване. Всичко това се вижда, днес можем да го усетим върху собствения си гръб. И трудно, много трудно някой ще бъде убеден, че за това са виновни Бойко Борисов, международното положение и заговорът на гадните соросоиди.

 Важно е обаче да научим всичко за КТБ. Всичко – от игла до конец – а не да бъдем залъгвани с басни за милиардни дупки и банкови тайни. Добре е да си спомним думите на българския президент Росен Плевнелиев, изречени на 25 юли 2014 г. в обръщение към Народното събрание: “Децата ни няма да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ“. Ако допуснем истината за КТБ да бъде заметена, изтъргувана, ако превърнем „досиетата КТБ“ в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на ДС досега, това ще бъде стратегическа грешка за държавата. Ако се разкрие цялата истина за нерегламентирани връзки на политици, съдии, прокурори, общественици с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне. Българската държавност ще направи смел скок напред в морален и институционален аспект в очите на гражданите. Ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България ще продължи за много години напред. Казусът КТБ е големият тест днес за българската държава.”

 Децата наистина няма да ни простят. В тяхно име и за тяхното бъдеще хвърлям днес усилията си в това разследване – въпреки че добре съзнавам, че това е Сизифов труд, че не е по силите ми да се преборя с голямата машинария на лъжата. Но нека поне да се знае, че е възможно човек да се опълчи срещу нея, че може да не се съобразява с нейните закони и ритуали. Това може и да е една мъничка крачка напред, но както е казал древният мъдрец Лао Дзъ: “Пътят от хиляди ли започва с една единствена стъпка.”

 

 

 

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional