Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Руската връзка - част четвърта

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Всъщност е редно да отбележим, че учредяването на VTB Capital – България не е началото на възкресението на тези герои на българската финансова сцена. Новият клон на руската банка е учреден в началото на 2012 г., но месеци преди това тази благопристойна компания  вече е сключила първата си мащабна сделка, при това в съдружие и с прякото сътрудничество на Цветан Василев и неговата КТБ. Става дума, разбира се, за закупуването на „Булгартабак” – една от най-скандалните и най-непрозрачните сделки в историята на българската приватизация.

 На 31 август 2011 г. Агенцията за приватизация приема офертата на дружеството  „БТ инвест”, регистрирано в Австрия, зад което чрез верига от офшорни компании стои VTB Capital. На 13-ти септември 2011 г. 79,83% от акциите на „Булгартабак – Холдинг”АД са продадени за 100 милиона и 100 хиляди евро – само със 100 хиляди над минималната възможна цена.

 Може би най-смайващият аспект на тази сделка  е в това, че тя изобщо се е случила. Всички дотогавашни опити да бъде продаден „Булгартабак”  са пропадали благодарение на острата съпротива от страна на ДПС, която не подбираше средствата, за да защити държавната собственост над холдинга – като гаранция за послушанието на своя електорат, чието битие в много голяма степен е зависимо от изкупните цени на тютюна.  Така през 2002 г., например, царското правителство едва не се сгромоляса поради опита „Булгартабак” да бъде продаден, а през 2004 г. вицепремиерът Лидия Шулева изгуби своя пост  - пак по същата причина.  В този случай обаче ДПС не само не протестира, но и де факто подкрепя сделката.

 13-годишната сага с приватизацията на холдинга приключва през септември 2011 г., когато Управителният съвет на Агенцията за приватизация одобрява сделката. Доколко платената от „БТ Инвест” цена е занижена, можем да съдим по това, че активите на „Булгартабак Холдинг” се оценяват на около 560 милиона лева, а в редица публикации се твърди, че само финансовите активи възлизат на около 290 милиона лева. Българският бюджет винаги е разчитал на приходи  от активи и ДДС от „Булгартабак”, които са около 750 милиона лева годишно. Самата сделка е порочна по много причини, най-съществени от които са липсата на конкуренция и неустановената идентичност на купувача. Всъщност състезанието между кандидатите да купят холдинга се води не по предлаганата цена, а възоснова на платени гаранции за изкупуване на тютюн.  Тъкмо тези изисквания отблъскват сериозните фирми от бранша (включително BAT!) – и в крайна сметка се стига до ситуация, при която „БТ Инвест”е единствения реален купувач.

  Освен това сделката е реализирана със светкавична скорост: въпреки че Агенцията за приватизация си дава 15 дни за преговори, тя приключва само за един ден, като на всичкото отгоре за нейните параметри не са информиране дребните акционери, нито пък медиите. Тази бързина  е безспорен индекс, че става дума за сделка, реализирана на базата на предварителни договорки на много високо управленско равнище.

 Липсата на публичност кой по-точно стои зад купувача е другият много сериозен проблем. Специално регистрираното за целта дружество „ ВТ Invest” е собственост на VTB Capital – чрез няколко офшорни дружества – като обаче реалните купувачи не са ясни: става дума за анонимни акционери, представлявани от адвокати. Наистина договорът предвижда в течение на пет години акциите на „Булгартабак” да не бъдат продавани. Само че няма никаква пречка да бъде продадено дружеството, което ги притежава – както и става само две години по-късно.

 Още тогава са изразени подозрения, че продажбата е фиктивна, чуе много скоро „БТ Инвест” ще бъде продадено и, че реалните собственици са съвършено други лица. КТБ и Делян Певески, редом с „Винпром Пещера” се споменават сред евенуалните собственици.[1][1] Споменават се дори  и подробности за самия ход на преговорите , при които на срещи с надзора на Агенцията за приватизация вместо Цветан Василев се е явявал Делян Пеевски: което обяснява защо ДПС, тъй чувствително по приватизационните процедури, засягащи „Булгартабак”, този път доброжелателно мълчи.

 Впрочем ДПС мълчи не само при продажбата, но и при препродажбата на „Булгартабак”, състояла се две години по-късно. „ ВТ Invest” се оказва закупена за 130 милиона евро, като новият собственик е дружеството „ Livero Establishment”, регистрирано в Лихтенщайн – сиреч отново офшорна компания. И става дума отново за сделка много под пазарната цена. Печалбата за ВТБ е близо 30 милиона евро, което може би изглежда внушително, след като руската банка притежава холдинга в течение само на две години. Но реалната цена е много по-голяма. На борсата пакетът акции, притежаван от ВТ Invest, се оценява към началото на 2014 г. На 485.3 милиона долара. Към декември 2013 г., когато вероятно е договаряна продажбата, цената е още по-голяма и възлиза на 549.6 милиона долара.

 Най-странното в тази сделка е, че според внесените в КЗК документи дружеството купувач не упражнява търговска дейност, а зад него стои “физическо лице”. Като се има предвид мащаба на това предприятие и неговата значимост в контекста на българската икономика, тази сделка е наистина мистериозна. Никой не само че не знае, но и не се интересува кое е това мистериозно юридическо лице, което няма никаква дейност, но пък спокойно може да извади над сто милиона евро и да купи фирмата, притежаваща “Булгартабак”. За Комисията за защита на конкуренцията това е повод да задължи купувача да докаже произхода на парите, с които се осъществява сделката. КФН оглушително мълчи, мълчи и ДАНС, в която се намира финансовото разузнаване. Публична тайна е между впрочем, че след оттеглянето на VTB, вероятно планирано още при първата сделка, реалните совственици на “Булгартабак” са Цветан Василев (с миноритарен дял) и Делян Пеевски. Което пък обяснява мълчанието на ДПС – личният консолиере на  Доган и неговият приближен банкер придобиват предприятието, което на практика е придало на електората им статус на крепостни селяни.

 Най-фрапиращото при тази сделка е, че тя се реализира с пълната подкрепа на държавните институции. КЗК например заявява в официално съобщение, че изобщо няма да проверява тази сделка, тъй като в случая не ставало въпрос за търговски отношения между предприятия – и следователно препродажбата на “Булгартабак” нямало как да породи концентрация на бизнес и монополни позиции. Купувачът бил физическо лице и толкова.  Името му прочее не фигурира в прессъобщението на КЗК – няма никакви данни какви и откъде са доходите на това лице – и не трябва да има, след като според комисията то не осъществява никаква стопанска дейност.

 Комисията по финансков надзор също се придържа към принципите на омертата. На практика всяко публично дружество е длъжно да разкрива пред КФН информация, която би могла да повлияе върху цените на акциите му. В случая става дума за смяна на собствеността, която съществено влияе върху тези цени, но данни за сделката не са изпратени на фондовата борса, а резултатът се спотайва. Ни вест, ни кост и от Финансовото разузнаване, което би трябвало да се заинтересува от характера на сделка от подобен мащаб - или най-малкото провери произхода на парите, с които разполага фантомното “физическо лице”.

 Парадоксално е, но визирания от КЗК  профил на купувача като “физическо лице”, което не се занимава пряко с инвестиционна и търговска дейност и не притежава пряко публични предприятия, пасва идеално на “успелия млад човек” Делян Пеевски. За това, че именно той в крайна сметка е успял да овладее “Булгартаак” след политическия развод на тандема, реализирал модела “Кой?” в България, има предостатъчно косвени данни, които ще разгледам в следващите глави. По-интересен е въпросът за геостратегическите ползи, които могат да се извлекат от тази сделка, реализирана от една руска банка с добре известни български мениджъри и високопоставени местни партньори.

 



Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.



[1][1]King Size тайна”, в. Капитал, 2 септ. 2011.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional