Важна стъпка към възстановяването на паметника на Желязната дивизия

Административният съд в София реши да отхвърли жалбата на автора на паметника „1300 години България“ Валентин Старчев и да позволи демонтирането на монумента от центъра на града, като на негово място бъдат върнати паметните плочи на I-ви и VI-ти софийски пехотни полкове.

Каузата за възстановяването на паметта на Желязната дивизия се защитава  от Съюза на възпитаниците на ВНВУ от повече от десетилетие. Нашият член инж. Никола Ружеков е председател на обществен комитет, който си е поставил за цел възстановаването на монумента.

Желязната дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига

до Чаталджа

В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията започва с участие в превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ… През 1917г. I Софийска е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, които го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни пеши преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца.

На тази легендарна бойна част е посветена книгата „Един от първа дивизия“ на поручик Георги Георгиев – издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това. Софийска дивизия е легенда.

Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания. Комунистите разрушават паметника . Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… това комунистите не прощават. На мястото на плочите е построен НДК и шестоъгълния паметник. Вече 25 години българската държава не възстановява плочите с имената на загиналите войни.

Днес сме една крачна по-близо до заветната цел!