Свободата днес и тук 08 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата КТБ: Руската връзка - част девета

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

КТБ, върху чийто финансов гръб се съгради моделът „Кой?“, вероятно е била стратегически замислена като банката, която ще обслужва българската енергетика – и особено големите и важни за Кремъл енергийни проекти в България. В този смисъл цитираният анализ за гнилите ябълки в банковата система, направен от посланика на САЩ в България Байърли, който разглежда КТБ като силната банка в бъдещия проект АЕЦ „Белене“ и като свързана с енергийния играч Богомил Манчев и фирмата му „Риск инженеринг“, не трябва да се пренебрегва.  

 Това не е единствената американска грама, посветена на енергийния сектор. През 2006 г. Американското посолство в София, ръководено тогава от посланик Байърли, изпраща във Вашингтон секретен анализ на българския енергиен сектор с повече от показателното заглавие „Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор“. В грамата се подчертава, че в енергийния сектор има „един или повече добре организирани кръгове, които контролират сектора, независимо от това, кой държи политическата власт“, и че „тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове (независимо от партийната принадлежност) и поддържат тесни връзки с външните – най-често руски – доставчици на енергоносители, които от своя страна поддържат тесни връзки с високопоставени политици у дома“.

 Грамата подчертава, че спектърът на корупционните практики в енергетиката е изключително широк, но обръща особено внимание върху консултантските и посредническите услуги, които често пъти са прикрита форма на корупционни плащания. Посочва се, че често пъти посредниците реализират солидни печалби, като изнасят ресурс – най-често електроенергия – една дейност, която самата държава би могла да извършва и съответно – да печели. И при консултантите, и при посредниците обаче става дума за корупционни практики, които се реализират благодарение на добрите позиции на практикуващите ги в НЕК.

 Като основен пример за корупционния статус на българската енергетика е разгледан проектът АЕЦ „Белене“, който е характеризиран от американските дипломати по следния впечатляващ начин:

 „Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял, нещо, което Манчев очевидно има наум, според ххххххххххх[1]. Красимир Георгиев и Frontier вече са резервирали място за себе си в структурирането и финансирането на проекта, докато Ковачки и „Атоменергоремонт“ също вероятно ще бъдат включени, е потвърдил Манчев на ххххххххххх. Фирмите, близки до етническото турско „Движение за права и свободи“ и неговия лидер – Ахмед Доган, които контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения, също имат зелена светлина за участие. Накратко, „Белене“ е очевидна илюстрация за всички болести, измъчващи сектора – липса на прозрачност, очевидно прахосване на публични средства и приемственост на окопани монополистични групи.“

 Заслужава си да отбележим, че в този кратък анализ, посветен на родния корупционен „гьол“ АЕЦ „Белене“ има един конкретен човек, който определя „порционите“ – и това е енергийният олигарх Богомил Манчев. Неговата доминираща функция изобщо не е случайна – той е реалният „баща“ на този проект, възкресен като по чудо от паноптикума на индустриалните призраци на комунистическа България.

 Казват, че когато Манчев за пръв път споделил тази своя идея пред сродни енергийни велможи, всички възкликнали – е, то бива-бива, ама това вече е невъзможно. Кой ще се съгласи на подобно нещо? Манчев обаче се подсмихнал и казал: абе ние да го подкараме и да похарчим някой и друг милиард, пък да видим тогава дали е невъзможно...

 Това е, накратко казано, битийната логика на възкресението на „Белене“. Проектът се зачева в тъмното енергийно задкулисие и с благословията на Москва, урежда се търг,  спечелен от братските руски фирми – срещу обещанието да пуснат опеклите работата енергийни олигарси като консултанти и подизпълнители, – правят се набързо поръчки, вземат се заеми, похарчва се критичният милиард и се поставя следващият кабинет пред свършен факт: той трябва или да продължи проекта с всичките му корупционни обременености, или да поеме отговорността за закопаните в „гьола Белене“ средства.

 Кражбата е извършена с корупционен размах, който впечатлява. Един повърхностен поглед върху структурата на разходите по проекта, фактурирани от НЕК към 31.12.2011 г., дава ясна представа за този размах. Към тази дата фактурираните разходи са в размер 837 810 224 евро, като от тях са платени 678 089 125 евро. Срещу тези пари на терена има един голям гьол, който с много въображение може да бъде мислен като площадка за ядрена централа. Капитализираните дълготрайни активи са на стойност 45 069 597 евро. Разликата между дадените пари и наличните активи – в размер на 633 019 528 евро, ясно показва, че АЕЦ „Белене“ е изцяло корупционен проект, чиято основна функция е да служи като скачен съд за източване на финансовите ресурси на държавата. 

 Един от механизмите за това източване са тъкмо споменатите „консултантски услуги“. Над една пета от всички разходи за проекта са дадени именно за тях. На инженеринговия консултант „Уорли Парсънс“, към който като подизпълнител участва и „Риск инженеринг“ на Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140 евро – при това за една не само незавършена, но и направо незапочната централа.

 Изборът на Манчев като подизпълнител на „Уорли Парсънс“ съвсем не е случаен. Той е де факто създателят на проекта АЕЦ „Белене“. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Милко Ковачев (който днес е на работа в БНП Париба, с която бе сключен крайно неизгоден за българската страна заем от 250 млн. евро за финансиране на АЕЦ „Белене“) реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка.

 Пак той – редом с Ковачки и Красимир Георгиев, фигурира в поверителните грами на Посолството на САЩ в София като ключова фигура в българския енергиен бизнес. Неговата връзка с австралийско-американската компания „Уорли Парсънс“ се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма Parsons E&C Bulgaria е същият като на основната компания на Манчев „Риск инженеринг“.

 Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ „Белене“. Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ „Козлодуй“ – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловатчаса през 2005 г., – а НЕК губи около 50 милиона евро годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.

 Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. „EFT България“ пък е собственост на фирмата на Манчев Energy Finances Group. И така кръгът се затваря.

 След безславния край на проекта АЕЦ „Белене“ стратезите на прокарването на политическо влияние чрез зависимост от руските енергийни доставки съсредоточават вниманието си върху далеч по-важния транснационален проект „Южен поток“. Неговата значимост нараства и в зависимост от някои нови политически фактори – както споменават редица анализатори. Например „Южен поток“ е примката, на която трябва бъде обесена непокорната Украйна. Не по-малко значение има проектът и за стабилните позиции на Путинова Русия на Балканите – и особено за нейното влияние в България и Сърбия, през чиито територии се предвижда да мине газопроводът. Огромните суми, предвидени за неговата реализация, трябва естествено да попаднат в ръцете на легитимни икономически структури, поддържащи русофилските движения: за правителството на Орешарски това е консорциумът на КТБ и медийната империя на Пеевски.

 Изборът на българските компании, които ще участват като подизпълнители на руската „Стройтрансгаз“ в строежа на газопровода, са обединени в акционерното дружество. „Газпроект Юг“, за което вече стана дума. Три от общо петте фирми в консорциума са компании, чието придобиване е било финансирано от КТБ, но по-късно са попаднали изцяло в сферата на влияние на Пеевски. По-късно с цел именно да се прикрие връзката между свързаните с Пеевски компании, включени в консорциума, съставът е редуциран, като остават само три фирми. От консорциума излиза „Водстрой 98“, но затова пък дяловото участие на нейната дъщерна компания „ПСТ Холдинг“ нараства от 20% на 40%.

 Става дума за много пари. Стойността на поръчката е цели 3,78 милиарда евро – и това де факто е най-скъпоструващата обществена поръчка в цялата история на прехода. 1,5 милиарда евро са определени за българските подизпълнители, а останалите 2,28 милиарда – за руския изпълнител, впрочем неясно защо – след като българските компании и руската имат по 50% от акциите в консорциума. Предвидено е и авансово плащане в размер на 150 милиона евро на българските подизпълнители – чието усвояване вероятно е било насъщно, тъй като участието изисква сериозни инвестиции, а част от тези компании са обременени с кредитни задължения. Вероятно получаването на този аванс е и основната причина за подписа на регионалния министър Десислава Терзиева, която издава разрешение за строеж на компресорната станция и пътя към нея на 31 юли 2014 г., буквално в последните дни от съществуването на правителството на Орешарски (очевидната цел в случая е да се направи проектът необратим).

 Този жест обаче е доста закъснял: „Южен поток“ се срива по същия начин, по който преди това банкрутира АЕЦ „Белене“. Още на 8 юни премиерът Пламен Орешарски разпорежда спиране на всички действия по проекта – след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи, които вероятно учтиво са му обяснили какво следва от неговото упорство да строи „Южен поток“ въпреки мнението на Европейската комисия, която неколкократно заявява, че той не отговаря на европейското законодателство. Надвисналата над неговата реализация заплаха е факторът, който катализира противоречията между Делян Пеевски и Цветан Василев – и става причина за войната помежду им – естествено следствие от която е разпадането на парламентарното мнозинство и оставката на кабинета Орешарски.

 Една от най-правдоподобните версии за разпада на тяхното олигархично дуо е свързана именно с несъгласия около проекта „Южен поток“. След като през юни 2014 г. атаката срещу КТБ вече е в ход, Цветан Василев заявява пред bТВ, че „няколко марионетки на Делян Пеевски говорят от името на държавата и разпределят всички строителни проекти“. Като пример за такава марионетка е посочен Иван Мирински, собственик на „Водстрой 98“. Това определение, заради което Мирински се зарича да води съдебни дела, не е неоснователно: проучване на в. „Капитал“ доказва, че консорциуми с участието на „Водстрой 98“ са спечелили през последните години и особено при правителството на Орешарски обществени поръчки за над 600 милиона лева. Дребната подробност е, разбира се, че „Водстрой 98“ още от основаването си има един основен инвеститор – КТБ.

 Цветан Василев впрочем възразява и срещу самия търг за строителството на „Южен поток“ – като го определя като „скандален и непрозрачен“. Неговият коментар за заплетената ситуация с този проект е: „по начина, по който беше организирана конструкцията на „Южен поток“ в България, аз никога не бих искал банката да има нещо общо с този проект“.

 Само че това са думи, изречени post scriptum. Не само че е имал нещо общо, но и е очаквал неговата банка да играе ролята на финансова структура, обслужваща българското участие в проекта. Само че най-вероятно е бил изментен и де факто отстранен от Пеевски, което е изострило до крайност финансовите спорове помежду им, завихрени вече от конфликтите около собствеността на „Булгартабак“. Според източници на „Медиапул“[2] Пеевски е притискал КТБ да издаде банкови гаранции на компаниите му за старта на проекта. Цветан Василев обаче е поискал допълнителни обезпечения освен бъдещите вземания от „Южен поток – България“. Предложил е да се представи гаранция от Българската агенция за експортно застраховане – и след като не е получил такава, е отказал и исканата от Пеевски банкова гаранция. Веднага след този отказ е последвала и атаката срещу КТБ.

 



[1] Заличено в грамата име на информатор. – Б.а.

[2] Фирми, които не са на Пеевски, са извадени от „Южен поток“: mediapool, 8.08.2014.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional