Свободата днес и тук 08 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Руската връзка - част пета

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Партньорството между VTB Capital и политико-финансовия тандем между Цветан Василев и Делян Пеевски едва ли подлежи на съмнение. Също толкова явно е съучастието на VTB с КТБ в друга една още по-мащабна сделка – поредната препродажба на БТК. Тази компания има дълга приватизационна история, твърде поучителна между  впрочем за корупционните възможности на държавата. БТК - чиято стойност според всички оценки надхвърляше 1 милиард евро, бе продадена през 2004 г. от правителството на Симеон Сакскоборготски за 230 мил. Евро на Viva Ventures, собственост на американския инвестиционен донд Advent International.

  Самата продажба стартира през 2002 г. и минава през цяла серия обжалвания и съдебни дела, докато накрая намира своята реализация. За целта се стига до промени в кабинета на Сакскобургготски: Николай Василев е преместен от Министерството на Икономиката в Министерството на Транспорта, което е принципал на БТК. Договорът е включен през февруари 2004г. като освен телекомуникационната компания, новият собственик придобива право да вземе без търг лиценз за трети GSM оператор.

Цената е скандално ниска. Според доклада на американската финансова институция City Group, поръчан от самото правителство, цената на целия телеком е 936 млн. евро – тъй че за получените 65% Viva Ventures е трябвало да плати над 600 млн. евро. Сродна е оценката и на Deutsche Bank, която съветва правителството да не бърза да продава мажоритарния дял от БТК само за 230 млн. евро. Кой знае защо нито едното, нито другото експертно мнение е взето предвид при тази скандална сделка. Вместо това, ръководството на БТК провежда събрание съвместно с министър Василев, на което разпределят дивидента от 2002г. – при това разпределение Viva Ventures, придобила реално компанията 2г. по-късно, получава и 46,8 млн. евро от печалбата на БТК.

През 2005г. държавата пуска своя остатъчен дял от акции на фондовия пазар, при което цената на акция достига 1320 лв., което потвърждава експертната оценка на специалистите в бранша, че реалната цена на телекома е 1,2 млрд. лева. Купувач е исландският милиардер Тор Бьорголфсон, който по-късно купува и дела на “Advent”, а чрез него и на “Viva Ventures”, за 600 млн. евро. Така той придобива 90% от капитала на телекома. През лятото на 2007г. той продава БТК на AIG (American International Group) за 1 млрд. евро.

Равносметката от седлката с БТК е следната: продадена е от държавата за 230 млн. евро през 2004г., сетне купена за 600 млн. евро и отново препродадена за 1 милиард. Изводите можете да си направите сами.

 След тази препродажба БТК натрупва огромни дългове и през есента на 2012 г.  бе купена от КТБ и инвестиционно дружество на VTB Capital, като при сделката дълговете бяха редуцирани от 1.2 милиарда евро на 588 милиона евро, а сделката бе финансирана с кредити на Роял банк оф Скотланд, която получи акциите на БТК като залог. На 22 октомври 2012 г. сложната и проблематична сделка, с която БТК и КТБ придобиха БТК, беше одобрена от Европейската комисия. В заключение можем да добавим, че цената на акция, с която  консорциумът от КТБ и VTB Capital  е придобил БТК (с търговска марка “Виваком”), е не повече от 1.92лв на акция. За сравнение цената, на чиято преди пет години Тод Бьорголдсон купува БТК, е почти 11лв на акция.

 Ако се опитаме да анализираме последните две сделки в контекста на геополитическата ситуация, валидна по време на тяхната реализация, бихме могли да направим следните изводи. На първо място – това безпорно са най-мащабните приватизационни сделки, реализирани в България през последните няколко години. Освен това и в двата случая става дума за предприятия , които са стуктуроопределящи за българската икономика – съответно в областта на високите технологии и  в тютюневия бранш. Освен това - поне в единия от случаите – в казуса с “Булгартабак”, сделката  има определена политическа  тежест, доколкото една огромна част от електората на ДПС зависи от изкупуването на  тютюна – а, както видяхме, тъкмо гаранциите за такова изкупуване са факторът, прогонил сериозните инвеститори и предопределил успеха на никому неизвестната BT Invest. И в двата случая приватизационната сделка е реализирана в изключитлено кратки срокове и по напълно непрозрачен начин, като условията на търговете са нагласени така, че да спечели определен куповач. И в двата случая тръжната цена е драматично занижена – като при “Булгартабак” тя е в пъти над реалната пазарна стойност на холдинга, докато в случая с БТК на практика са отписани стотици милиони от дълговете на мобилния оператор.

 Най-важното от всички обстоятелства обаче е другаде: и в двата случая става дума за съвместна финансова операция, реализирана в консорциум между една руска и една българска банка. Руските партньори са клон от втората по големина банка в Русия, известна като банката на Путин, докато българската КТБ просперира като абсолютен фаворит на цели четири поредни правителства, които независимо от своите политически противоречия държат капиталите на държавните предприятия в нейните трезори. И в двата случая ВТБ се налага като водещ партньор в сделката – само че придобитата собственост има различна съдба. Придобиването на “Булгатабак” е формално по своя характер – руските банкери не се канят да разиват предприятието, а след определен срок го препродават с 30% печалба, като новия собственик е –  забележете – офшорна компания, регистриранта така, че персоналните нейните представители да останат неизвестни, като същевременно се даде едно повече от спорно алиби на КЗК, за да не извършва необходимите проверки: версията, че новият собственик на “Булгартабак” е физическо лице, а не публична компания. При БТК финалът е отворен – и остава такъв след “развода” между Цветан Василев и Пеевски – като обаче и в двата случая тази битка между двамата е свързана с опити да бъде овладяна и присвоена собствеността – с подкрепа от руска страна само за единия от скараните олигарси – а именно за Делян Пеевски.

 Партньорството между КТБ и VTB Capital съвсем не е свързано с някакви инциденти интереси. През април 2013 г. Руската бнка придоби 9.9% от акциите на КТБ, като ги закупи от инвестиционната компания Deva International. Подобно партньорство доказва, че руските банкери са очаквали добри перспективи от съвместните финансови акции на двете институции - и вероятно са имали основания за това очакване, тъй като двете големи сделки за “Булгартабак” и БТК са единствените сериозни постижения в инвестиционния портфейл на VTB Capital. При това реалните печалби на руския клон съвсем не са така блестящи, както бяха представени при откриването му през май 2011 г. – когато главния изпълнителен директор Атанас Бостанджиев претендира, че те биха могли да достигнат до 10% - 20% от печалбата на базирана в Лондон фонд, чийто дъщерна фирма се явява българския клон. Реално обаче неговата печалба за 2013 г. се оказа малко над четири милиона долара, което е едва 0.5% от тази на VTB Capital. Може би този минимум е причината, поради която Атанас Бостанджиев напуска фонда, като преди това предлага да бъдат съкратени и клиентите, и персонала.

 Споменатите 9.9% акционерно участие обаче не изчерпва възможностите за скрито финансиране, което може да бъде реализирано чрез многобройните кухи фирми  и офшорни компании, които кръжат около КТБ. Дори в публичните сделки има много неяснота – не е ясно какви са реалните авоари, които VTB Capital - България е вложила в сделката за придобиване на БТК примерно, както и дали, а също и колко пари губи фондът от своето сътрудничество с КТБ след нейния неочакван банкрут. Нещо повече - първоначалната реакция на руския клон е да обяви, че проявява интерес към инвестиции в пропадащата и оставена под особен надзор КТБ – но само месец по-късно обявява, че няма да спасява своя партньор в единствените сериозни сделки, реализирани от ВТБ в България.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional