Свободата днес и тук 08 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Руската връзка - част трета

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Всъщност правителството на НДСВ е първото правителство от цялата верига управления  на размитата политическа отговорност, включваща още двете тройни коалиции с основни участници БСП и ДПС, правителствата на Станишев и Орешарски, които печелят  първенство в цялата българска история със своите корупционни постижения.

 Стратегията на размитата политическа отговорност предполага и една малко по-различна корупционна стратегия, с която кукловодите на различни леви правителства след 2001г. реализират своите икономичекси  интереси. Става дума не само за рязка промяна в мащаба на Голямото ограбване, но и за друг тип взаимодействия между корупционерите и държавните институции. Паралелно с досега познатите механизми като контрола на контрбандните канали и създаването на удобни законодателни и институционални вратички за лесно забогатяване, се създават условия за мащабно ограбване със съвсем директната помощ от страна на държавата. И вече крадат не само бизнесмените от кръжащите около политиците “обръчи от фирми” – вече самите министри спретват грандиозни корупционни афери, прикрити зад версията, че със своите действия били защитавали националните интереси, или че осъществените от тях приватизационни сделки и раздадени обществени поръчки са били най-добрите и най-целесъобразните.

 Патентът на този тип мащабно крадене принадлежи на правителството на НДСВ, а два от примерите го илюстрират по емблематичен начин: това са сделката с външния дълг, осъществена от министър Велчев и продажбата на БТК, реализирана от министър Николай Василев. Сдлеката с външния дълг е особено фрапантна, тъй като благодарение на нея, според доклад на “Industry Watch”, изготвен по поръчка на министър Симеон Дянков, страната ни е претърпяла загуби в размер на 1 милиард лева. Става дума за изкупването на 5-те милиарда доларови брейди облигации по българския външен дълг и замяната им с еврооблигации.

 В тази сделка има поне два елемента, за които няма нормално обяснение. Един банкер с опит – какъвто Милен Велчев е натрупал като служител на Merill Linch знае много добре, че подобно обратно изкупуване на дълг се прави чрез максимално мълчаливи финансови операции – в този случай мълчанието наистина е злато, тъй като всяко предварително публично оповестяване води до покачване на цените на брейди облигациите. Вместо това, той обявява още през май 2001г., по време на предизборната кампания, намерението си да управлява активно външния дълг на България, като замени брейди книжата с еврооблигации. Същото е повторено на конферентен разговор между икономистите на НДСВ и представители на банките, които търгуват външния дълг, проведен на 24 май – и в по-късни негови интервюта – вече като министър. В резултат цената на българските облигации скача от април до август с цели 7 цента – като само тази негова словоохотливост означава 350 млн. долара печалба за финансовите институции, които държат външния ни дълг.

 Дребната подробност е, че още преди години като служител на Merrill Lynch, Милен Велчев е предлагал на българското Министерсво на Финансиите същата сделка с твърдението, че тя е изгодна. Би било редно обаче да се запитаме: изгодна за кого? Защото интересите на българската държава и банката Merrill Lynch не съвпадат – напротив: неизгодната за страната ни сделка носи не малка печалба за английската банка.

 Словоохотливостта обаче е по-малкия проблем при тази сделка. По-големият има чисто корупционен характер – и ясно показва, че се касае за добре планирана операция, която е и реалната причина Милен Велчев и неговият заместник Красимир Катев да напуснат добре платените си финансови позиции в лондонското Сity. Проблемът е, че – както отбелязва и вестник Капитал през октомври 2001г. – непосредствено преди изборите българският пазар за ценни книжа се оживява, появяват се играчи, които изкупуват големи количества от българските облигации. Според вестника “основна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на Американската Инвестиционна Банла – Morgan Stanley Dean Witter.” Служител на тази банка е братът на Милен Велчев – добре известният строителен бос в бетонирането на българското черноморие Георги Велчев.

 Според разследване на Биволъ, още преди да се заговори официално за сделка с българския външен дълг, ограничен брой инвеститори изкупуват българските облигации при цена от 0.54 до 0.63 цента на долар on margin 4:1”. Търгуват 3 дружества, които за кратък период се сдобиват с облигации за близо 800 млн. долара номинал. Едно от тези дружества е Morgan Stanley Asset management – хедж фонд на банката, в чийто лондонски офис работи Георги Велчев.

И не само той. В същата банка работи и Лилия Абдула, приятелка на Красимир Катев и по-късно негова съпруга. Говори се, че именно той е проектирал тази сделка, от която според разследването на Биволъ трите дружества изкупуващи българските брейди облигации, са спечелили около 300 млн. долара.

Сумата е повече от значителна. И говори за корупционен размах, непознат в по-ранните етапи на българския преход. Към това трябва да добавим и обстоятелството, че дори и да не вземем предвид корупционните дефекти на сделката, тя си остава неуспешна – и българската държава е тъй или иначе губеща. Идеята да се заменят брейдитата с еврооблигации е разумна само при условие, че в този период твърдия курс на долара се запазва, а еврото се обезценява. Случи се точно обратното: доларът се срина, а цената на еврото се покачи. Затова сега имаме по-скъп дълг, отколкото преди грандиозната суапова сделка. През 2013 г. например трябваше да емитираме цели 880 милиона евро, за да посрещнем неговия падеж.

Героите от тази сделка обаче не само не попаднаха в затвора[1], но и просперират на финансовия пазар.  И Милен Велчев, и Красимир Катев са в ръководството на българския клон на руската “Внешторгбанк”, известна още като “банката на Путин” – и са партньори на “Корпоративна търговска банка” на Цветан Василев, финансовият донор на Пеевски. Що се отнася до Георги Велчев, той също се напечели добре по време на мандата на НДСВ. За две години негови фирми наливат близо 50 милиона евро в строителството на големи хотели, предимно по българското Черноморие: в Обзор, Златните пясъци, Равда, Слънчев бряг и на къмпинг “Оазис”. На 08.07.2013 г. той излезе с обращение, назовано “Аз искам”, в което определи Пламен Орешарски като един от най-компетентните премиери в цялата българска история, и заклейми “шепата протестиращи” пред НС.

 

 

 

 

 

 

Какво пък, логично е.



[1] След доклада на Индустри Уоч във финансовото министерство мъдрували дали да не препратят този документ на прокуратурата, но решили, че няма смисъл.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional