Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Руската връзка - част първа

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

В началото бяха руските пари.

По-точно казано – съветските. Генеалогията на КТБ тръгва от Българо-съветската финансовата къща “Булгарсофтинвест”, регистрирана през ноември 1988 г. по Указ 535 от 1980 г. – като съвместно предприятие на Българска Външнотърговска банка и руската Внешэкономбанк. Капиталът от 60 милиона лева е поделен по равно от съучредителите, а тяхното финансово чадо се оказва единствената небанкова институция, която извършва банкови операции, преди те да бъдат регламентирани по Закона за банките и кредитното дело. Въз основа на какви правомощия, по какви регламенти и по чия поръчка – един Бог знае само. Вероятно – и КГБ.

 Според в. “Капитал”[1] в периода до 1994 г., когато финансовата къща се преучредява като КТБ, тя е посредничила в разплащанията с валути на страни от бившия СССР. Цитиран е Валентин Станчев, изпълнителен директор на “Булгарсофтинвест” и първи изпълнителрен директор на КТБ: “Ние сме единствените, които срещу ниски комисиони извършваме разплащания в рубли, карбованци, литове и др. от името и в полза на наши клиенти.”

 Едва ли обаче този вид търговия е свързан със замисъла за създаването на “Булгарсофтинвест”. Тук би трябвало да се има предвид, че Внешэкономбанк е руският адекват на Българска Външнотърговска Банка – и съответно функциите й в контекста на перестройката са сродни. Банката е създадена още от Ленин през 1922 г. като Руска търговска банка, като и до днес държавното участие е 100%. За това доколко значима е нейната функция в контекста на днешна Русия, можем да съдим по факта, че председател на надзорния й съвет през 2010 г. е не друг, а самият Владимир Путин.

 Непосредствено преди падането на Берлинската стена тази банка се занимава със създаването на финансова мрежа, чрез която да бъде реализиран сценария на перестройката – или, иначе казано, прехвърлянето на политическата власт на партокрацията и източна Европа на икономическа основа. За целта се създават клонове и финансови компании на Запад, през които започват да текат сериозни финансови потоци от СССР, за да генерират скрити партийни активи (управлявани от КГБ и ГРУ, разбира се), с помощта на които руската и изобщо източната икономика да бъдат превърнати в плячка за предварително набелязани олигархични кръгове. Такива са “Моснарбанк” (Лондон), “Евробанк” (Париж), “Ост-Вест Ханделсбанк” (Франкфурт на Майн), “Донабанк” (Виена), “Ист-Вест Юнайтет банк” (Люксембург) и финансовата компания “Юраско” в Швейцария.

 БСФК “Булгарсофтинвест” всъщност е единственото съдружие на Внешэкономбанк, създадено на територията на страна от Източния блок. Това едва ли е случайно. България е страна, през която протичат контролираните  и от КГБ канали за контрабандна търговия с оръжие и наркотици; пак през нейното посредничество минава и не малка част от финансирането на братски комунистически партии и други терористични структури. Вероятно най-важното обстоятелство е свързано с това, че страната ни е стратегически партньор в редица операции от геостратегическо значение – като създаването на “неявни” фирми в Западна Европа например – с цел промишлен шпионаж и източването на активи от западащия Източен блок – които да бъдат употребени в полза на партокрацията след неговото разпадане. Вероятно са се имали предвид и други интереси – например очакванията България да бъде нещо като централа за налагането на руско влияние на Балканите – или пък утвърждаването на това влияние в третия свят – за което друго едно отроче на Българската външнотърговска банка – “Литексбанк” в Бейрут, играе не малка роля.

 Трудно е да се каже в какви точно сделки е участвала “Булгарсофтинвест” до падането на Берлинската стена. Предполага се, че част от тях са свързани с двустранните разплащания в рамките на СИВ – и главно с реекспорта на руски нефт, който винаги е бил спасителен пояс за периодично фалиращата ни планова икономика. С разпада на Източния блок обаче тази манна небесна секва – за сметка на това външнотърговските дружества, включително и банковите такива, се възползват от случая и започват да обслужват новите олигархични структури, породени от разпада на старите държавни институции. В едно разследване на “Биволъ” е цитиран любопитен документ – заключение от одита на Сметната палата на Руската Федерация от 1999 г.[2], според което всички сделки за преотстъпване на акции на задграничните банки, сключени до 1998 г., “се явяват незаконни и подлежат на разваляне”. Това в пълна степен се отнася и до БСФК “Булгарсофтинвест”, и до нейната наследница КТБ – като сделките с руското участие в тях са станали най-вероятно зад гърба на официалните институции в руската държава. Според Валентин Станчев, шеф на “Булгарсофтинвест” и по-късно главен изпълнителен директор на КТБ, когато през лятото  на 1993 г. тогавашния вицепремиер Фьодоров посетил България, той останал много учуден от факта, че у нас от години функционира българо-руска финансова институция.

 Официалната хронология на Българската Външнотърговска Банка е крайно лаконична по отношение на това съвместно предприятие. Там можем да прочетем следното: “1988: Като съвместна финансова компания на БВБ и Внешэкономбанк е учредена “Булгарсофтинвест”. През 1994 г. Булгарсофтинвест” е преобразувана в Корпоративна търговска банка.” Толкова.

 Създаването на българо-руска банка изглежда е било насъщно за архитектите на перестройката, след като са се погрижили да го създадат още преди тя да започне. Забележително е, че БСФК “Булгарсовинвест” не се присъединява към широко рекламираната инициатива за създаване на българо-руска банка, която през 1994 г. се реализира като БРИбанк на Емил Кюлев, тъй като по същество тя дублира вече реализираната идея. Вместо това през 1994 г. финансовата къща се префасонира в КТБ – отново с българско и руско акционерно участие, но вече с променени параметри: 61 на 39 процента в полза на БВБ. Забележително е и желанието новоучредената банка да започне “на чисто”, като свива своите печелби, за да бъде саниран кредитния й портфейл. Преходният баланс от финансова компания към банка е заверен от международен одитор - датската фирма BDO Binder.

 Новата банка е регистрирана с решение на Софийския градски съд от 06.05.1994 г. – с капитал от 500 000 000 тогавашни лева (с приблизителна равностойност около 20 милиона долара) като правоприемник на “Булгарсофтинвест”. В съвета на директорите участват Калин Калинов, Любомир Гачев, Евгений Красавцев и Алексей Симаков. Последните двама са представители на руската страна – и обичайно в българските публикации по темата биват определяни като “офицери от КГБ”.



[1] в. “Капитал”, 9 май 1994, “КТБ започва на чисто”.

[2] “КТБ зачената от КГБ”, Биволъ, 23.03.2014 г.

 

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional